Вич
| Вич Βέρνο | |
 Вич от Българска Блаца | |
  Местоположение на картата на Леринско | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Гърция |
| Най-висок връх | Вич |
| Надм. височина | 2128 m |
| Вич в Общомедия | |
Вич, често членувано Вичо, също Нередската планина или Неречката планина (на гръцки: Βέρνο, Верно, катаревуса: Βέρνον, Вернон, Βίτσι, Вици), е планина в Западна Македония, Гърция.[1]
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Представлява голям планински масив, разположен в западната и югозападната част на Леринско и в североизточната част на Костурско. На север е отделена от планината Баба (Варнудас) от Писодерския проход (Бигла, 1550 m) и река Сакулева (Сакулевас). На юг достига до Костурското езеро (620 m) и планината Мурик (Мурики), от която е отделена от Клисурския проход (1150 m). На изток продължава като хълмистите разклонения Радош (Мала река). На запад Рулската река я отделя от Корбец (Трикларио), а на югозапад от Дъмбенската планина (Мали Мади).[1] На югозапад е областта Кореща, а на юг е областта Пополе. През планината минават два пътя, свързващи Костурско и Леринско – между селата Статица (Мелас) и Търсие (Тривуно) и между Българска Блаца (Оксия) и Бел камен (Дросопиги).[2]
Нейни разклонения са планините Върбица, Виновданец, Лисец, Рунджел, Полената, Кукул, Голината, Лунджер, Кайнак и други. Планината е на границата между демите Костур (на югозапад, Лерин на североизток и Суровичево на югоизток. Протежението е север-юг, като в края масивът завива на югоизток. Дължината на планината е приблизително 25 до 30 km от северозапад към югоизток, а дължината ѝ е около 20 до 25 km от югозапад към североизток.[2]
Върхове
[редактиране | редактиране на кода]Най-високият връх е Вич, който е на 2128 m надморска височина. Изкачването му може да стане от Прекопана (Перикопи, 1420 m) за 3 часа.[3]
Други върхове:
| Име | Име | Височина | Местоположение |
|---|---|---|---|
| Вич | Βίτσι | 2123 m[1] | в централната част, СЗ от Прекопана (Перикопи) |
| Одрец | Αγία Παρασκευή, Οντρέτσι | 1662 m[4] | СИ от Българска Блаца (Оксия) |
| Клета | Άγναντα, Κλέτα | 1781 m[4] | в централната част, С от Вич, ЮИ от Бабчор (Пименико) |
| Чаулата | Αγνάντι, Τσαούλατα | 1702 m[4] | ЮИ над Търсие (Тривуно) и СИ над Турие (Корифи) |
| Лисец | Αγνάντια, Λέσιτς | 1825 m[4] | ЮИ над Търнава (Прасино), З над Статица (Мелас) |
| Едрине | Αγνάντια, Εντρινές | 1508 m[4] | С над Сребрено (Аспрогия) |
| Горче | Αγραπιδιά, Γκόρτσε | 1270 m[4] | ЮЗ над Горно Неволяни (Скопия) |
| Горни | Άγρια, Αχλαδιά, Γκόρνι | 1186 m[4] | СИ над Фотинища (Фотини), И над Кондороби (Метаморфоси) |
| Хасанова чука | Αερορράχη, Αετός, Χασανόβα Τσούκα | 1183 m[4] | СЗ над Айтос (Аетос) |
