Вискяр
Тази статия е за планината. За едноименното село вижте Вискяр (село).
| Вискяр | |
 Изглед от планината Вискяр | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | България Софийска област Област Перник |
| Част от | Завалско-Планска планинска редица |
| Най-висок връх | Чеканска бука |
| Надм. височина | 1136 m |
| Подробна карта | |
 | |
| Вискяр в Общомедия | |
Вискяр е планина в Западна България, на границата между Софийска и Пернишка област, част от Завалско-Планската планинска редица на Средногорието.
Планината е разположена между Бурелската котловина на север и Софийската котловина на североизток, а на юг склоновете ѝ постепенно потъват в Брезнишката котловина. На югозапад чрез Ярославската седловина (964 m) се свързва със Завалска планина, а на югоизток чрез Радуйската седловина (830 m) – с планината Люлин. Дължината ѝ от северозапад на югоизток е около 15 km, а максималната ѝ ширина е около 5 – 6 km.
Вискяр е ниска планина, с централен рид с плоско било и къси, силно разчленени склонове. Най-високата точка е връх Чеканска бука (1136 m), разположен на 4 – 5 km северно от село Брусник. Изградена е предимно от горнокредни андезити, пясъчници, туфи и туфити. Тя е слабо залесена – по североизточните ѝ склонове има малки широколистни гори от бук и дъб, а югозападните ѝ са обезлесени. По билото на планината преминава главният вододел на България между водосборните басейни на Черно и Егейско море. От нея водят началото си реките Габерска (ляв приток на Нишава) и Сливнишка (от басейна на Искър), а югозападните и южните и склонове се отводняват от малките, леви притоци на река Конска (десен приток на Струма).
В планината и по нейните склонове са разположени 1 град и 30 села.
- Софийска област – 18 села: Братушково, Бърложница, Горно село, Гургулят, Гълъбовци, Делян, Драготинци, Дреатин, Златуша, Начево, Пищане, Повалиръж, Радуловци, Ракита, Храбърско, Цацаровци, Чеканец и Ялботина;
- Област Перник – 1 град и 13 села: Арзан, Бабица, Брезник, Брусник, Вискяр, Гоз, Горни Романци, Долни Романци, Завала, Красава, Озърновци, Радуй, Расник и Ярославци.
В южната си част планината се пресича от два пътя от Държавната пътна мрежа:
- От град Брезник до село Златуша, на протежение от 13,2 km – участък от третокласен път № 638 Брезник – Златуша – Божурище.
- От село Гълъбовци до град Брезник, на протежение от 13,5 km – участък от третокласен път № 811 Беладие хан – Сливница – Брезник.
По югоизточното ѝ подножие, през Радуйската седловина преминава участък от трасето на жп линията Перник – Волуяк.
Маршрути
[редактиране | редактиране на кода]- 1. София—гр. Банкя—с. Клисура—манастира „Св. Петка" (30 мин)*-вр. Форта (1 ч) – Радуйската седловина (2 ч)-вр. Бъзглав (2,30 ч) – манастира „Св. Петър" (3,20 ч); – вр. Вискярска могила (3,40 ч) – седловината Ушите (4 ч) * – .вр. Градище-вр. Шилева чука (4,30 ч) ---пътя Бабица-3латуша (5 ч) * --вр.Цървен (5,30 ч) – с. Гоз (6 ч) * – вр. Св. Илия (6,30 ч) – Арзанските пояти (7 ч) * – вр. Острило (7,30 ч), – вр. Попин чукар (8ч) – вр. Върха*, – вр. Плашивец (9 ч)! – вр. Мечи камък (10,15 ч) – превала – с. Ракита (11,30 ч)
Върхове
[редактиране | редактиране на кода]
| 1 | Чеканска бука | 1136 | ||
| 2 | Мечи камък | 1077 | З от с.Ракита | |
| 3 | Калето | 1053 | СИ от с.Вискяр | |
| 4 | Вискярска могила | 1048 | СЗ от с.Расник | |
| 5 | Колибе | 1046 | СЗ от вр.Мечи камък | |
| 6 | Плашивец | 1046 | С от с.Красава | |
| 7 | Шилева чука | 1044 | И от с.Бабица | |
| 8 | Голу | 1036 | Ю от вр.Калето | |
| 9 | Свети Никола | 1030 | С от с.Брусник | |
| 10 | Забел | 1018 | Ю от с.Пищане | |
| 11 | Криви камък | 1015 | СЗ от с.Лагатор | |
| 12 | Човеча глава | 1015 | Ю от с.Брусник | |
| 13 | Остри връх | 1013 | Ю от с.Брусник | |
| 14 | Бурников рид | 1010 | СЗ от вр.Плашивец | |
| 15 | Свети Илия | 1010 | И от Минджина махала | |
| 16 | Радош | 998 | Ю от с.Лагатор | |
| 17 | Балчар | 997 | И от с.Красава | |
| 18 | Свети Архангел | 996 | И от с.Бабица | |
| 19 | Капрул | 993 | И от с.Брусник | |
| 20 | Мали Плашивец | 979 | С от вр.Плашивец | |
| 21 | Зимници | 979 | ЮЗ от с.Делян | |
| 22 | Буковски връх | 976 | ЮЗ от с.Делян | |
| 23 | Градище | 966 | З от с.Красава | |
| 95 | Байчин кръст | 758 | З от Брезник | |
| 96 | Тричков връх | 755 | С от с.Храбърско | |
| 97 | Пърчовец | 752 | З от с.Цацаровци | |
| 98 | Орляк | 745 | З от с.Начево | |
| 99 | Гълъбов камък | 741 | ЮИ от с.Братушково | |
| 100 | Китка | 728 | З от с.Бърложница | |
| 101 | Камичък | 686 | ЮЗ от с.Алдомировци |
Други
[редактиране | редактиране на кода]На Вискяр планина е наречена улица в квартал „Лозенец“ в София (Карта).
Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-34-46. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-47. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 111.
- https://varhove.info/viskiar/
| |||||