Родопи

Вижте пояснителната страница за други значения на Родопи.

---

Родопи
Изглед от източните части на Родопите
Местоположение на картата на България 41.601111, 24.574167
Общи данни
Местоположение	България, Гърция
Част от	Рило-Родопски масив
Най-висок връх	Голям Перелик
Надм. височина	2190,2 m
Подробна карта
Родопи в Общомедия

Родопите (вариант на името Родопа, на гръцки: Ροδόπη) е планина в Южна България и Северна Гърция, част от Рило-Родопския масив. Тя е най-обширната планина в България и заема около една седма част от българската територия. Дължината ѝ е около 220 – 240 km, а ширината до 100 km. Общата площ на Родопите е около 18 хиляди km², от които на българска територия са 14 738 km², което представлява 81,88% от цялата ѝ площ.

Име

Името на планината Родопи е с тракийски произход. Открива се за пръв път у Херодот (V в. пр.н.е.). В античната традиция е запазена само една етимологична легенда, която изяснява (според представите на епохата) името и появата на планината. Известна е чрез Трасил от Мендес (I век) и Псевдо-Плутарх (III – IV век): „Родопа и Хемус били брат и сестра и почнали взаимно да се желаят, като Хемус я наричал Хера, а тя назовавала любимия си Зевс. Понеже боговете се почувствали оскърбени и понесли тежко това, превърнали ги в едноименните планини“. Без съмнение същата легенда има предвид и Овидий, когато говори за „Родопа и Хемус, сега ледени планини, но някога смъртни, които претендираха за имената на боговете най-велики“. Варианти на тази легенда оживяват и в българския фолклор.

Трябва да се отбележи, че по-коректно спрямо античността е името Родопа (Родопе), вместо Родопи, защото в античните текстове оронимът фигурира винаги в единствено число. Това се доказва и от появата на персонификация на планината върху реверса на четири филипополски монетни емисии, представящи женски образ с отнасящ се явно до него надпис Родопа. Според други хипотези Родопа се тълкува като първоначално име на река със значение „ръждива/червеникава вода“, където rod- е от същия индоевропейски корен като бълг. „руда“, „ръжда“, „риж“, лат. rufus („риж“) и нем. rot („червен“). През цялата античност обаче името не е известно като хидроним.

През Средновековието планината е била известна като Славееви гори (Славееви планини), а през османското владичество – като Доспатски планини.

Физикогеографска характеристика

Географско положение, площ, височинно разпределение, върхове

Родопите заемат източната част на Рило-Родопския масив, в централната част на Балканския полуостров. Планината се простира на територията на Южна България (части от областите Благоевградска, Пазарджишка, Пловдивска и Хасковска и изцяло областите Смолянска и Кърджалийска) и Северна Гърция.

Дължината им от запад на изток е около 240 km, а ширината от север на юг надхвърля 100 km. Общата площ на Родопите е около 18 хил. km², от които на българска територия са 14 738 km², което представлява 81,88% от цялата ѝ територия.

Средната надморска височина на планината е 785 m – тя е средновисока планина. Повече от 1/3 от площта на планината (36,45%) заемат ниските и хълмисти възвишения с надморска височина от 200 до 600 m, другата близо 1/3 (30,83%) се заемат от средновисоки части (между 1000 и 1600 m), а останалата 1/3 част от планината се падат на най-ниските (от 0 до 200 m) и над 1600 m височини.

Разпределение на височинните пояси в Родопите

Част	Площ, km²	%	Средна надморска височина	0 – 200 m, km²	%	200 – 600 m, km²	%	600 – 1000 m, km²	%	1000 – 1600 m, km²	%	над 1600 m, km²	%
Западна част	8732,1	59,25	1098	–	–	1078,2	12,35	2358,7	27,01	4532,3	51,90	762,9	8,74
Източна част	6005,4	40,75	329	1319,5	21,97	4293,6	71,50	380,7	6,34	11,6	0,19	–	—
Общо	14 737,5	–	785	1319,5	8,95	5371,8	36,45	2739,4	18,59	4543,9	30,83	762,9	5,18

Северни склонове на Родопите в местността Добра вода

Пещерата Снежанка край град Пещера

Чудните мостове

Най-високата точка на планината е връх Голям Перелик (2190,2 m), разположен в централната ѝ част.

