Драгойна
| Драгойна | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | България (Област Пловдив) |
| Част от | Родопи (Източни Родопи) |
| Най-висок връх | Голяма Драгойна |
| Надм. височина | 813,4 m |
Драго̀йна е планински рид в крайните северозападни части на Източните Родопи, на територията на Област Пловдив.
Ридът има форма на изпъкнала на северозапад дъга с дължина около 16 – 17 км и ширина до 5 км. Простира се между долината на река Каялийка (десен приток на Марица) на запад и север и долината на Банска река (седен приток на Марица) на югоизток, която го отделя от рида Мечковец. На юг достига до седловината Китката (735 м), която го свързва с Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи.
Ридът представлява част от старотерциерен вулканичен купол. Билото му е неравно, с изолирани хълмисти върхове, най-висок от които е Голяма Драгойна (813,4 м), разположен на около 1,5 км северно от село Буково (старо име Пилашево).[1] Изграден е от вулканични скали – андезити и латити. Климатът е умереноконтинентален със средиземноморско влияние. Средната годишна температура е 12,8 °C, а годишната сума на валежите е около 600 mm. Почвената покривка е тънка, силно ерозирана. Има редки широколистни гори и храсти представени от бук, бряст, дъб, габър, клен, ясен, дрян и леска. От животинския свят се срещат дива свиня, лисица, заек, пор.
В полите и склоновете на рида са разположени 6 села: Брягово, Буково, Воден, Драгойново, Езерово и Искра.
В рида са изградени две хижи: „Ангел войвода“ и „Брягово“.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-75. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1851.
- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 183.