Локомотиви БДЖ серия 47.00
Локомотив 47.00 [1] | |
Локомотив 47.05 на Централна гара София | |
1 лок. 47.01-03 / 2 лок. 47.04-08 / 3 лок. 47.09-18 / 4 лок. 47.19-38 | |
Производител | J.A.Maffei – Munchen, Henschel & sohn – Kassel, Ceskomoravska kolben – Praha |
---|---|
Производство | 1897 – 1925 |
Междурелсие | 1435 mm |
Предназначение | Тендерен |
Колоосна формула | C n2t |
Период на експлоатация | до 1979 г. |
Запазени локомотиви | 47.05 и 47.31 |
Спецификации | |
Дължина | 89001/ 93002/ 94083/ 93004 mm |
Височина | 4180/ 4300/ 4300/ 4300 mm |
Макс. скорост | 40 km/h |
Служебно тегло | 42 600/ 44 800 / 42 000 / 43 500 kg |
Мин. диаметър в крива | 130 m |
Натоварване на ос | 14,2 / 14,93 / 14 / 14,5 t |
Диаметър на задвижващите колооси | 1235 / 1216 / 1206 / 1206 mm |
Налягане на парата в котела | 12 kg.f/m2 |
Нагревна повърхност | 94,11 / 91,21 / 89,61 / 91,21 m2 |
Скарна повърхност | 1,98 / 2,04 / 1,61 / 1,61 m2 |
Повърхност на димогарните тръби | 87,28 / 84,80 / 83,20 / 84,80 m2 |
Обща изпарителна повърхност | 94,11 / 91,21 / 89,61 / 91,21 m2 |
Брой на димогарните тръби | 165 / 187 / 184 / 187 |
Парна машина | Цвилинг |
Брой цилиндри | 2 |
Диаметър на цилиндрите | 420 m |
Ход на буталото | 610 m |
Тип рама | листова |
Тендер | |
Тип тендер | няма тендер |
Воден запас | 5,5 / 5 / 5,5 / 5,5 (на локомотива) m3 |
Запас гориво | 1500 / 1600 / 1600 / 2000 (на локомотива) kg |
Това е най-многобройната серия маневрени парни локомотиви на БДЖ, а и най-продължително попълваната изобщо в цялата история на нашите железници - 28 години. За това и при всяка от доставките има известни конструктивни различия, посочени в шаблона. Първите три доставени локомотива са носили номера 101 - 103, а след пристигането на следващата доставка са означени 1002 - 1040. По време на Първата световна война е загубен локомотив 1019 и затова след въвеждане на новото означение през 1936 г. получават серия и номера 47.01 – 47.38.
Локомотивите се отличават с опростена конструкция, не създаваща затруднения при обслужването и ремонта. Лесната смяна посоката на движение ги прави особено подходящи за маневрена работа. Локомотивите са снабдени само с ръчна спирачка, а впоследствие и с парна. За машини 47.01-03 и 47.19-38 спирателни са 2-ра и 3-та, с едностранно разположени калодки отпред, а за останалите спирателни са всички с едностранно разположени калодки отзад.
Първите два локомотива от серията 47.03 и 47.33 са предадени на предприятия от жп промишленост през 1951 г., а на външно предприятие - на следващата година (47.08). До 1964 г. са предадени още 11 машини. През 1968 г. са бракувани първите 11 машини от серията. До 1979 г. са бракувани и останалите в експлоатация. За музейната колекция на БДЖ е запазен 47.05, локомотив 47.31 е поставен върху бетонен постамент като локомотив-паметник в депо Варна.