Връх	Височина, m	Рид (дял)
Голям Перелик	2190,2	Переликско-Преспански дял, Мурсалица
Широколъшки снежник	2188	Переликско-Преспански дял, Мурсалица
Голяма Сюткя	2185,8	Баташка планина
Голям Персенк	2094,5	Чернатица
Баташки снежник	2081,9	Баташка планина
Малка Сюткя	2078,7	Баташка планина
Малък Персенк	2073,9	Чернатица
Преспа	2000,4	Переликско-Преспански дял
Модър	1991,9	Чернатица
Беслет	1937,3	Дъбраш
Свобода	1943,2	Переликско-Преспански дял
Снежанка	1925,8	Букова планина
Сребрен (Гюмюзчал)	1900,5	Велийшко-Виденишки дял
Тузлата	1891	Радюва планина
Средния връх	1872,8	Чамлия
Черновец (Арапчал)	1833,7	Алабак
Циганско градище	1826,9	Ардински дял
Каинчал	1811	Велийшко-Виденишки дял
Велийца	1715,3	Велийшко-Виденишки дял
Свети Илия	1705,4	Белочерковски рид
Пчеларица	1688,5	Девинска планина
Виденица (Гьоз тепе)	1652,5	Велийшко-Виденишки дял
Харамийски връх	1614,8	Кайнадински рид
Милеви скали	1592,5	Алабак
Черни рид (Каратепе)	1544,5	Крушевска планина
Сини връх (Кьокес)	1536,4	Переликско-Преспански дял
Стария бунар	1517,2	Добростански рид
Калчиш	1475	Къркария
Вейката	1463,6	Гюмюрджински снежник
Чиляка	1459	Каракулас
Неизвестен	1400	Руян (в Гърция)
Коджаеле	1266,8	Мъгленик
Добри връх	1437	Жълти дял
Камердзи	1070,4	Момчил планина (в Гърция)
Шило (Сило)	1064,7	Пеперуда планина (в Гърция)
Ветреник	1031,2	Устренски рид
Стръмни рид	960,2	Стръмни рид
Клисесърт	914,9	Черна планина
Мечковец (Аида)	859,3	Мечковец
Ирантепе	817	Ирантепе
Драгойна	813,4	Драгойна
Сърта	812,3	Сърта
Шейновец	703,6	Гората
Чобан	628	Овчарица (в Гърция)
Еленски връх	535,4	Бесапарски ридове
Градище	367,6	Градище

Граници

Границите на Родопите са следните:

• Западна граница – От гръцкото село Статмос, разположено на 10 km югозападно от град Ксанти границата се изкачва на северозапад по долината на река Места, в близост до българско село Годешево пресича държавната граница и продължава на север по долината на реката през Гоцеделчевската котловна, проломът Момина клисура и достига до Разложката котловина. Тази граница отделя Родопите от планините Урвил и Боздаг в Гърция и Пирин в България.
• Северозападна граница – На северозапад Родопите граничат с Рила. От село Баня границата се изкачва по долината на Места и по левия ѝ приток Дрещенец, преминава през седловините Аврамова (1455 m) и Юндола (1400 m) и по долината на река Яденица се спуска до река Марица при град Белово.
• Северна граница – На север Родопите граничат с Горнотракийската низина, като склоновете ѝ в тази част са значително по-стръмни от южните, обърнати към Беломорска Тракия. Границата започва от град Белово и следи северните склонове на ридовете Алабак, Къркария, Бесапарски, Чернатица, Добростан, Драгойна, Мечковец, Хасковската хълмиста област, Хухла, Градище и Гората и достига до град Свиленград.
• Източна граница – Източната граница на планината е на територията на Гърция и е много неопределена. Като цяло тя следи крайните източни ниски разклонения, които почти стигат до долината на най-долното течение на река Марица.
• Южна граница – Южната граница на планината започва западно от делтата на Марица, минава северно от град Александруполис, следи южния, западния и северозападния склон на планината Овчарица и западния на планината Пеперуда, откъдето продължава на запад, като следва подножията на рида Мъгленик и планините Гюмюрджински снежник, Момчил и Руян и достига до село Статмос при река Места.

