Езерово (област Пловдив)

Езерово
	Езерово
	Езерово Езерово
Общи данни
Население	621 души (15 март 2024 г.); 23,6 души/km²
Землище	26,318 km²
Надм. височина	167 m
Пощ. код	4288
Тел. код	03168
МПС код	РВ
ЕКАТТЕ	27139
Администрация
Държава	България
Област	Пловдив
Община; – кмет	Първомай; Николай Митков ; (БСП – Обединена левица, Левицата!, БВ, ИТН; 2019)
Кметство; – кмет	Езерово; Ангел Хаджиев; (ГЕРБ)
	Езерово в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Езерово.

Езерово е село в Южна България, област Пловдив, община Първомай.

География

Село Езерово е разположено в подножието на върховете Аида и Драгойна на Родопа планина, на брега на река Каялийка, която е географската граница между Западните и Източните Родопи, вливаща се в р. Марица.

Намира се в съседство със селата Бодрово (на разстояние 2 km източно), Воден (на 6 km южно) и Бяла река (на 6 km северозападно). Най-близконамиращият се град е общинският център Първомай – на 13 km северозападно, а най-близко разположеният областен град е Хасково – на 28 km източно. Недалеч от селото са Хасковските минерални бани.

Теренът на селското землище е хълмист, изпълнен с гори, дерета, скрити малки равнини, дъбрави, много мери и ливади. Климатът на селото е умерено-континентален, с много чести летни засушавания. Валежите са в рамките на 650 l/m² и са неравномерно разпределени през годината. Най-честите ветрове са западните, наречени „Поряза“, а южните, наречени „белите ветрове“, често идват от югоизток и донасят много дъжд.

Срещат се някои от най-редките за България животински и растителни видове. Географското положение в миналото е неговият стопански разцвет: близостта с планината и нейните пасища е определяла развитието на овцевъдството, а обширните земеделски земи от север и запад са благоприятствали развитието на земеделието.

История

Легенда гласи, че селото датира от древно тракийско време. Старо известно име от времето на Османското владичество е Йеди дурали махала (означаващо „Седем малки махали“) – тогава селото е било разположено на територията на днешния язовир Езерово. След промяната на географското му разположение името му е било заменено с Дипцис гьол (означаващо „Езеро без дъно“).

Златен пръстен с надпис, предполагаемо на тракийски език, е намерен през 1912 година при разкопки на надгробна могила в местността Пърженака.^[2] Пръстенът е с тегло 31,3 грама, а повърхостта, върху която са гравирани буквите, има елипсовидна форма с размери 1,7 x 2 cm. Датировката на намерените в тракийската могила обекти е V век пр.н.е. Съдейки по характера на артефактите, изследователите заключават, че пръстенът е направен специално за тридневния тракийски погребален ритуал, който гърците наричат протезис. Според някои историци пръстенът съдържа 18 думи на стар български език.^[3] Освен тази забележителна находка са открити и редица други древни артефакти: златна диадема, малка златна лъжичка, бронзово огледало и др.

През 1965 г. Д. Ковачев, Д. Батуров и Д. Калдиев откриват запазен скелет на праисторическия бозайник дейнотериум, който е изложен в ректората на СУ „Св. Кл. Охридски“ на последния етаж, а копието му е в Палеонтологичния музей в Асеновград.^[4] Преди много години Езерово е било голямо езеро. Оттам произлиза името на селото.

Религии

Християнство и ислям.

Забележителности

Църквата „Св. Никола“

В центъра на селото главна архитектурна забележителност е църквата „Св. Никола“, сред най-старите църкви в района. Построена е през 1851 г. с разрешението на султана, поправена е през 1890 г. Представлява трикорабна постройка без купол и камбанария. В по-късни времена е направена камбанария, отстояща на 30 m от храма. Предполага се, че иконите са дело на видния зограф Никола Одринчанин. Ремонтирана е с дарения, сега е с красив купол. Храмът основно е ремонтиран през 2010 г.

Къща-музей "Ваня Петкова"

Сред основните забележителности на село Езерово в Родопите е къщата-музей на Ваня Петкова, където тя прекарва последните 9 години от живота си. Именно в Езерово са написани последните литературни творби на Ваня Петкова. Къщата-музей е в самото начало на селото с паметна плоча, дарена от Община Първомай. За къщата се грижи дъщерята на поетесата – Оля Ал-Ахмед, журналист и преводач.

През август, 2021 г., Посолството на Палестина в България дарява външна чешма с орнаменти за къщата-музей, която е поставена от външната страна на оградата, заедно с паметна плоча съдържаща стихотворението "Сириус".

Паметник в памет на загиналите опълченци

На около половин километър след началото на селото има паметник с имена на загинали за България хора, някои от които са от Езерово. Над селото се намира язовир Езерово.

Редовни събития

Празник на родния край (събор) – провежда се на Петровден.

Източници

↑ www.grao.bg
↑ Journal Article Die Inschrift von Ezerovo
↑ За бог Зевс – бог Живе, Орфей, пръстена от Езерово и античната българска книжнина, Николай Тодоров, 2002
↑ Kovachev, Dimitar; Nikolov, Ivan. Deinotherium thraceiensis sp. nov.from the Miocene near Ezerovo, Plovdiv District // Geologica Balcanica 35 (3 - 4). December 2006. с. 5- 40. Посетен на 14 октомври 2021.

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Journal Article Die Inschrift von Ezerovo

[3] За бог Зевс – бог Живе, Орфей, пръстена от Езерово и античната българска книжнина, Николай Тодоров, 2002

[4] Kovachev, Dimitar; Nikolov, Ivan. Deinotherium thraceiensis sp. nov.from the Miocene near Ezerovo, Plovdiv District // Geologica Balcanica 35 (3 - 4). December 2006. с. 5- 40. Посетен на 14 октомври 2021.

[1]

[2]

[3]

[4]