Експлоатационни и фабрични данни за локомотивите серия 47.00[2][редактиране | редактиране на кода]
Експлоатационен номер | Фабрика | фабр. №/ година |
Бележки | |||
---|---|---|---|---|---|---|
към 1898 г. | към 1905 г. | от 1908 г. | от 1936 г. | |||
102 | 102 | 1002 | 47.01 | J.A.Maffei - München |
1869/1897 | Пристанище Варна 1954 г. |
103 | 103 | 1003 | 47.02 | 1943/1898 | ЛВЗ-Русе 1951 г. | |
104 | 104 | 1004 | 47.03 | 1944/1898 | ЛВЗ-Русе 1958 г. | |
- | 105 | 1005 | 47.04 | 2130/1900 | Захарна фабрика Русе 1953 г. | |
- | 106 | 1006 | 47.05 | 2133/1900 | Експонат Централна гара София 1998 г. | |
- | 107 | 1007 | 47.06 | 2135/1900 | Пристанище Бургас 1962 г. | |
- | 108 | 1008 | 47.07 | 2140/1900 | Пристанище Варна 1964 г. | |
- | 109 | 1009 | 47.08 | 2141/1900 | ЗММ-София 1952 г. | |
- | - | 1010 | 47.09 | Henschel – Kassel |
9524/1909 | Захарна фабрика Г. Оряховица 1963 г. |
- | - | 1011 | 47.10 | 9525/1909 | Бракуван 1968 г. | |
- | - | 1012 | 47.11 | 9526/1909 | Бракуван 1975 г. | |
- | - | 1013 | 47.12 | 9527/1909 | Останал в Турция 1918 г. Върнат 1933 г. ЖП Завод-София 1960 г. | |
- | - | 1014 | 47.13 | 9554/1909 | Бракуван 1968 г. | |
- | - | 1015 | 47.14 | 9841/1909 | Пристанище Бургас 1953 г. | |
- | - | 1016 | 47.15 | 9842/1909 | Бракуван 1968 г. | |
- | - | 1017 | 47.16 | 9843/1909 | Бракуван 1968 г. | |
- | - | 1018 | 47.17 | 9844/1909 | Бракуван 1968 г. | |
- | - | 1019 | - | J.A.Maffei - Műnchen |
3109/1909 | Загубен 1915-18 г. |
- | - | 1020 | 47.18 | 3110/1909 | Захарна фабрика Пловдив 1953 г. | |
- | - | 1021 | 47.19 | Českomoravska kolben – Praha |
1021/1925 | Бракуван 1973 г. |
- | - | 1022 | 47.20 | 1022/1925 | ЖП Завод-София 1978 г. | |
- | - | 1023 | 47.21 | 1023/1925 | Бракуван 1968 г. | |
- | - | 1024 | 47.22 | 1024/1925 | КЦМ-Пловдив 1963 г. | |
- | - | 1025 | 47.23 | 1025/1925 | Бракуван 1973 г. | |
- | - | 1026 | 47.24 | 1026/1925 | Бракуван 1973 г. | |
- | - | 1027 | 47.25 | 1027/1925 | Бракуван 1968 г. | |
- | - | 1028 | 47.26 | 1028/1925 | Бракуван 1968 г. | |
- | - | 1029 | 47.27 | 1029/1925 | Бракуван 1975 г. | |
- | - | 1030 | 47.28 | 1030/1925 | Бракуван 1975 г. | |
- | - | 1031 | 47.29 | 1031/1925 | Бракуван 1979 г. | |
- | - | 1032 | 47.30 | 1032/1925 | Бракуван 1979 г. | |
- | - | 1033 | 47.31 | 1033/1925 | Музеен 1979 г. | |
- | - | 1034 | 47.32 | 1034/1925 | Бракуван 1975 г. | |
- | - | 1035 | 47.33 | 1035/1925 | ЖП Завод-София 1951 г. | |
- | - | 1036 | 47.34 | 1036/1925 | Бракуван 1968 г. | |
- | - | 1037 | 47.35 | 1037/1925 | ВЗ – Бургас 1963 г. | |
- | - | 1034 | 47.32 | 1034/1925 | Бракуван 1975 г. | |
- | - | 1035 | 47.33 | 1035/1925 | ЖП Завод-София 1951 г. | |
- | - | 1036 | 47.34 | 1036/1925 | Бракуван 1968 г. | |
- | - | 1037 | 47.35 | 1037/1925 | ВЗ-Бургас 1963 г. | |
- | - | 1038 | 47.36 | 1038/1925 | Бракуван 1968 г. | |
- | - | 1039 | 47.37 | 1039/1925 | Пристанище-Бургас 1964 г. | |
- | - | 1040 | 47.38 | 1040/1925 | Бракуван 1973 г. |
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
- Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
- Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993);
- Димитър Деянов, Стефан Деянов:Локомотивите на Българските държавни железници, София (2008).
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Деянов, Борисова 1972, с. 230.
- ↑ Деянов, Д., Деянов Ст. 2008, с. 149.
|