Деление

По геолого-тектонски и морфографски белези Родопите се делят на две части – Западни (високи) и Източни (ниски). Границата между тези две части започва при село Искра, изкачва се по река Каялийка (десен приток на Марица), преминава през седловината Китката и по долината на река Боровица се спуска до река Арда при язовир „Кърджали“. От там се изкачва нагоре по долината на Арда и по десния ѝ приток Маданска река, пресича държавната граница и по река Сушица (вливаща се в Егейско море) достига до гръцкото село Полиантри на 15 km западно от Гюмюрджина.

Западни Родопи

Изглед от Западните Родопи

Западните Родопи обхващат територия от 8732,1 km² (или 59,25%) и по-високата част на Родопите. Средната им надморска височина е 1098 m, като повече от половината от площта им (51,9) се заемат от земи с надморска височина между 1000 и 1600 m. Те имат среднопланински облик със силно разчленена, гъста и дълбоко вкопана речна мрежа. Долината на река Въча ги дели на две части – западна, Дъбрашко-Баташка и източна, Переликско-Преспанска. В първата част най-висок е връх Голяма Сюткя (2186 m), а във втората е първенецът на Родопите в рида Мурсалица – Голям Перелик (2191 m). Западната част има асиметричен орохидрографски план с добре развита ридова система, очертана от дълбоки долини на север и силно стеснена площ на юг. Главната вододелна линия между водосборните басейни на Марица и Места е изместена на югозапад по широкото и мощно било на Велийшко-Виденишкия дял. От главния вододелен рид на север се отклоняват ридът Алабак, Баташка планина е нейните крайни разклонения Къркария и Бесапарските ридове. На юг от главния рид се простира широкият рид Дъбраш. Източната част на Западните Родопи обхваща два мощни вододелни дяла: на северозапад Переликско-Преспански и на югоизток Ардински дял, разделени от долината на река Черна (ляв приток на Арда). От Переликско-Преспанския дял на север се отклоняват мощните ридове Чернатица, Радюва планина и Добростан. На запад се разполагат Чепинска, Баташка и Доспатска котловина, а на изток високите Чепеларска и Смолянска, както и малката Хвойненска котловина. От Западните Родопи водят началото си най-големите родопски реки: Въча, Чепинска, Чепеларска, Арда, Доспат, Стара река и други, които текат в дълбоки проломни долини.

Основните морфографски единици в Западните Родопи са следните:

• Алабак, рид
• Ардински дял (Ардинска планина, Ардински рид, Кула)
• Баташка котловина
• Баташка планина
• Белочерковски рид
• Бесапарски ридове
• Букова планина
• Велийшко-Виденишки дял
• Девинска планина
• Добростански рид
• Доспатска котловина
• Дъбраш, рид (Доспатска планина)
• Кайнадински рид
• Каракулас, рид
• Крушевска планина
• Къркария, рид
• Манастирище, рид
• Мурсалица, рид
• Переликско-Преспански дял
• Равногор, рид
• Радюва планина
• Хвойненска котловина
• Чамлия, рид
• Чепинска котловина
• Чернатица, рид

Източни Родопи

Източните Родопи обхващат територия от 6005,4 km² (или 40,75%) и по-ниската част на Родопите. Средната им надморска височина е едва 329 m, т.е. повече от три пъти са по-ниски от Западните Родопи. Близо 3/4 от площта им (71,5%) се заемат от земи с надморска височина между 200 и 600 m. За разлика от Западните Родопи източните Родопи са по-ниски, с нископланински и хълмист облик. Въпреки че запазват масивния си планински характер, те са разчленени от широки долини, в които се редуват проломни стеснения. Билните части на планината са по-слабо разкъсани и имат заравнен облик. В орографския им план се очертават три централни планински рида: на запад между долините на реките Арда и Върбица мощният Жълти дял; на север от долината на Арда се редуват ниски, заоблени и предимно продълговати ридове – Драгойна, Мечковец, Чуката, Гората, Градище и Хухла и ниската Хасковска хълмиста област. В най-южната част на Източните Родопи се намират северните склонове на високите гранични ридове Мъгленик и Гюмюрджински снежник, където се намира връх Вейката (1463 m), който е най-южната българска точка и най-високият връх в българската част на Източните Родопи. Най-високият връх в източната част на Родопите е връх Орлицата (1482 m) в Гърция. От рида Мъгленик на север към долината на Арда се отклоняват мощният Стръмни рид и Черна планина и по-ниските Ирантепе и Сърта. В тази част по-големите котловини са Вълчеполската и Джебелската.

