Направо към съдържанието

Четиридесет и първи пехотен полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от 41 пехотен полк)
Четиридесет и първи пехотен полк
Трета картечна рота на Четиридесет и първи полк по време на Първата световна война, Битоля, 24 септември 1917 г.
Информация
Активна18 септември 1912 – 6 август 1913
10 септември 1915 – 1918
5 февруари – 26 октомври 1939
5 февруари – 30 септември 1941
4 юли 1943 – 15 юли 1944
28 ноември 1944 – 26 юни 1945
ДържаваБългария
ТипПехотен полк

Четиридесет и първи пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Четиридесети пехотен беломорски полк е формиран на 18 септември 1912 година в Бургас от състава на 24-ти пехотен черноморски и 11 пехотен сливенски полк.[1]

Балкански войни (1912 – 1913)

[редактиране | редактиране на кода]

Полкът взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), след което на 6 август 1913 се завръща в Бургас и е демобилизиран.[1]

Първа световна война (1915 – 1918)

[редактиране | редактиране на кода]

Полкът е отново формиран за участие в Първата световна война (1915 – 1918) в периода 10 – 16 октомври 1915 година в София, този път от състава на 1-ви пехотен софийски и 6 пехотен търновски полк. Влиза в състава на 3-та бригада на 1-ва пехотна софийска дивизия.

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[2]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 52
Чиновници: 3
Подофицери и войници: 3231
Коне: 438
Волове: 48
Коли: 52 Пушки и карабини: 2829
Картечници: 4

На 3 октомври 1918 година, съгласно клаузите на Солунското примирие, попада във френски плен при Кичево.[1]

На 28.11.1944 г. се формира за участие във втората фаза на Отечествената война, към състава на 11-а пех. дивизия. Участва в боевете при Драва. От м. ноември 1944 г. към полка се зачисляват доброволци и гвардейци от 1-ви и 6-и пех. полк. На 26.06.1945 г. демобилизира и се разформира.

Втора световна война (1941 – 1945)

[редактиране | редактиране на кода]

Полкът е многократно формиран и разформиран за участие във Втората световна война (1941 – 1945), като това се случва в периодите (5 февруари – 26 октомври 1939, 5 февруари – 30 септември 1941, 4 юли 1943 – 15 юли 1944 и 28 ноември 1944 – 26 юни 1945), като е на Прикриващия фронт и при Беломорието. Последното му формиране на 28 ноември 1944 е във връзка с участието му във втората фаза на заключителния етап на войната, като към полка се присъединяват доброволци и гвардейци от 1-ви пехотен софийски и 6 пехотен търновски полк. Влиза в състава на 11 пехотна дивизия и взема участие в Дравската операция (6 – 21 март 1945). От ноември 1944 г. към полка се зачисляват доброволци и гвардейци от 1-ви пехотен софийски полк и 6 пехотен търновски полк.[3] На 26 юни 1945 е демобилизиран и разформирован.[1]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Подполковник Стоян Филипов Балканска война
2. Подполковник Петър Рачев Първа световна война
3. Полковник Хараламби Тошков към 31 август 1916
4. Подполковник Христофор Серафимов между 1936 и 1938
5. Подполковник Иван Дяковски 28 ноември 1944 – 26 юни 1945

В художествената литература

[редактиране | редактиране на кода]

В Балканската война Йордан Йовков е командир на рота в 41 полк. Някои от действията на полка са пресъздадени с документална точност в очерците му „Паметният ден“ (1913), „Отвъд“ (1913), „Първата победа“ (1914), „Кайпа“ (1914), „Пред Одрин“ (1914).[4] Преживяванията на Йовков по време на службата му в полка са отразени и в други произведения.

  1. а б в г Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 64 – 65
  2. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  3. ДВИА, ф. 763, История на фондообразувателя
  4. Йовков, Йордан. Събрани съчинения. Том първи, София, Български писател, 1979, с. 265 – 349, 535 – 546.