Лавци (община Битоля)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Лавци.
| Лавци Лавци | |
| — село — | |
 | |
  Лавци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 810 m |
| Население | 205 души (2002) |
| Пощенски код | 7000 |
| МПС код | BT |
| Лавци в Общомедия | |
Лавци още Лафци или Лахци (на македонска литературна норма: Лавци) е село в община Битоля на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 810 m надморска височина в планината Баба, на 2 km южно от Битоля и на практика е слято с града.[1][2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Според местна легенда името на селото идва от постоянния кучешки лай, който идвал от селото и се чувал чак в Битоля.[2]
В ΧΙΧ век Лавци е село в Битолска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Лафци (Лахци) е изцяло българско християнско село с 610 жители.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лавци е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак със 100 къщи.[4]
Цялото население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лахци (Lahtzi) има 960 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.[5]
По време на българското управление в Македония през Първата световна война Лахци е част от Брусничка община в Битолска селска околия и има 674 жители.[6]
Църквата „Свети Никола“ е изградена в 1939 година на мястото на разрушената през Първата световна война стара църква.[1] В селото има и църква „Благовещение Богородично“ и извънселска църквичка „Свети Илия“.[2]
В 1961 година селото има 620 жители. Населението намалява вследствие на емиграция в Битоля и чужбина.[2] Според преброяването от 2002 година селото има 338 жители, от които:[7]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 336 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 2 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Лавци
Велян Василев, български революционер от ВМОРО, четник[8]- Наум Лавчанец (1875 – 1924), български революционер
Панде Йовчевски (1923 – 1943), югославски партизанин и деец на НОВМ- Пецо Гудевски (р. 1920), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Сотир Бърбевски (1914 – 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Тодор Ангелевски (1908 – 1943), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Фана Кочовска (1927 – 2004), югославска партизанка и деец на НОВМ
- Починали в Лавци
- Тодор Ангелевски (1908 – 1943), югославски партизанин и деец на НОВМ
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 38. Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г Лавци // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-07-30. Посетен на 30 юли 2018.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 1.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 4 октомври 2007
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
| |||||||||||
