Радуйска седловина
| Радуйска седловина | |
 Радуйската седловина и с. Радуй, поглед от връх Висока могила на планината Вискяр | |
  Местоположение в България | |
| Информация | |
|---|---|
| Държава | България |
| Тип | седловина |
| Местоположение | Вискяр и Люлин |
| Височина | 842 m |
Радуйската седловина е нископланински проход (седловина) в Западна България, между планините Люлин на югоизток и Вискяр на северозапад в Община Перник.[1]
Проходът е с дължина 4 km, а надморската височина на седловината е 842 m. Той свързва западната част на Софийската котловина при село Радуй на север с най-северната част на Пернишката котловина при село Расник на юг. Проходът започва в южния край на село Радуй на 826 m н.в., насочва се на юг и след 300 m достига до седловината на 842 m н.в. Оттук започва плавно спускане към Пернишката котловина и след 3,7 km в източния край на село Расник завършва на 825 m н.в.[1]
През седловината преминава общински път от село Расник за село Радуй.[1]
Успоредно на шосето преминава и участък от трасето на жп линията Перник – Волуяк, като под седловината е прокопан тунел с дължина 1,4 km.[1]
Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-34-47. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 400.