Кале (Стрежево)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кале.
| Кале Кале | |
 Местоположение в Битоля | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Терит. единица | Община Битоля |
| Местоположение | Стрежево |
| Основаване | Античност |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | частично запазена |
| Собственик | държавна |
Кале (на македонска литературна норма: Кале) е антична и средновековна крепост над изоставеното битолско село Стрежево, Северна Македония.[1][2] Обявена е за паметник на културата.
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Калето се издига на 1 km североизточно над село Стрежево и на 3,5 km западно от Габалавци, на 60 – 70 m висока тераса, на ръба на долината на река Шемница. Пътят по Шемница, свързващ Демир Хисар на север с Виа Егнация на юг е минавал през Калето. На ридовете от двете страни на Шемница има следи от експлоатация на желязо.[1]
Антични останки
[редактиране | редактиране на кода]На терасата в VI век е изградена силна крепост, за да пази околните рудници и пътя между провинциите Македония I и II, границата между които минавала близо до нея.[3] Датирана е по монети на Юстиниан.[2] Крепостната стена е силна с няколко кули и предзид (протеихисма). Размерите на кастела са големи 195 х 164 m (2,5 ha). На северната стена на кастела опира жилищният район, който също е укрепен. В отворено пространствона 300 – 600 m югозападно от крепостта лежи селище от същия период и раннохристиянска базилика, украсена с мозаечен под и мраморни пластики.[3]
Средновековни останки
[редактиране | редактиране на кода]Крепостната стена е добре запазена и вероятно в късното средновековие е обновена.[4] При разкопки на Битолския музей в 1979 година[2] е открито депо с железни предмети от X - XII век: 18 конски стремета от номадски тип, бойни секири, земеделски сечива, голям кръст - изковани в крепостта и, без да бъдат употребявани, заровени. Открит е и меден скифат от XIII - XIV век.[4] Находките се пазят в Битолския музей.[2]
Идентификация
[редактиране | редактиране на кода]Възможно е това да е споменатият в контекста на войната между Византия и Сърбия за рудоносните региони Демир Хисар и Дебрица в 1330 г. фрурион Габаларион (заедно с Бучин, Добрун, Железнец и Дебрица).[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 148.
- ↑ а б в г Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, Македонска академиjа на науките и уметностите, 1996. ISBN 9989649286.
- ↑ а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 149.
- ↑ а б в Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 150.
| |||||||||||
