Свети Никола (Лавци)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.
„Свети Никола“ „Свети Никола“ | |
Местоположение в Битоля | |
Вид на храма | православна църква |
---|---|
Страна | Северна Македония |
Населено място | Лавци |
Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
Епархия | Преспанско-Пелагонийска |
Архиерейско наместничество | Битолско |
Изграждане | 1939 г. |
Статут | действащ храм |
„Свети Никола“ в Общомедия |
„Свети Никола“ или „Свети Николай“ (на македонска литературна норма: „Свети Никола“, „Свети Николај“) е православна църква в битолското село Лавци, Северна Македония. Църквата е под управлението на Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонска православна църква – Охридска архиепископия.[1][2]
Църквата е разположена в центъра на селото. Според надписа над южния вход, храмът е издигнат в 1939 година, а осветен в 1961 година. Изграден е на мястото на старата селска църква, разрушена по време на военните действия през Първата световна война. В архитектурно отношение има триконхална или трилистна форма, с купол на осемстранен барабан и входове от юужната и западната страна.[1] В наоса два реда колони го разделят на три гораба. На запад има нартекс с галерия (женска църква) над него. Стените не са изписани. Иконостасът е висок и резбован, с три реда икони от периода след изграждането на църквата. В храма има и запазени ценни възрожденски икони от старата лавчанска църква, датирани в 1855 година и принадлежали на стария амвон и на стария иконостас.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 38. Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine.
- ↑ Св. Никола село Лавци // Bitola.info. Посетен на 12 януари 2020 г.
- ↑ Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 39. Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine.