Буково (област Пловдив)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Буково.
| Буково | |
  Буково  Буково | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 420 души[1] (15 март 2024 г.) 10,3 души/km² |
| Землище | 40,985 km² |
| Надм. височина | 383 m |
| Пощ. код | 4295 |
| Тел. код | 031605 |
| МПС код | РВ |
| ЕКАТТЕ | 56335 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
| Община – кмет | Първомай Николай Митков (БСП – Обединена левица, Левицата!, БВ, ИТН; 2019) |
| Кметство – кмет | Буково Али Баджаклъ (ГЕРБ) |
Буково е село в Южна България. То се намира в община Първомай, област Пловдив.
География
[редактиране | редактиране на кода]Намира се в Родопите. Релефът му е полупланински.
Буково се намира на 28 km южно от Първомай.
История
[редактиране | редактиране на кода]Буково е много старо село, разположено южно от планинския масив Драгойна, където са съсредоточени селища още в тракийско време. Името на селото е славянско, хронологизирано в X в.под формата Boύkoba. Това име притежава сериозна научназначимост, защото според акад. Ив. Дуриданов е най-ранното славянско название от топонимията на Първомайско
Boύkoba е посочено първоначално от чешкия учен акад. Константин Иречек. Според неговото повествование в списъците на епископствата на император Лъв Философ (886 – 907) са първите известия за Родопите от по-старо византийско време. Тогава в тези планини има среща на границите на три митрополии и една от тях е Пловдивската. На пловдивския митрополит били подчинени десет епископии, като Буково е десетата епископия .
Преди три десетилетия в ареала на Буково археологът Б. Чапъров открива уникат – слънчев календар на древните траки за отмерване на сезоните, свидетелство за връзката между траките и Слънцето. Буковският храм на Слънцето с каменния календар се намира над Жълтата пещера утроба. В района на Буково са намерени и каменни шарапани за производство на тракийско вино. Това дава мотив на изследователите да предполагат, че именно тук е бил единият от древните винарски центрове по нашите земи ..
До Буково е Писаният камък – монолитна скала, маркирана с петроглифи и предизвикала интереса на група алтернативни изследователи. Според тях изсечените върху скалната повърхност петроглифи са най-старият монументален надпис. Писаният камък е оповестен в средите на археолозите, влиза в медийното пространство, но продължава да бъде и сред загадките от българската антична история, чието разшифроване може да доведе до интересни резултати .
Жълтата пещера заема позиция измежду дестинациите за туристическа екопътека. Въобще районът на Буково благоприятства наличието на екопътеки, по чиято траектория и в прилежащите им зони се намират забележителности с историческо значение. На скалата Люляков камък има пещера с колония на прилепи – малък подковонос, култови кладенчета отгоре и стара кариера за воденични камъни; на Каракая – издълбани трапецовидни ниши, както и стари жречески площадки, култови кладенци и една скала, оформена като идол.
Посочвайки локализацията на връх Драгойна между двете села – Драгойново и Буково, в своя студияархеологът Ел. Божинова подчертава стратегическата особеност на Драгойна и намерените при няколкогодишни археологически проувания множество артефакти, отнасящи се към различни антични периоди (Божинова, Ел. Крепостта на връх Драгойна от II – I хилядолетие пр. Хр. - стратиграфия, хронология и интерпретация (резултати от археологическите проучвания 2004 – 2012). // Годишник на Регионален археологически музей – Пловдив, т. XII, Пловдив, 2014, стр. 45 – 89).
До историческите обекти има маркирани проходими маршрути.
Днес е възобновен интересът към т. нар. Буковски лъв, намиращ се южно от селото. Лъвът е изобразен върху скала, известна с наименованието Иванов камък, а изобразяването на релефа е осъществено от инициативна група младежи по случай 1300-годишнината на българската държава.
В селото има църква „Св. Петър и Павел“ и джамия, основно училище „Д-р Петър Берон“ и читалище „Светлина“.
Традиционният събор се провежда през лятото, обикновено около Петровден.
четери години Буково даде домакинство и беше съорганизатор на националния фолклорен фестивал „Угар“, иницииран за пръв път през 2016 г. от сдружение „Ангел войвода“. Фестивалът „Угар“ представя праформи на фолклорната култура, нестинарството, стари занаяти, възстановка на исторически епизоди, дава сцена на изворния музикален, песенен и танцов фолклор. Развоят на „Угар“ и динамично нарастващият посетителски интерес го превръщат бързо в перспективно събитие.
Старо име – Пилашево Предимно мюсюлманско население, но има и малко останали християни. Има кметство, заведения и хранителни магазини, както и основно училище.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В близост до връх Драгойна има открит археологически обект „Драгойна“.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
