Направо към съдържанието

Вощица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ощица)
Тази статия е за помашкото село в Чеч. За града със същото старо име вижте Егио.
Вощица
Μικρομηλιά
— село —
Гърция
41.4144° с. ш. 24.1572° и. д.
Вощица
Източна Македония и Тракия
41.4144° с. ш. 24.1572° и. д.
Вощица
Драмско
41.4144° с. ш. 24.1572° и. д.
Вощица
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемНеврокоп
Географска областЧеч
Надм. височина680 m
Население36 души (2021 г.)
Вощица в Общомедия

Вощѝца (или Ощица, Ошица, Устица, на гръцки: Μικρομηλιά, Микромилия, катаревуса Μικρομηλέα, Микромилеа, до 1927 година Οστίτσα, Остица[1]) е село в Република Гърция, в историко-географската област Чеч, на територията на дем Неврокоп.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Вощица се намира на 680 m надморска височина в югозападните склонове на Родопите[2] и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Костен, Малошийца, Дъблен, Горна Лакавица, Ловчища и Мъждел. Селото се намира в подножието на връх Устица (Остица, 700 метра), а край него текат реките Асвесторема, Куру и Психорема.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името на селото Вощица е производно от изчезналото съществително *вошка от овощка и топонимична наставка. Формата Ощица е с изпаднало начално в, Ущица е с редукция на о в у в местния говор, а формите Остица и Устица са със ст на гръцка почва.[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Устица е старо село. Край него има останки от римско селище и гробница.[4]

В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Опщице, спадащо към Испанеполе е вписано както следва - мюсюлмани: 1 домакинство; немюсюлмани: 57 домакинства, неженени - 8, вдовици - 2.[5] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Опщиче с мюсюлмани: 2 домакинства, неженени - 2; немюсюлмани: 69 домакинства, неженени - 11; вдовици - 3.[6] През 1671 година в Неврокоп били свикани посланици от всички села в казата да свидетелстват в съда, че им е била изплатена изкупената от държавата продукция. От мюсюлманските села бил пращан мюсюлманин, от християнските – християнин, а от смесените – мюсюлманин и християнин. Селата, в които живели хора с по-висок обществен статут, са представени от тях без значение от религията им. В този документ Устица (Обещица) е представено от мюсюлманин.[7] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Опущиче са зачислени 22 мюсюлмани.[8]

Население на Устица 1519 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1519 57 8 2 1 - 68
1530 69 11 3 2 2 87
1723 - 22 22

В XIX век Вощица е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Устица (Oustitsa) е посочено като село с 48 домакинства и 150 жители помаци.[9] Според Стефан Веркович към края на XIX век Устица има помашко мъжко население 159 души, което живее в 48 къщи.[10] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Устица (Вощица, Ошица) живеят 550 българи мохамедани[11] в 90 къщи.[12]

В селото се е провеждал голям панаир всяка година между 26 и 30 октомври, на който са се продавали аби, шаяци и други стоки местно производство.[13]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е освободено от османска власт по време на Балканската война от части на българската армия. По данни на Българската православна църква, към края на 1912 и началото на 1913 година в Ощица живеят 103 семейства или общо 542 души.

След Междусъюзническата война от 1913 година Вощица попада в пределете на Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Остица (Οστίτσα) живеят 587 души.[14]

През 1923 година жителите на селото като мюсюлмани са изселени в Турция по силата на Лозанския договор. Жителите на Вощица емигрират в Турция или в селата от българската страна на Чеча. В селото са заселени гърци, бежанци от Турция. През 1927 година името на селото е сменено от Остица (Οστίτσα) на Микромилия (Μικρομηλιά),[15] което в превод означава „малко дърво“. Към 1928 година в Устица има заселени 61 гръцки семейства със 173 души - бежанци от Турция.[16]

По време на Гражданската война в Гърция (1946 - 1949) цялото население на селото е изселено във вътрешността, а след нормализирането на обстановката се връщат само част.[2]

Населението се занимава с отглеждане на тютюн, жито, картофи и други земеделски култури, както и със скотовъдство.[17]

Прекръстени с официален указ местности в община Вощица на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Боразик[18] Μποραζίκ Ерипия Ερείπια[19] бивше село СЗ от Вощица на българската граница[18]
Цаханас Τσαχανᾶς Петалоидес Πεταλωειδὲς[19]
Баир[18] Μπαΐρι Плагиес Πλαγιές[19] местност И от Вощица[18]
Колярба[18] Καλιάρμπο Епимикес Επίμηκες[19] бивше село СИ от Вощица[18]
Чал[18] Τσάλ Тамни Θάμνοι[19] връх СЗ от Вощица[18]
Керазлик[18] Κεραζλίκ Керасорема Κερασόρρεμα[19] река СЗ от Вощица, ляв приток на Доспат[18]
Бара[18] Μπάρας Авлакорема Αὐλακόρρεμα[19] река СЗ от Вощица, ляв приток на Доспат[18]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 587[2] 417[2] 183[2] 511[2] 116[17] 137[17] 78[17] 43[17] 55[17] 62[20] 38 36

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 185. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 92 – 93.
  4. ↑ Pathfinder clubs. ΟΔΟΙΠΟΡΙΚΟ ΣΤΟ ΝΟΜΟ ΔΡΑΜΑΣ // Архивиран от оригинала на 2009-08-08. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
  5. ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 58.
  6. ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 124.
  7. ↑ Страшимир Димитров. Помохамеданчванията в Неврокопско XV-XVIII век
  8. ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 244.
  9. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 130-131.
  10. ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.
  11. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
  12. ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269.
  13. ↑ Сребранов, Румен. Чечкият говор. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2007. ISBN 978-954-322-230-8. с. 25.
  14. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
  15. ↑ Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  16. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  17. ↑ а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 186. (на македонска литературна норма)
  18. ↑ а б в г д е ж з и к л м По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  19. ↑ а б в г д е ж Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 20. (на гръцки)
  20. ↑ ΓΕΝΙΚΗ ΓΡΑΜΜΑΤΕΙΑ ΕΣΥΕ. Данни от преброяването на населението в Гърция от 2001 година (PDF) // 2001. σ. 68. Архивиран от оригинала на 2009-03-18. Посетен на 22 ноември 2008. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Вощица&oldid=12346075“.