Градище (Граище)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Градище.
| Градище | |
 Остатъци от зидовете | |
| Местоположение | |
|---|---|
 | |
| Страна |  Северна Македония |
| община | Демир Хисар |
| село | Граище |
| Археология | |
| Вид | град |
| Епоха | античност, средновековие |
Градище (на македонска литературна норма: Градиште) е антично и средновековно укрепено селище в областта Демир Хисар, Република Македония.[1][2]
Градище е самотен, висок 160 m хълм сред равнината на устието на Стара река в Църна. В южното му подножие лежи селото Граище, което носи името му, а с ниско седло се свързва с планините на север. Това е географският, а и транспортният и в исторически план стопанският център на областта Демир Хисар – в античността Дериоп, а в средновековието Железно.[2]
На заравнения връх на хълма и на двете тераси на юг на обща площ 12 ha в ранната античност се е намирал според Иван Микулчич градът Брианион,[3] споменат от Страбон като селище в Дериоп (Деуриоп).[4] Селището е отново укрепено в късната античност със стена с хоросан с 8 кули. Акрополът обхваща 2 ha, а предградието е било на терасите под него. Открити са няколкостотин монети, датирани между късния III и VI век. Желязната сгур и топеното олово показват основната стопанска дейност – добив на желязна руда.[3]
В северния дял на античния акропол вътрешен зид без хоросан, изграден на север и запад върху античния зид затваря пространство с размери 90 х 30 m. Зидът на античния акропол е запазен добре,[3] но следи от Долен град (предградие) няма.[5] Според Томо Томоски и Иван Микулчич това е фрурионът Добрун.[3] От средновековието са открити керамика, малки ковани железни предмети и много византийски монети: анонимни фолиси от средата на XI век, медни скифати от XII и XIII век. Явно в късното средновековие експлоатацията на рудата се измества на запад, където се развива градът Железнец (Сидерокастрон).[5]
Фрурионът Добрун се споменава заедно с Бучин, Габаларион, Сидерокастрон и Дебрица във връзка с войната между Андроник III Палеолог и Сърбия в 1329 – 1330 година около рудоносните региони Демир Хисар и Дебрица. Районът е наричан и Добромир.[5]
През лятото на 2009 година 2/3 от археологическия обект са унищожени при копане за антени за мобилен ретранслатор.[4][6][7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. ISBN 9789989101069.
- ↑ а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 195.
- ↑ а б в г Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 196.
- ↑ а б Димитровска, Василка. Видео запис од уништениот локалитет Градиште, с. Граиште // Археолошки дневник, 10 септември 2009. Архивиран от оригинала на 2013-12-10. Посетен на 20 август 2018.
- ↑ а б в Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 197.
- ↑ Димитровска, Василка. Извештај од терен – Увид во оштетувањата на локалитетот од страна на мобилните оператори // Археолошки дневник, 9 септември 2009. Архивиран от оригинала на 2018-08-20. Посетен на 20 август 2018.
- ↑ Димитровска, Василка. Ничиј багер, на ничија земја // Археолошки дневник, 18 септември 2009. Архивиран от оригинала на 2018-08-20. Посетен на 20 август 2018.
