Локомотиви БДЖ серия 500.76
Локомотиви 50076[1] | |
Парен локомотив 50276, 1928 г. Източник: ДА „Архиви“ | |
Влак с локомотив 50476 на гара Лъджене (дн. Велинград), 1932 г. Източник: ДА „Архиви“ | |
Производител | Ceskomoravska Kolben – Praha и Schwartzkopff – Berlin |
---|---|
Производство | 1927 (първа доставка) / 1931 (втора доставка) |
Междурелсие | 760 mm |
Предназначение | Тендерен |
Колоосна формула | E h2t |
Период на експлоатация | до 1967 г. |
Запазени локомотиви | 50376, 50476 и 50676 |
Спецификации | |
Дължина | 9738 / 8800 mm |
Височина | 3540 / 3050 mm |
Макс. скорост | 30 km/h |
Служебно тегло | 50 000 / 41 500 kg |
Сцепно тегло | 50 000 / 41 500 kg |
Мин. диаметър в крива | 50 m |
Натоварване на ос | 10 / 8,3 t |
Диаметър на задвижващите колооси | 850 / 800 mm |
Налягане на парата в котела | 13 kg.f/m2 |
Нагревна повърхност | 114,85 / 77,20 m2 |
Скарна повърхност | 1,83 / 1,60 m2 |
Повърхност на димогарните тръби | 6,57 / 25,78 m2 |
Повърхност на огневите тръби | 61,57 / 23,92 m2 |
Обща изпарителна повърхност | 75,68 / 55,70 m2 |
Брой на димогарните тръби | 13 / 65 |
Брой на огневите тръби | 80 / 24 |
Паропрегревател | да |
Парна машина | Цвилинг |
Брой цилиндри | 2 |
Диаметър на цилиндрите | 460 / 450 m |
Ход на буталото | 400 m |
Тип рама | листова / гредова |
Тендер | |
Тип тендер | няма тендер |
Воден запас | 6,1 / 4,2 (на локомотива) m3 |
Запас гориво | 2000 / 1650 (на локомотива) kg |
Локомотиви БДЖ серия 500.76 в Общомедия |
Локомотивите 50176 – 50476 са първите за междурелсие 760 mm с паропрегревател и 5 свързани колооси в БДЖ. Те са предназначени специално за линията Септември – Велинград машина система „Компаунд“. Произведени са в локомотивната фабрика „Ceskomoravska kolben“ – Praha през 1927 г. Поради увеличаващата се работа по линията са доставени още два локомотива (50576 и 50176) през 1931 г. Те са първите теснолинейни локомотиви в България с гредова рама и с безребордна водеща колоос. Между двете доставки има големи различия, приличат си основно по колоосната формула.
Всички локомотиви от серията работят до 1942 г. на линията Септември – Якоруда, когато са доставени серия 60076 и дизеловите мотриси 05.01 – 05.03. От тази година започва постепенното им прехвърляне на линията Червен бряг – Оряхово, където стават основна серия за товарни и смесени влакове за около 20 години.
При доставката си всички локомотиви са съоръжени с парна и ръчна спирачка. Машините от първата доставка са имали и вакуумна спирачка. При тях спирателни едностранно са 1-ва, 2-ра и 3-та сцепна колоос. При втората доставка спирателни едностранно са 1-ва и 5-а и двустранно 3-та колоос. Парната и ръчната спирачка действат на една и съща лостова система. След 1960 г. на всички локомотиви се монтират двустъпални въздушни помпи за командване на автоматичните спирачки. Локомотивите имат възможност за движение в двете посоки с конструктивната си скорост.
След 1966 г. и доставката на дизеловите локомотиви серия 75.000 всички машини от серия 60076 са прехвърлени на участъка Червен бряг – Оряхово. Те заместват серия 50076 във влаковата работа и започва постепенното им изваждане от експлоатация на последните. 50176 – 50476 поемат маневрената работа, 50576 остава в резерв, а 50676 е предаден на Железопътния музей в Русе. Последните два локомотива се оказват несполучливи в сравнение с първата доставка – по-малки теглителни възможност, тежки ремонти, недобре укрепени водни резервоари и локомотивни будки. За музейната колекция са запазени и локомотиви 50376 и 50476.
Експлоатационни и фабрични данни за локомотивите 50076[2][редактиране | редактиране на кода]
Експлоатационен номер | Фабрика | фабр. №/ година |
Бележки |
---|---|---|---|
50176 | Ceskomoravska Kolben – Praha |
1082/1927 | Бракуван 1971 г. |
50276 | 1083/1927 | Бракуван 1971 г. | |
50376 | 1084/1927 | Бракуван 1971 г. Музеен 1979 г. На постамент 1988 г. | |
50476 | 1085/1927 | Музеен 1979 г. | |
50576 | Schwartzkopff - Berlin |
8451/1931 | ПЖИ-София 1969 г. Бракуван 1971 г. |
50676 | 8452/1931 | Музеен 1966 г. |
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
- Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
- Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993);
- Димитър Деянов, Стефан Деянов:Локомотивите на Българските държавни железници, София (2008).
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Деянов, Борисова 1972, с. 256 – 257.
- ↑ Деянов, Д., Деянов Ст. 2008, с. 171.
|