| Орлов камен | Αετόπετρα, Όρλωφ Κάμεν | 1087 m[4] | СИ над Кондороби (Метаморфоси) |
| Ветрила | Ανεμόδαρτο, Βέτριλα | 1401 m[4] | И над Българска Блаца (Оксия), С от Черешница (Поликерасо) |
| Осоница | Ανήλιο, Οσσονίτσα | 1628 m[4] | С над Неред (Полипотамо) |
| Сморо | Ανηφορικό, Σμόρο | 1748 m[4] | ЮИ над Неред (Полипотамо) |
| Смилов Рид | Ανθοβούνι, Σμίροφριτ, Σμίλοφριτ | 1200 m – 1133 m[4] | Ю над Неред (Полипотамо) |
| Ανθορράχη | 1498 m[4] | ||
| Ανθ/γού Ιωαννίδη | 1596 m[4] | Ю от Турие (Корифи) | |
| Каменик | Ανθ/γού Παναγιώτου, Κάμενικ | 1580 m[4] | СЗ над Турие (Корифи) |
| Казана, Буручки рид | Αντέρεισμα Λιαντζάκη, Καζάνα, Μπουρούτσκι Ρίντ | 1600 m – 1500 m[4] | |
| Чаулчето | Αντ/ρχου Σκιαδοπούλου | 1688 m[4] | И над Турие (Корифи) |
| Рипарто | Αυγό, Ριπάρτο | 1252 m[4] | ЮЗ от Българска Блаца (Оксия), СИ от Тиолища (Тихио) |
| Вардиче | Βάρδας, Βάρδιτσε | 1082 m[4] | ЮИ над Горно Котори (Ано Идруса), СЗ над Айтос (Аетос) и ЮЗ над Негован (Фламбуро) |
| Варош | Βάρος | 1417 m[4] | Ю от Черешница (Поликерасо) |
| Криво дърво | Βελανιδιά, Κρίβο Ντάρβο | 1195 m[4] | ЮЗ от Олища (Мелисотопос) |
| Главата, Вельов връх | Βέλιου Κορυφή, Γκλάβατα/Γκλαβάτα | 1877 m[4] | И от Бабчор (Пименико), Ю над Лаген (Триандафилия) |
| Габеро | Γάβρος, Γκάμπερο | 1043 m[4] | С над Фотинища (Фотини), И над Кондороби (Метаморфоси) |
| Мачето, Сини камен | Γαλαζόπετρα, Μάτσετο, Σίνη Κάμεν | 1283 m[4] | ЮИ над Долно Котори (Идруса), СЗ над Неред (Полипотамо) |
| Γεράκι | 1401 m[4] | СЗ от Сребрено (Аспрогия) | |
| Камено | Γεροδήμου, Κάμινο, Κάμενο | 1664 m[4] | ЮИ от Бабчор (Пименико), СИ от Вишени (Висиния) |
| Ямата | Γιαμάτα | 1195 m[4] | З над Поздивища (Халара), С над Кореща (Корестия) |
| Баро | Γιαννιού Κορυφή, Μπάρο | 1352 m[4] | СЗ над Поздивища (Халара), ЮЗ над Кономлади (Макрохори) |
| Главата | Γιάννου Αναστασίου, Γκλάβατα | 1194 m[4] | СИ над Ощима (Тригоно) и ЮИ над Желево (Андартико) |
| Георгова глава[5] | Γιώργου Κεφάλι, Γεώργο Γκλάβα | 1907 m[4] | Ю над Писодер (Писодери) и СИ над Желево (Андартико) |
| Кремино | Γκρεμός,[4] Γκρεμίνο[6] | 1125 m[4] | |
| Благуна, Благуно | Γλυκερία, Μπλάγουνα | 1200 m[4] | СИ над Лаген (Триандафилия), ЮЗ над Долно Котори (Идруса) |
| Γουναράς, Γοναράς | 1679 m[4] | З над Невеска (Нимфео) | |
| Сагоница | Γραμμένη Οξυά, Σαργονίτσα/Σαργωνίτσα, Σαγονίτσα | 1382 m[4] | Ю над Лехово, С от Мокрени (Варико) |
| Голината | Γυμνότοπος, Γκολίνατα | 1640 m – 1542 m[4] | |
| Гюпка | Γυφτοπούλα, Γιούπκα | 1120 m[4] | ЮЗ над Лерин (Флорина), СЗ над Горно Неволяни (Скопия) |
| Горница | Δασοπλαγιά, Γκόρνιτσα | 1120 m[4] | С над Тиолища (Тихио) |
| Курмо | Διαβατό, Κούρμο | 1319 m[4] | и И над Ощима (Тригоно) |
| Шубрец | Δούκας, Σούμπρετς | 1620 m[4] | СИ над Загоричани (Василиада), З над Лехово |
