Томино село
| Томино село Томино Село | |
| — село — | |
 Църквата „Св. св. Константин и Елена“ | |
  Томино село | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Брод |
| Географска област | Долно Поречие |
| Надм. височина | 830 m |
| Население | 36 души (2002) |
| Пощенски код | 6533 |
| Томино село в Общомедия | |
Томино село (на македонска литературна норма: Томино Село) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).
География
[редактиране | редактиране на кода]Намира се в областта Поречие в източното подножие на планината Добра вода.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Св. св. Константин и Елена“ е от 1831 година.[1]
В XIX век Томино село е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Томино село (Tomino-sélo) е посочено като село с 22 домакинства с 90 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Томино село е населявано от 320 жители българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Томино село е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 40 къщи.[4]
Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Томино село има 52 сръбски къщи.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Томино село има 320 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи сръбско училище.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Томино село като българско село.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 44 жители македонци.[8]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Томино село
Миладин Спирков, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Андреев[9]
Захарий, свещеник, деец на сръбската пропаганда в 1911 година, с месечна сръбска заплата две лири[10]- Стойо Георгиев Кофилов (р. 1880 - ?), български революционер от ВМОРО, сътрудник на Арсо Локвички, живял в Браилово[11]
- Харитон, свещеник, деец на сръбската пропаганда в 1911 година, с месечна сръбска заплата две лири[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 7 март 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94-95.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 258.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 36. (на македонска литературна норма)
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 28 септември 2007
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36
- ↑ а б Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
