Направо към съдържанието

Петнадесети артилерийски полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петнадесети артилерийски полк
Информация
Активна1915 – 1920
1942 – 1944
ДържаваБългария
ТипАртилерийски полк
ГарнизонШумен

Петнадесети артилерийски полк е български артилерийски полк, взел участие в Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Полкът е формиран в Шумен на 11 септември 1915 година. Състои се от щаб, две отделения с по шест полски скорострелни батареи и нестроеви взвод. Влиза в състава на 4-та артилерийска бригада. Взема участие във втората фаза на Първата световна война. На 25 октомври 1918 е демобилизиран, а през 1920 г. е разформирован.[1]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[2]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 22
Чиновници: 2
Подофицери и войници: 1221
Коне: 1129 Обикновени: 58
Товарни: 149
Специални: 3
Оръдия: 24
Пушки и карабини: 60

По време на Втората световна война (1941 – 1945) повторно е формиран (1942) и е подчинен на 15 пехотна охридска дивизия от 5 армия. От 9 до 23 септември 1944 г. участва във военните действия при Прилеп и Бабуна планина с отстъпващите германски войски. На 20 октомври 1944 г. е разформиран в Дупница, като 9-а батарея остава в помощ на НОВМ.[1]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Петнадесети артилерийски полк (11 септември 1915 – 1920)
  • Петнадесети дивизионен артилерийски полк (1942 – 20 октомври 1944)