| Δύσορο | 1050 m[4] | СЗ над Сетома (Кефалари), Ю над Дреновени (Кранионас), З над Шестеово (Сидирохори) | |
| Палето | Ιωάννου Νικολάου, Ρούγκου, Πάλετο | 1400 m[4] | СИ над Ощима (Тригоно) и ЮИ над Желево (Андартико) |
| Казан | Καζάνι, Καζάνη | 1400 m[4] | СЗ над Сетома (Кефалари) |
| Ърженски рид | Καλορράχη, Αρζέντσκι Ρίντ | 1500 m – 1360 m[4] | СИ от Бабчор (Пименико), ЮЗ над Лаген (Триандафилия) |
| Кандили | Κανδήλι, Καντήλι | 1680 m[4] | Ю над Писодер (Писодери) |
| Джако | Καραμάνη Κορυφή, Τζάκο | 1263 m[4] | СИ над Кономлади (Макрохори) |
| Черешата | Καρατσοραίου, Τσερέσοτα | 1680 m[4] | И над Търсие (Тривуно) |
| Восло | Κεντρί, Βόσλο | 1228 m[4] | СИ над Лаген (Триандафилия), ЮЗ над Долно Котори (Идруса) |
| Главието, Дервент | Κεφαλάρι, Δερβέν, Γκλάβιετο | 1674 m[4] | И над Търсие (Тривуно) |
| Слива | Κορομηλιά, Σλίβα | 1434 m[4] | ЮЗ над Сребрено (Аспрогия) |
| Орола | Κορυφή, Ορολά | 1300 m[4] | |
| Чучулец | Κορυφούλα, Τσουτσουλέτς | 1470 m[4] | Ю от Прекопана (Перикопи) |
| Кула | Κούλα | 1696 m[4] | |
| Кула, Гюпка | Κούλα, Γκιούπκα | 1024 m[4] | Ю над Лерин (Флорина), С над Горно Неволяни (Скопия) |
| Острец | Κοφτερό, Όστρετς | 1277 m – 1000 m[4] | Ю от Сребрено (Аспрогия), СЗ над Лехово |
| Върбица | Κρόνος, Τσουλίνα, Βέρμπιστα | 1677 m[4] | СИ над Загоричани (Василиада), З над Лехово |
| Круша | Κρούσια | 1055 m[4] | Ю над Дреновени (Кранионас) |
| Стойо | Λάμπρου Καπουλίτσα, Στόγιο | 1580 m[4] | СЗ над Неред (Полипотамо) |
| Лепуса, Лапуса | Λαπαθότοπος, Λεπούσα | 1439 m[4] | СИ над Невеска (Нимфео) и СЗ Горицко над (Аграпидес) |
| Лабана | Λάπατα | 1400 m – 1360 m[4] | СЗ над Сетома (Кефалари) |
| Зуруска | Λημέρια, Ζουρούσκα | 1256 m[4] | И над Кономлади (Макрохори) |
| Бели ден | Λιβάδια, Μπέλιντεν | 1800 m – 1660 m[4] | |
| Лиляк | Λίλιακ, Λιλιάκι | 1488 m[4] | |
| Лунджер | Λοχαγού Θώμου Κορυφή, Βίγλα, Βίγλα Λούτζα, Λούντζερ | 1929 m[4] | СЗ над Търсие (Тривуно) |
| Буковик, Буката Шестевска | Λοχαγού Περτσεμλή, Μπικοβίκ | 1502 m[4] | ЮИ над Дреновени (Кранионас), СЗ над Шестеово (Сидирохори) |
| Моро | Μακεδονομάχων, Μόρο | 1666 m[4] | |
| Струга | Μανδρί, Καψάλια Στρούγκα, Στρούγκα | 1387 m[4] | СЗ над Айтос (Аетос) |
| Марена | Μαρένα | 1240 m[4] | СИ над Ощима (Тригоно) и ЮИ над Желево (Андартико) |
| Кайнак | Μαυροβούνι, Καϊνάκ, Καΐνιακος | 1134 m[4] | И над Фотинища (Фотини), З от Бъмбоки (Ставропотамос) |
| Μαύρο Βουνό | 1021 m[4] | ЮИ над Горно Котори (Ано Идруса), ЮЗ над Негован (Фламбуро) | |
| Темни вир | Μαύρο Δάσος, Τέμνη Βρι | 1782 m[4] | С над Сребрено (Аспрогия) |
| Мирка | Μίρκα | 1064 m[4] | СЗ над Поздивища (Халара) |
| Μνήμα Γιάννη | 1461 m[4] | З над Сребрено (Аспрогия) и И над Прекопана (Перикопи) | |
| Острево, Остри връх | Μυτερό, Όστρεβο, Οστρίβερ | 1377 m[4] | СЗ над Крапешино (Астрапос) |
