Локомотиви БДЖ 1918 и 1 TL
1918 и 1919 | |
Производител | Hanomag - Hannover |
---|---|
Производство | 1887 и 1889 |
Междурелсие | 1435 mm |
Предназначение | тендерен локомотив |
Колоосна формула | B n2t |
Период на експлоатация | 1975 г. |
Спецификации | |
Дължина | 7753 mm |
Височина | 3600 mm |
Маса | 20500 kg |
Макс. скорост | 30 km/h |
Служебно тегло | 27000 kg |
Сцепно тегло | 27000 kg |
Натоварване на ос | 13,5 t |
Диаметър на задвижващите колооси | 1000 mm |
Налягане на парата в котела | 12 kg.f/m2 |
Обща нагревна повърхност | 65,9 m2 |
Брой на димогарните тръби | 143 |
Парна машина | цвилинг |
Брой цилиндри | 2 |
Диаметър на цилиндрите | 320 m |
Ход на буталото | 540 m |
Тип рама | листова |
Тендер | |
Тип тендер | няма |
Воден запас | 3,25 m3 |
Вид гориво | въглища |
Запас гориво | 1000 kg |
Локомотивите 1918 и 1919са единствените двуосни нормалнорелсови с парна тяга, притежавани от БДЖ. Строени са от германската локомотивна фабрика Ханомаг - Хановер. Първият локомотив (№ 1918) е доставен през 1887 г. за нуждите на строежа на линията Цариброд-София-Вакарел. След завършване на строителството локомотивът е продаден на железниците и зачислен с № 1918 (фабричен номер, приет за експлоатационен). Вторият локомотив е закупен от БДЖ през 1889 и му е даден експлоатационен № 1ТL. Повече от 20 години по-късно получава № 1919.
Това са първите тендерни локомотиви в БДЖ и единствени до 1897 г., когато започва доставката на локомотивите серия 47.00. Те са и първите локомотиви с работно налягане на котела 12 kg/sm2. Водеща е втората колоос. Локомотивът е с ръчна спирачка, действаща на първата ос. Впоследствие е снабден и с парна спирачка, действаща на същата колоос. Тъй като локомотивът няма тендер водните резервоари са разположени от двете страни на котела. Въглищата се намират в специален бункер от ляво на локомотива в част от водния резервоар.
Двата локомотива работят непрекъснато при строителство на нови жп линии и удвояване на съществуващите. Бракувани са през 1921 г. Тяхното просто устройство, голяма маневреност, съчетана с леко обслужване доказват сполучливостта им за подвоз на материали, возене на работни влакове с 3 – 4 вагона по новоположен и неукрепен железен път. Така те оцеляват до 70-те години, работейки до последно.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
- Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
- Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993).