Лалугер
Лалугер | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
![]() Застрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
![]() Застрашен[2] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1766) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Лалугер в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Лалугерът (Spermophilus citellus), наричан още суяк, или суек (в Западна България)[3], е вид дребен гризач от семейство Катерицови (Sciuridae). За разлика от родствената катерица, лалугерът води наземен начин на живот. Дължината на тялото с главата е 164 – 205 mm, на опашката – 40 – 74 mm. Окраската му е жълтокафява до жълта, понякога с тъмни петна по гърба.[3][4]
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Лалугерът е разпространен в източните части на Балканския полуостров и Среднодунавската низина, във Влашко, Молдова, Буковина и Чехия. Има няколко изолирани популации в Македония и Западна Тракия. Смята се за изчезнал в Германия, Хърватия и Полша, където се правят опити за реинтродуцирането на вида. В България се среща в цялата страна, главно в равнините.[3]
Лалугерите предпочитат открити местности с ниска тревна растителност, често в близост до обработваеми земи.[3]
Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]
Лалугерът е активен главно през деня. Между октомври и март, а в планините и по-продължително, изпада в хибернация. Обитава подземни тунели с дължина 150 – 315 cm, като дълбочината на жилищната камера е между 40 и 170 cm. През есента прокопава вертикален тунел над жилищната камера, който не достига напълно до повърхността, а с изкопаната пръст засипва летния вход към жилището. След края на хибернацията довършва прокопаването на вертикалния тунел, през който излиза на повърхността.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/cd/European_ground_squirrel_%28Spermophilus_citellus%29_on_a_denseflower_mullein_%28Verbascum_densiflorum%29.jpg/150px-European_ground_squirrel_%28Spermophilus_citellus%29_on_a_denseflower_mullein_%28Verbascum_densiflorum%29.jpg)
Основната храна на лалугера са листата на тревисти растения. През лятото се храни и със семена на житни култури, като може да нанесе значителни щети. Размножителният период е през пролетта, след края на хибернацията. Женските раждат от 2 до 11 малки, най-често 7. Полова зрялост достигат на втората си година.[3]
Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]
Застрашен в световен мащаб вид, включен в Червената книга на застрашените видове.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Spermophilus citellus (Linnaeus, 1766). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Червена книга на Република България. Лалугер. Посетен на 19 февруари 2012
- ↑ а б в г д Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 313 – 318.
- ↑ Coroiu, C., Kryštufek, B., Vohralík, V. & Zagorodnyuk, I. Spermophilus citellus // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 8 януари 2009. (на английски)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Сайт, посветен на лалугерите
- Снимки на лалугер от България. www.fotobiota.com.
|