| Главата | Ναρκοπέδιο, Γκλάβατα | 1500 m[4] | З от Бабчор (Пименико) |
| Вилища | Νεράϊδα, Βίλιστα | 1250 m[4] | Ю от Прекопана (Перикопи) |
| Колето | Νικόλα Λόφος, Καλέτο, Κολέτο | 1189 m[4] | С от Бел камен (Дросопиги) |
| Дауло | Νταούλι | 1207 m[4] | |
| Ържена | Ξωφλημένη, Άρζενα | 1687 m[4] | СИ от Бабчор (Пименико), ЮЗ над Лаген (Триандафилия) |
| Παλιοφρύδι, Παλιοφρίτη | 1285 m[4] | З от Бел камен (Дросопиги) | |
| Капалискето | Παυλίνη, Καπαλισκέτο | 1624 m[4] | Ю над Лаген (Триандафилия) |
| Παυλίνη | 1540 m[4] | С над Прекопана (Перикопи) | |
| Полената | Πεδινό, Πολένατα | 1500 m – 1300 m[4] | С над Кономлади |
| Прекопана | Περικοπή, Πρεκοπάνα | 1865 m[4] | С от Прекопана (Перикопи) |
| Πετροβούνι, Πέτρα Μπουτούρα | 1692 m[4] | СИ над Търсие (Тривуно) | |
| Сърбинов камен | Πετροβούνι, Σαρμπίνοβ Κάμεν | 1375 m[4] | И от Българска Блаца (Оксия), СИ от Черешница (Поликерасо) |
| Чешма | Πετροβούνι, Τσέϊμα | 1060 m[4] | И над Тиолища (Тихио) |
| Плочите | Πλάκες | 1341 m[4] | |
| Главите | Πολύκορφο, Γκλάβιτε | 1270 m[4] | ЮЗ от Българска Блаца (Оксия) |
| Πολύλοφο, Κλοζέτο Βαλεκάλτο | 1185 m – 1140 m[4] | СИ над Търнава (Прасино) и ЮИ над Ощима (Тригоно) | |
| Клепалото | Προεξοχή, Γλεπέλοτο | 1878 m[4] | СЗ от Прекопана (Перикопи) |
| Главата, Оровска глава | Πρόμαχος, Γκλάβατα, Ορόφτσκα Γκλάβα | 1547 m[4] | З от Бабчор (Пименико) |
| Рото | Προφήτης Ηλίας, Ρότο | 1475 m[4] | С от Жервени (Агиос Андониос), Ю от Кономлади (Макрохори) |
| Προφήτης Ηλίας | 1268 m[4] | ||
| Προφήτης Ηλίας | 1063 m[4] | ||
| Πύργος | 1100 m[4] | З над Махала (Тропеухос), СИ над Крапешино (Атрапос) | |
| Тумбите | Πύρζα, Τούμπιτε | 1586 m[4] | З над Турие (Корифи) |
| Самарина | Σαμαρίνα | 1160 m – 1060 m[4] | З над Сетома (Кефалари) |
| Манковец | Σικαβίτσας Κορυφή, Μάνκοβετς/Μάνκοβιτς | 1862 m[4] | в централната част СЗ от Прекопана (Перикопи), ЮИ от Бабчор (Пименико) |
| Бреза | Σουλίου Κορυφή, Μπρέζα | 1460 m[4] | в централната част, С от Бабчор (Пименико), ЮЗ над Лаген (Триандафилия) |
| Просека, Бельов рид | Σπηλιάκου, Πρασέκα, Μπίλιο Φριτ | 1176 m[4] | З от Вишени (Висиния), ЮИ от Жервени (Агиос Андониос) |
| Кресто | Σταυρός, Κρέστα | 1525 m[4] | в централната част, С от Бабчор (Пименико), ЮЗ над Лаген (Триандафилия) |
| Сикавица | Συκαβίτσας Κορυφή | 1863 m[4] | |
| Стреверик, Чуно | Σφήνα, Στρέβερικ, Τσούνο | 1443 m | колона на 1420 m[4] |
| Люта, Чуките | Σφύρα, Λιούτα, Τσούκιτε | 1401 m[4] | Ю от Българска Блаца (Оксия), СЗ от Черешница (Поликерасо) |
| Τζένη, Κρύα Βρύση, Τζένα | 1583 m[4] | ||
| Симова нива, Стрилец | Τοξότης, Σίμοβα Νίβα, Στρίλετς | 1073 m[4] | ЮИ над Загоричани (Василиада) |
| Папасково | Τσιόπελος, Ποπάσκοβο/Παπάσκοβο | 1200 m[4] | Ю от Дреновени (Кранионас) |
