Брусник (община Битоля)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Брусник.
| Брусник Брусник | |
| — село — | |
 Поглед на Брусник | |
  Брусник | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 870 m |
| Население | 190[1] души (2021) |
| Пощенски код | 7000 |
| Телефонен код | 047 |
| МПС код | BT |
| Брусник в Общомедия | |
Бру̀сник (на македонска литературна норма: Брусник; на гръцки: Μπρούσνικ) е село в община Битоля, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 870 m надморска височина, в областта Пелагония, на 3 km източно от Битоля в планината Пелистер. В селото има шест църкви[2] – „Свети Димитър“ от ΧΙΧ век, „Възнесение Господне“ („Свети Спас“) от началото на XX, и двете силно пострадали през Първата световна война,[3] „Света Петка“, „Света Неделя“, „Рождество Богородично“, и манастирската „Свети Георги“.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В 1607 година жителите на Брусник взимат едногодишен заем от вакъфа на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзр Бали в Битоля в размер на 6000 акчета при лихва от 15% процента. Гаранти за парите са всички селяни, един за друг.[4] В сиджил от 1620-1621 година е отбелязано, че 10 ханета (домакинства) в Брусник дължат военния данък нузул за османския поход срещу Полша.[5]
В XIX век Брусник е село в Битолска каза на Османската империя. В 1893 година братята Васил, Петре и Ангел Ивановски откриват борбата за българска църковна независимост в селото. Благодарение на тях през 1898 година селото получава ферман за отваряне на българско училище.[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Брусникъ е населявано от 755 българи християни.[7]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Брусник показано два пъти като чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак – веднъж със 116 къщи[8] и веднъж със 113 къщи.[9]
Според български източници между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[10] Но в действителност населението на селото е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Брусник има 456 българи екзархисти и 488 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционират българско и гръцко училище.[11] Екзархийските къщи в Брусник в 1905 година пострадват от гръцки нападения.[12] Местната църква остава затворена до 1908 година заради спора между екзархисти и патриаршисти, но след Младотурската революция от 1908 година е построена нова църква за българите.[6] Към 1906 – 1907 година енорийски свещеник на Екзархията в селото е Василий Петров.[13]
Според германска карта, издадена в 1941 година, въз основата на преброяването на населението на Югославия от 1931 г. посочва селото като населено с 800 жители македонци.[14]
В 1948 година селото има 964 жители. След 1961 година, когато брои 898 жители, селото започва интензивно да се разселва. Най-голям брой брусничани са заселени в Битоля, Скопие, а особено в Австралия, САЩ, Канада и Европа.[2]
Според преброяването от 2002 година селото има 241 жители.[15] През 2008 година селото има 186 жители.[2], а според последното преброяване от 2021 година – 190 жители.[1]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 179 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| няма данни[16] | 9 |
| други | 1 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Брусник
Ангел Иваноски (1864 – 1919), български революционер и борец за българска църковна независимост[6]
Божин Атанасов Скерлевски (1923 – 1944), югославски партизанин. От 1941 е член на СКМЮ и влиза в трета македонска ударна бригада. Умира в битка с български военни части при село Русце.[17]- Бошко Станковски (1925 – 1987), югославски партизанин и политик
- Васил Иваноски (1858 – 1911), български революционер и борец за българска църковна независимост[6]
- Васко Карангелевски (1921 – 1977), народен герой на Югославия
- Дане Петковски (р. 1922), югославски партизанин и деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония
Димче Миновски (р. 1942), северномакедонски журналист и писател-
Йован Кокаловски (1921 – 1990), поет и общественик -
Никола Алабаков (Ник Алабак, 1877 – 1935), деец на българската емиграция в Северна Америка - Никола Иванов-Брусничанецо (1880 – 1906), български революционер[18][19]
- Панде Илиевски (1923 – 1944), югославски партизанин и деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония
- Петър Иваноски (1856 – 1929), български революционер и борец за българска църковна независимост[6]
- Сотир Ангелов Ивановски (? – 1918), син на Ангел Ивановски, загинал като български войник на фронта[6]
- Тале Огненовски (1922 – 2012), северномакедонски музикант
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Пописна слика на населените места во Македонија, Попис 2021 // Архивиран от оригинала на 26 февруари 2024. Посетен на 25 май 2024. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г Брусник // Мој роден крај. Архивиран от оригинала на 2016-03-17. Посетен на 13 март 2016.
- ↑ Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 39 – 40. Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine.
- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 8.
- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 48.
- ↑ а б в г д е Арсовъ, Т. Забравени мѫченици // Илюстрация Илиндень XV (4 (144). София, априлъ 1943. с. 8.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 13. (на македонска литературна норма)
- ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166 – 167. (на френски)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 212.
- ↑ Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 62 (Регистър на венчилата в с. Брусник, Битолска каза, Пелагонийска епархия, Битолски вилает)
- ↑ 200K Volkstumskarte Jugoslawien
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 4 октомври 2007
- ↑ Тази категория обхваща лицата, които участват в общия брой местно население, но поради отказа им да бъдат преброени, невъзможността да бъдат намерени по адреса си на местоживеене и непълнотата в работата на преброителите не са преброени официално, но данните за тях са били взети от административни източници и затова не участват в изясняването на етническата принадлежност, религия и майчин език
- ↑ Съюз на борците от НОАВМ-Битоля, архив на оригинала от 8 май 2014, https://web.archive.org/web/20140508014511/http://www.sojuznaborcibitola.org.mk/1944.htm, посетен на 4 септември 2012
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 117.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 71.
| |||||||||||