През Източните Родопи от запад на изток протича река Арда, а нейните главни притоци са Перперек, Върбица, Крумовица и Бяла река. В миналото Източните Родопи са били заети от воден басейн с активен подводен вулканизъм, затова освен седиментни скали са се образували и вулканични – андезити, риолити, туфи. Вследствие на външните релефообразуващи сили от тези скали са се образували причудливи скални форми.

Основните морфографски единици в Източните Родопи са следните:

• Вълчеполска котловина
• Гората
• Градище
• Гюмюрджински снежник
• Джебелска котловина
• Драгойна
• Жълти дял
• Ирантепе
• Мечковец
• Мъгленик
• Стръмни рид
• Сърта
• Устренски рид
• Хасковска хълмиста област
• Хухла
• Чал
• Черна планина
• Чуката

Геоложки строеж, геоморфоложки особености, полезни изкопаеми

Родопите са изградени от метаморфни скали – гнайси, шисти, мрамори, амфиболити и други, всред които са вместени серпентинити, гранити и други интрузиви. В Източните Родопи са установени и слабо метаморфозирани мезозойски скали (шисти, кварцити, диабази). Над метаморфитите заляга мощна покривка от младопалеогенски седиментни и вулкански скали – пясъчници, мергели, конгломерати, варовици, андезити, латити, риолити, туфи, туфити и др. По периферията на планината са отложени плиоценски езерни утайки.

Оформянето на съвременния облик на Родопите се извършва през късния терциер. През миоцена, плиоцена и кватернера планината е била подложена на циклична денудация, в резултат на което са образувани четири главни денудационни нива – заравнени повърхнини (четири в Западните Родопи и три в Източните). Най-старото и най-високото денудационно ниво – старомиоценското е представено само в Западните Родопи и заема обширните билни заравнености между 1800 и 2000 m, над което се издигат уединените твърдици на най-високите родопски върхове. Второто по височина и възраст денудационно ниво – младомиоценското – се наблюдава и в двете части на планината, като в Западните Родопи то е разположено на височина 1300 – 1600 m, а в Източните Родопи то е най-високото на 1000 – 1100 m и заема билните части на Гюмюрджински снежник и Мъгленик. Третото по височина и възраст ниво е староплиоценското (понтийско). То също се наблюдава и в двете части на Родопите, като на запад е на височина 1000 – 1200 m и заема билните части на по-ниските ридове, а в Източните Родопи се намира на 550 – 800 m и обхваща горнищата на ридовете Жълти дял, Стръмни рид, Ирантепе и Сърта и билата на най-ниските ридове Чуката и Гората. Последното най-ниско и най-младо денудационно ниво е младоплиоценското (левантийско), което в Западните Родопи е на височина 700 – 900 m и представлява типично планинско склоново стъпало, като обхваща предимно северните склонове на родопите обърнати към Горнотракийската низина. В Източните родопи това ниво е разположено на 350 – 550 m и обхваща ниските части и подножията на повечето от ридовете в източната част.

През кватернера речната мрежа се всича ритмично, поради което в долините на главните реки се образува серия от речни тераси – от 5 до 7 в Западните Родопи и 6 – 7 в Източните.

Планината е богата на полезни изкопаеми: оловно-цинкови, железни руди, азбест и др. За строителни нужди се експлоатират вулкански туфи, мрамор и др.

