Натереров нощник
Натереров нощник | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[2] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
(Kuhl, 1817) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Натереров нощник в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Натереровите нощници (Myotis nattereri) са вид дребни бозайници от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Разпространени са в Северозападна Африка, по-голямата част от Европа, северните части на Азия до Корея и Япония. Срещат се и в България, макар и рядко, главно в планински райони.[3] Наречени са на германския естественик Йохан Натерер.
Натереровият нощник има маса 5-14 g, дължината на тялото с главата 41-55 mm и размах на крилата 220-260 mm. Цветът му е светлокафяв по гърба, сивкав по корема и тъмнокафяв по крилата и ушите. Ушите са дълги и широки, прегънати напред, с относително дълъг трагус. Крилата са сравнително широки.[3]
Натереровият нощник не извършва далечни миграции [4]. Лятото прекарва в хралупи на дървета или изоставени постройки, а зимата - в пещери и изкуствени галерии. Копулацията протича от края на лятото до началото на зимата. Размножителните колонии наброяват от 20 до 100 екземпляра. В края на юни или началото на юли женските раждат по едно, рядко по две, малки. Продължителността на живота достига 20 години.[3]
Полетът на натереровия нощник е сравнително бавен и маневрен, като за ориентация използва ехолокация с честотномодулирани сигнали с честота около 42 kHz. Храни се главно с дневни летящи насекоми, които събира по повърхността на листата, където те нощуват.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Myotis nattereri (Kuhl, 1817). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Червена книга на Република България. Натереров нощник. Посетен на 2022-03-28
- ↑ а б в г Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 207-211.
- ↑ Myotis nattereri - Science for Nature Foundation