Димитър Младенов (офицер)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Младенов.
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Марков.
Димитър Младенов | |
български офицер | |
Звание | полковник |
---|---|
Години на служба | 1916 – 1947 |
Служи на | България |
Род войски | артилерия |
Командвания | 1-ви див. арт. полк (1940 – 1942) 15-и див. арт. полк (1942 – 1944) 15-а охридска дивизия (1944) |
Битки/войни | Първа световна война Втора световна война |
Награди | Вижте по-долу |
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | 14 октомври 1895 г. (стар стил)
|
Дата и място на смърт | |
Родства | полковник Игнат Младенов (братовчед) |
Димитър Марков Младенов е български офицер (полковник от артилерията), участник в Първата световна война (1915 – 1918), командвал 1-ви и 15-и дивизиони артилерийски полкове, 15-а охридска дивизия, и служил като началник на артилерийския отдел на 4-та и 2-ра армии по време на двата периода на Втората световна война (1941 – 1945), след което служи като началник на артилерийския отдел в Щаба на войската.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Димитър Младенов е роден на 14 октомври 1895 година в Банско, в многолюдното семейство на Марко и Милана Младенови. Има шест сестри и един брат. Баща му Марко, е четник в четата на Радон Тодев по време на Илинденското въстание и един от шестте оцелели в сражението при Годлевския балкан. През Балканската война (1912 – 1913) Марко Младенов е в четата на Христо Чернопеев, който след края на войната го препоръчва и бива назначен от генерал Стилиян Ковачев за общински съветник на Банско.[1]
През 1916 година Димитър Младенов завършва Военното училище в София.
Участва в Първата световна война, първоначално служи в Шумен а по-късно е изпратен на Южния фронт в Македония. След края на войната за кратко е военнопленник.
След освобождаването от военнопленническия лагер се завръща в България. От 1918 г. е на служба в трети гаубичен полк. Повишен е в чин майор. Служил е в седми артилерийски полк, седемнадесети артилерийски полк, седмо полково артилерийско отделение. През 1928 г. става командир на батарея към четвърти артилерийски полк. През 1933 г. е командир на батарея към Артилерийската школа, а от 1935 г. е командир на второ товарно артилерийско отделение.[2] На следващата година става командир на отделението. В периода 1940 – 1942 г. е командир на първи дивизионен артилерийски полк. От 1942 до 1944 г. е командир на петнадесети дивизионен артилерийски полк.
През септември 1944 година (след като България преминава на страната на Съюзниците), като командир на 15-а пехотна дивизия в град Прилеп, влиза в бой с части на германците и запазва от обкръжение и унищожение подчинените му войски.[3] След като удържа града за 12 дни се оттегля. При завръщането си през есента на 1944 г., спасил всичките си войници и офицери, полковник Младенов е награден с орден „За храброст“. Назначен е в щаба на IV армия и участва във войната срещу Германия, отново в Македония. От 1946 г. е началник на артилерийското отделение в Щаба на войската, а от 1947 г. и началник-щаб. Уволнен е на 31 декември 1947 г.
През юни 1948 година е арестуван като бивш царски офицер.[4] Съден е в съдебен процес за участие в тайната организация „Неутрален офицер“, която иска да свали установяващият се в страната комунистически режим. Изпратен в лагера Куциян, а по-късно и в Белене. През 1951 г. полковник Младенов се разболява от двойна бронхопневмония и издъхва в една локва близо до Втори блок в Белене. Запазено е неговото тефтерче. Последните думи, записани в него са:
„ | „Буренът закрива надписа на кръста,
дъждът измива името, бурята пречупва и самия кръст, но едно остава – добрия спомен за човека.“[5] |
“ |
След събитията от 1989 г. е предложен за повишаване посмъртно в по-горно звание „генерал-майор“ през 1992 година, но президентът Желю Желев отказва да подпише указа.[6]
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (5 октомври 1916)
- Поручик (30 май 1918)
- Капитан (30 януари 1923)
- Майор (26 август 1934)
- Подполковник (6 май 1937)
- Полковник (6 май 1941)
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Военен орден „За храброст“ IV степен, 1-ви клас
- Царски орден „Св. Александър“ V степен, с мечове по средата
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Троански, Х, „Кажи кога да умра“, София, 2007, Работилница за книжнина – Васил Станилов, ISBN 978-954-8248-59-4
- Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1
- Форуми „Бойна Слава“ – Младенов, Димитър Марков
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Троански, стр. 15
- ↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 286.
- ↑ „За възстановяване историческата справедливост, министърът на отбраната Димитър Луджев предложи на председателя на Министерския съвет да представи на президента на републиката и върховен главнокомандващ да повиши „посмъртно“ в чин генерал-майор полковник Димитър Марков Младенов“ – Вестник „Българска армия“, 9 април 1992 г.
- ↑ Героят от Прилеп умира в „Белене“, в-к Стандарт, брой 3914, година XII, 24 ноември 2003 г. Архив на оригинала от 2018-07-02 в Wayback Machine.
- ↑ Полк. Димитър Младенов – един забравен герой
- ↑ Á си пойдете, á ке стане во Прилеп касапница… Или историята на едно преднамерено убийство, Любен ЛачанскиОЩЕ инфо, 26 юли 2007 г.
- Български офицери от Македония
- Български полковници
- Български военни дейци от Първата световна война
- Български военни дейци от Втората световна война
- Тридесет и седми випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Родени в Банско
- Лагеристи в Белене
- Починали в Белене
- Лагеристи в Куциян
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Носители на орден „Свети Александър“