Климат

В Западните Родопи, заради по-голямата надморска височина преобладава планински климат. Климатът там е смекчен от топлите средиземноморски въздушни маси, проникващи по теченията на реките. Това смекчаване на климата е по-осезаемо в Източните Родопи, защото там надморската височина е по-малка и речните долини предлагат лесен път на по-топлия въздух от юг. В Западните Родопи средиземноморското влияние е по-слабо, а в Източните – по-силно, което е видно от средногодишните температури и средногодишната сума на валежите за пет метеорологични станции: Велинград 9 °С, 550 mm; Смолян 8,5 °С, 981 mm; Златоград 10,9 °С, 986 mm; Кърджали 12,5 °С, 663 mm; Ивайловград 12,7 °С, 736 mm. В Западните Родопи валежите са главно през летните месеци, а в Източните – през зимата.

Води

Язовир Широка поляна

Родопите са планина с гъста и сложна речна мрежа. Планината изцяло попада към Беломорския водосборен басейн, като реките, извиращи и течащи през нея, се оттичат към две главни реки (Марица и Места) или директно се вливат в Егейско море. В близо 80% от територията на планината, с изключение на югозападните и южните ѝ части, оттокът е насочен към река Марица чрез нейните десни притоци Чепинска река, Стара река, Въча, Първенецка река, Черкезица, Мечка, Каялийка, Банска река, Харманлийска река, Бисерска река, Арда, Луда река и други по-малки. Югозападните части на планината принадлежат към водосборния басейн на река Места и нейните леви притоци – Златарица, Канина, Чечка Бистрица, Доспат, Дяволска река и други. В най-южните части на Родопите (на територията на Гърция) реките директно се вливат в Егейско море – Върба, Сушица, Аксу, Търнава и други.

Във високия пояс на Западните Родопи голямото количество на валежите, проявата на продължително снежно задържане, незначителното изпарение, големият наклон на релефа и преобладаващата водонепропусклива геоложка основа са предпоставка за голямата стойност на отточния модул (над 25 l/s/km²). В пределите на средния височинен пояс на областта поради по-малкото количество на валежите и по-силното изпарение модулът на оттока намалява на 10 – 15 l/s/km². В ниския пояс и в подножието на планинските склонове, на допира с Горнотракийската низина неговата стойност е най-малка (2 – 3 l/s/km²) поради малкото валежно количество, значителното изпарение, малкия наклон на релефа и водопропускливата геоложка основа.

В Източните Родопи реките са с преобладаващо дъждовно-снежно подхранване и с ярко изразен зимен максимум на оттока. Поради значително по-ниската надморска височина, много по-силното средиземноморско влияние, изложението на склоновете и в тази връзка различно изпарение и различната водопропускливост на геоложката основа, модулът на оттока на реките в Източните Родопи се колебае в доста широки граници, които варират от 5 до 25 l/s/km².

Повечето от реките в Родопите протичат в дълбоки проломни долини, което е предпоставка за изграждане на хидротехнически съоръжения и оползотворяването на техните големи водноенергийни ресурси. В планината са изградени едни от най-големите български и гръцки язовири: Доспат, Широка поляна, Батак, Голям Беглик, Въча, Кричим, Цанков камък, Кърджали, Студен кладенец, Ивайловград, Черешовско езеро (Лимни Тисавру), Оленско езеро (Лимни Платановрисис) и много други по-малки.

Почви

Почвената покривка в Западните Родопи в значителна степен повлияна от естеството на климата, геоложката основа и особеностите на релефа. Подножието и основният пояс на планинските склонове са заети от канелени горски почви, по-нагоре в средния пояс и преди всичко по северните склонове преобладават светлокафявите почви, а още по-нагоре между 1500 – 1900 m са разпространени предимно тъмнокафявите горски почви. В котловините и долинните дъна младите акумулативни наслаги се съпровождат от алувиални почви. В източните Родопи по долината на река Арда и на другите по-големи реки са разпространени алувиалните почви, а в останалите по-високи части на областта преобладават канелените горски почви. По северните склонове на ридовете в източната част се срещат и светлокафяви горски почви. Голяма част от Хасковска хълмиста област е заета от смолници.