| Църколово | Τσούγκα, Τσερκόλοβο | 1222 m[4] | ЮЗ над Матешница (Симос Йоанидис) |
| Чука | Τσούκα | 1677 m[4] | И над Търнава (Прасино), СЗ от Горна Статица (Ано Мелас) |
| Чука | Τσούκα | 1577 m[4] | З от Прекопана (Перикопи) |
| Чука | Τσούκα | 1478 m[4] | И над Невеска (Нимфео), С над Зелениче (Склитро) и З Горицко над (Аграпидес) |
| Чука | Τσούκα | 1274 m[4] | |
| Маниторец | Υπολ/γού Σπυριδάκη, Μανιτόρετς | 1496 m[4] | СИ от Вишени (Висиния), Ю от Бабчор (Пименико) |
| Вертила | Ύψωμα Βετρίλα, Βερτίλα | 1714 m[4] | И над Руля (Котас) |
| Голина | Φαλακρό, Γκολίνα | 1918 m[4] | СЗ над Търсие (Тривуно) |
| Голина | Φαλακρό, Γκολίνα | 1863 m – 1660 m[4] | З от Прекопана (Перикопи) |
| Голина | Φαλακρό, Γκολίνα | 1607 m[4] | СЗ над Невеска (Нимфео) |
| Липа | Φλαμουριά, Λίπα | 1215 m[4] | ЮЗ над Лерин (Флорина), СЗ над Горно Неволяни (Скопия) |
| Ситофри | Φρύδι, Σίτοφρι | 1175 m[3] | З над Сетома (Кефалари) |
| Орницата | Χερσότοπος, Πλατύ, Ορνίτσατα | 1757 m[3] | Ю над Неред (Полипотамо), ЮЗ над Лаген (Триандафилия) |
| Голем рид | Ψηλοβούνι, Γκολμερίτ | 1412 m[3] | |
| Меринджо | Ψηλώματα, Μερίντζο | 1624 m[3] | ЮЗ над Невеска (Нимфео), СЗ над Зелениче (Склитро), С над Сребрено (Аспрогия) |
| Чърнà гора | Δρυμός, Τσερναγόρα | 960 m[3] | С над Кореща (Корестия) |
| Клоцко падина | Ηρωϊκό, Κλότσκου Παδένα, Κλότσισκο Παδένα | 960 m[3] | И над Кономлади (Макрохори) |
| Ιερολοχίτου Στυλιάδη | 784 m[3] | ||
| Малтепе | Καλλιθέα, Μαλτεπέ | 820 m[3] | |
| Курулица | Κώστα Ράχη, Κουρουλίτσα | 984 m[3] | |
| Църновал | Μαύρη Κορυφή, Τσερνούβαλι | 974 m[3] | З над Махала (Тропеухос) |
| Μόρα | 998 m[3] | ||
| Νίκη, Μίκι | 975 m[3] | ||
| Подец | Ποδιά, Πόδετς | 955 m[3] | И от Шестеово (Сидирохори) |
| Голем присой | Προσήλιο, Γκολέμ Πρίσοε, Γκόλεμ Πρισόϊ | 900 m[3] | З над Долно Котори (Идруса) |
| Свети Илия | Προφήτης Ηλίας | 968 m[3] | З от Загоричани (Василиада) |
| Тумба | Τούμπα | 945 m[3] | ЮЗ над Дреновени (Кранионас) |
| Чука | Τσούκα | 920 m – 870 m[3] | ЮЗ над Махала (Тропеухос) |
| Рари | Χειμαδιό, Ράρι | 843 m[3] | |
| Кирово | 881 m | Ю над Шестеово (Сидирохори), С над Сетома (Кефалари) |
Геоложки строеж
[редактиране | редактиране на кода]Скалите на планината са гнайси, гранити, амфиболити и шисти.[1]
Растителен и животински свят
[редактиране | редактиране на кода]Планината изобилства на високотревни пасища, а в подножието преобладават широколистни гори докато към върховете са застъпени вечнозелени гори.[7]
Вич, която е обрасла с букове, е част от мрежата защитени зони Натура 2000 (1340006).[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Христо Силянов в „Писма и изповеди на един четник“ нарича Вич комитския Божигроб и още пише за него:
| „ | А Вичъ...
