Направо към съдържанието

Локомотиви БДЖ 1920-1922

от Уикипедия, свободната енциклопедия
1920 – 1922
ПроизводителStEG – Wien
Производство1870 – 1873
Междурелсие1435 mm
Предназначениетендерен локомотив
Колоосна формулаC-n2t
Период на експлоатация1935 г.
Спецификации
Дължина7586 mm
Ширина2580 mm
Височина3770 mm
Маса22200 kg
Макс. скорост35 km/h
Сцепно тегло27200 kg
Диаметър на задвижващите колооси950 mm
Налягане на парата в котела10 kg.f/m2
Нагревна повърхност47.2 m2
Обща нагревна повърхност65,9 m2
Обща изпарителна повърхност55 m2
Брой на димогарните тръби93
Парна машинацвилинг
Брой цилиндри2
Диаметър на цилиндрите285 m
Ход на буталото432 m
Тип рамалистова
Тендер
Тип тендерняма
Воден запас4,7 m3
Вид горивовъглища
Запас гориво650 kg

Локомотивите 1921 и 1922 са закупени на старо от БДЖ през 1905 г. След приключване строителните работи по някои нови железопътни линии предприемачите предлагат на БДЖ закупуването на доставения и използван от тях подвижен състав. Самото закупуване се случва изключително рядко, но тъй като тези локомотиви са с близки конструкции и технически данни с използваните вече локомотиви № № 1918 и 1919 това става възможно.

Локомотивите са внесени в България от предприемачите братя Симеонови и са триосни тендерни. Произведени са в периода 1870–73 за австроунгарската железница „Staatseisenbahn-Gesellschaft – Wien“ (StEG) и са с експлоатационни номера 601 и 605. След 1891 г. и отделянето на StEG изцяло в MAV (унгарските железници) са номерирани 6601 и 6605. В България са с тези номера до 1908 г. Тогава са им дадени № № 1920 – 1922, с които номера остават до бракуването си.

През целия си експлоатационен живот локомотивите работят по строителството на нови жп линии и пристанища, както и при ремонта на съществуващите. Локомотиви № № 1920 и 1921 са бракувани през 1931 г., а локомотив № 1922 – през 1935 г.

  • Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
  • Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);