Девинска планина
| Девинска планина | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | България (Област Пазарджик, област Смолян) |
| Част от | Родопи (Западни Родопи) |
| Най-висок връх | Пчеларица |
| Надм. височина | 1688,5 m |
Девинска планина е планински рид в Западните Родопи, източно разклонение на Велийшко-Виденишкият дял, разположен южно от долината на Девинска река. По-голямата му част е на територията на Област Смолян, а северозападната – на територията на Област Пазарджик.[1]
Планината се простира се от запад на изток на 20 км и ширина до 15 км. На север дълбоката каньоновидна долина на Девинска река я отделя от Баташка планина, а на югоизток долината на река Въча – от рида Мурсалица. На запад и юг долините на Сърнена река (Караджадере, ляв приток на Доспат) и река Читакдере (Ешекчидере, ляв приток на Буйновска река) я отделят от останалата част на Велийшко-Виденишкия дял.[1]
Билното ѝ е заравнено, като в крайните ѝ западни и източни части то се повишава и там се издигат най-високите върхове на планината: Пчеларица (1688,5 м) в най-северозападната част, на 2 км южно от язовир „Широка поляна“ и Хамамбунар (1688,1 м) в източната част, на 3 км северозападно от село Грохотно. Изградена е предимно от олигоценски риолити и пясъчници и по-малко гнайси и мрамори. С малки изключения планината е покрита с хубави иглолистни гори. В североизточното ѝ подножие, край град Девин бликат минерални извори с голям дебит.[1]
В централната ѝ част, северно от село Борино е изградена хижа „Орфей“, а в най-източната ѝ част, близо до квартал „Настан“ на град Девин е природната забележителност „Слона“.[1]
В подножието на планината са разположени град Девин (на североизток) и селата Борино (на юг), Грохотно и Тешел (на югоизток).[1]
По цялото ѝ южно подножие, от запад на изток, от село Борино до град Девин, на протежение от 23 км, преминава участък от третокласен път № 197 от Държавната пътна мрежа Гоце Делчев – Доспат – Девин.[1]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-73. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-85. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 163.