Той се отсича цѣлъ въ прозрачна мъгла. Купъ по-низки висоти, струпани около него, му служатъ за подножие. Царственъ и могѫщъ, той приковава погледа и примамва душата като мечта.[8] |
“ |
Етимология на имената
[редактиране | редактиране на кода]Според „Българския етимологичен речник“ името Вич е от начално * Бич(и), което на гръцки е трансформирано като Βίτσι – прилагателно от бик с гръцка промяна на б > β. Сравнимо е името на връх Бич край Копривщица.[9] Формите Нередска планина и Неречка планина са по името на село Неред (Полипотамо).
Името Вернон е възроденото антично име, употребява се от Диодор и други древногръцки автори.[1]
Туризъм
[редактиране | редактиране на кода]На Писодерския проход има хижа на Леринското скиорско-алпинистко дружество с 30 места. Над Лаген на 1650 m e хижата „Аристотелис Мотесинцас“ на Леринското планинско дружество, която има 22 места. На прохода Бигла (1550 m – 1900 m) е Леринският ски център с 10 писти и 3 лифта. Ски център има и при Българска Блаца (Оксия) (1610 m – 1875 m) с 5 писти и 1 лифт.[3]
Европейската пътека на дълги разстояния Е6 идва от Костур (Кастория, 650 m), преминава през западната част на Вич през селищата Дреновени (Кранионас), Габреш (Гаврос), Брезница (Ватохори), продължава към Корбец – Преспа – Баба и завършва на Писодерския проход (1550 m). От там, минавайки през северната страна на Вич и конкретно от ски центъра на Бигла (1550 m) и Лунджер, Черешата (Карацореу) и Голем рид (Псиловоуни) продължава към Лерин (Флорина) и се свързва с Европейската пътека за дълги разстояния Е4.[3]
На връх Вич има изградени военни инсталации, сред които комуникационен възел за тропосферна комуникация[10] на системата на NATO Ace High.[11] Заради това достъпът до връхната точка е ограничен.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 378. (на гръцки)
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 381. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл бм бн бо бп бр бс бт бу бф бх бц бч бш бщ бю бя ва вб вв вг вд ве вж вз ви вк вл вм вн во вп вр вс вт ву вф вх вц вч вш вщ вю вя га гб гв гг гд ге гж гз ги гк гл гм Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 380. (на гръцки)
- ↑ Мавровски, Спиро. Кажувања на еден желеец. Книга за Ристо Мавровски. Toronto, Canada, July 28, 2015. с. 31. (на македонска литературна норма)
- ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 713. (на гръцки)
- ↑ Βέρνο, архив на оригинала от 14 декември 2007, https://web.archive.org/web/20071214213636/http://www.arcturos.gr/gr/wildlife/B4.asp, посетен на 30 ноември 2008
- ↑ Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник, 1902, София, 1927, стр. 149.
- ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 156.
- ↑ ACE High NATO Communications System Сателитните комуникации заместват тази система и тя спира да функционира през 1980-те.
- ↑ ACE High
| |||||||
