Електрически мотрисен влак БДЖ серия 32.000 (ЕМВ 32) – съветски електрически мотрисен влак за БДЖ производство на Рижкия Вагоностроителен Завод (латв. Rīgas Vagonbūves Rūpnīca, RVR). Известен също като ЭР25.
Eлектрическите мотрисни влакове (ЕМВ) серия 32.000 се появяват в БДЖ през 1970 г. Строени са в Рижкий вагоностроительный завод – СССР (днес Латвия) специално за БДЖ. Базиран е на съществуващите вече влакове на RVR ЭР9 и ЭР2. Влаковете са със стандартното за България (и по-голямата част от света) междурелсие от 1435 мм.
От 1988 до 1991 е произвеждана и доставяна подобрена версия на влака, получила в БДЖ серия 33.000 (ЭР33).
ЕМВ серия 32.000 се състои от 4 вагона – два тракционни и два прикачни (в случая апаратни, токоснемащи) вагона, която е неделима. Най-малкият (основен) тракционен вариант на един ЕМВ се състои от две тракционно-апаратни групи, а всяка група има един тракционен и един прикачен междинен вагон. Възможно е 2 мотрисни влака да бъдат присъединени заедно и управлявани като един.
Влаковете от серия 32.xxx се захранват с променлив ток, напрежение 25kV и честота 50Hz. Всеки състав е съоръжен с четири четириполюсни тягови двигателя с последователно възбуждане и вградена система за охлаждане и вентилация. Двигателите са с номинална мощност 210kW, при напрежение 825V. Влаковете имат вградена акумулаторна батерия тип 90КН-125, кадмий-никелова, с капацитет 125Ah/110V.
Конструктивна скорост – 130 km/h, ограничена до 110 km/h през 2002 година вследствие напредналата амортизация на подвижния състав. Ускорението от 0 до 80 km/h е за около 30 секунди.
Диаграма на БДЖ 32 серия с основните конструктивни елементи (Обозначено със зелено: талиги с тягови двигатели)
В тракционния вагон местата за сядане са 70 места в 1 салон и 88 в две отделения в апаратния, общо – 316 места за целия влак. В предната част на тракционния вагон се намира кабина за управление, входно-изходно преддверие за персонала, колетно-багажно отделение с двустранно разположени двукрили врати, входно-изходно преддверие за пътници. В задната част се намират второ входно-изходно преддверие и тоалетната. Вагонът е върху две талиги, върху които са тяговите двигатели (по един за всяка колоос). За прикачния вагон входно-изходните преддверия са в двата края, където са и тоалетните. Върху вагона са разположени токоснемателят, главният въздушен прекъсвач и други апарати и устройства. Двата вагона (тракционен и прикачен) са напълно комплектована експлоатационна единица, но за съставянето на един ЕМВ е необходима още една. Целта е да се получи симетричност на влака и безпроблемна смяна на посоката на движение на влака.
Първоначално всички ЕМВ серия 32.000 са били зачислени в жп депа Подуяне и Горна Оряховица. С тях започва обслужването на крайградските и директните пътнически превози между населените места по електрифицираните участъци от железопътната мрежа. С напредването на електрификацията и броят на ЕМВ се разширява и периметърът на обслужваните маршрути и депата, в които се базират. Към 1979 г. от доставените 79 комплектни ЕМВ по различни причини са бракувани 3, а останалите 76 броя домуват в жп депа: София, Горна Оряховица, Пловдив, Варна, Бургас. Към 2007 г. са бракувани още 10 броя, а останалите се намират в общи линии в същите депа. По време на експлоатацията си са в общ график с ЕМВ серия 33.000. От около 2005 година частично се подменят с влакове Desiro на Siemens серия 30.000 и 31.000.