Флора и фауна

Голямото климатично и почвено разнообразие обуславят голямо растително разнообразие в Родопите. На територията на планината са установени над 2000 вида висши растения, от които 90 са балкански ендемити и силно застрашени от изчезване видове. В ниските части на Източните Родопи горите отстъпват място на субсредиземноморските нискостеблени видове – вергилиев дъб, брекина, габър, дива круша (Pyrus pyraster), драка, червена хвойна и др.

На височина над 800 м преобладават гори от обикновен горун, мизийски бук, габър, ясен, явор, шестил и др. В иглолистния пояс, който е развит предимно в Западните Родопи, се срещат обикновен смърч, бял бор, черен бор, както и бук. На по-голяма височина преобладава храстовата растителност и алпийските ливади.

Човешка дейност

Римска монета с богинята на планината Родопа

Население

Етническият състав (траки, гърци, българи, власи, арменци, турци, кумани, печенеги, татари, латинци и евреи) на старото население на Родопите е описан подробно в посоченото по-долу заглавие на Катрин Асдраша, която обаче е пропуснала да разгледа отделно присъствието на траките и славяните, а павликяните – арменци е причислила към българския етнос. Впрочем в съвременната историография като цяло не се откриват проучвания върху античното население на Родопите.

Населени места, свързани с Родопите: Смолян, Виево, Мадан, Чепеларе, Момчиловци, Стойките, Гела, Широка лъка, Бачково, Асеновград, Златоград, Момчилград, Гърнати, Бостина, Кърджали, Неделино, Ардино, Девин, Буйново, Доспат, Сърница, Батак, Кричим, Перущица, Ракитово, Велинград, Брацигово, Пещера, Рудозем, Лъки, Селча, Старцево, Борино.

Туризъм

Ски курорти: Пампорово, Цигов чарк, Чепеларе.

Минерални бани и спа центрове: Велинград, Нареченски бани, Девин, Баните, Хасковски минерални бани.

Красиви местности: Юндола, Триградско ждрело, Чудните мостове, Белинташ, Дяволски мост, Буйновското ждрело, Вълчи скок, резерват Кастракли, Кемеров мост и др.

Пещери: Снежанка, Дяволското гърло, Ягодинска пещера, Ухловица, Марциганица (1412 m), Топчика (727 m), Иванова дупка, Хралупата, Ямата, Бисерна, Олимпийска, Ледницата, Гаргина дупка (524 m), Водна пещера, Троицата, Лепеница.

Християнски поклоннически места: Бачковски манастир, Кръстова гора.

Археологически обекти: Перперикон, Белинташ, Татул, Цепина, крепостта Устра, мегалитни и скални светилища, Гьоз тепе – прорицалището на Дионис, Асенова крепост.

Стопанство

В Родопите са развити рудодобивна и рудопреработвателна промишленост, дърводобив и дървообработване, електропроизводство, металообработване, машиностроене, лека промишленост.

Преобладаващият транспорт в планината е шосейният. През нея на територията на България преминават участъци или целите трасета на 29 пътя от Държавната пътна мрежа: 2 първокласни пътя с № 5 и 8; 5 второкласни с номера 37, 58, 59, 84 и 86; 22 третокласни с номера 197, 375, 376, 377, 505, 506, 507, 508, 509, 591, 597, 598, 593, 808, 842, 843, 861, 862, 863, 865, 866 и 867.

В Източните Родопи от север на юг, от Димитровград до Подкова преминава участък от трасето на жп линията Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Подкова, а в Западните Родопи – част от трасето (гара Кричим – гара Пещера) на жп линията Стамболийски – Пещера и част от трасето (гара Варвара – гара Аврамови колиби) на теснолинейната жп линия Септември – Велинград – Добринище.

Вижте също

• Върхове в България над 2000 метра
• Списък на най-високите върхове в България
• Списък на планините в България

Топографска карта

• Лист от карта K-34-72. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-84. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-96. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-61. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-62. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-63. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-64. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-73. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-74. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-75. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-76. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-77. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-85. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-86. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-87. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-88. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-89. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-98. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-99. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-100. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-101. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-112. Мащаб: 1 : 100 000.

Външни препратки

• Забележителности в Родопите

Източници

• Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 412 – 414.
• Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 9789541805466.