Локомотиви БДЖ серия 49.00
Локомотив 49.00 [1] | |
Производител | Hanomag - Hannover и Schwarzkopff – Berlin |
---|---|
Производство | 1916 – 1917 |
Междурелсие | 1435 mm |
Предназначение | Тендерен |
Колоосна формула | E n2vt |
Период на експлоатация | до 1976 г. |
Запазени локомотиви | 49.02 и 49.19 |
Спецификации | |
Дължина | 12 263 mm |
Височина | 4520 mm |
Макс. скорост | 50 km/h |
Служебно тегло | 73 000 / 76 250 kg |
Мин. диаметър в крива | 150 m |
Натоварване на ос | 14,6 / 15,25 t |
Диаметър на задвижващите колооси | 1250 mm |
Налягане на парата в котела | 15 kg.f/m2 |
Нагревна повърхност | 151,0 m2 |
Скарна повърхност | 3,18 m2 |
Повърхност на димогарните тръби | 140,82 m2 |
Брой на димогарните тръби | 234 |
Парна машина | Компаунд |
Брой цилиндри | 2 |
Диаметър на цилиндрите | 580(ВН) и 850 (НН) m |
Ход на буталото | 650 m |
Тип рама | листова |
Тендер | |
Тип тендер | няма тендер |
Воден запас | 7 / 9 (на локомотива) m3 |
Запас гориво | 4000 (на локомотива) kg |
Това е първата серия локомотиви, предназначени специално за помощна служба на товарните влакове. Доставени са на два пъти от две фабрики с минимални конструктивни различия помежду си. Получават експлоатационни номера 3001 – 3025, а след 1936 г. - серия 49.00. През 1924 г. локомотив 3012 участва в тежка катастрофа и след няколкогодишно бездействие е бракуван.
В процеса на експлоатация се установи, че за първоначалното си предназначение водният и горивният им запас не е достатъчен, имат и ниска конструктивна скорост. Така през 1938 г. в Главна жп работилница - София е изпратен локомотив 49.21 за основно преустройство. То е целяло локомотивите да се върнат в пълноценна експлоатация и да се използват за возене на товарни влакове по второстепенните линии. Локомотивът е реконструиран основно и излиза с нов номер - 23.01. В общи линии това преустройство е неуспешно и серия 49.00 остава с първоначалното си конструктивно изпълнение. Локомотивите са в състояние да се движат и на преден и заден ход конструктивната си скорост. Съоръжени са с парна и ръчна спирачка, спирателни са сцепните колооси без първата.
Локомотивната серия 49.00 се характеризира с голяма продължителност на експлоатацията. Те са последната действаща серия с парна машина „Компаунд“. До бракуването си (основно през 1975 - 1976 г.) извършват маневрената дейност на много гари из страната. За музейната колекция на БДЖ са запазени 49.02 от първата доставка и 49.19 – от втората.
Експлоатационни и фабрични данни за локомотивите серия 47.00[2][редактиране | редактиране на кода]
Експлоатационен номер | Фабрика | фабр. №/ година |
Бележки | |
---|---|---|---|---|
доставен | от 1936 г. | |||
3001 | 49.01 | Hanomag - Hannover |
7903/1917 | Бракуван 1975 г. |
3002 | 49.02 | 7904/1917 | Бракуван 1976 г. Музеен 1979 г. | |
3003 | 49.03 | 7905/1917 | Бракуван 1973 г. | |
3004 | 49.04 | 7906/1917 | Бракуван 1976 г. | |
3005 | 49.05 | 7907/1917 | Бракуван 1972 г. | |
3006 | 49.06 | 7908/1917 | Бракуван 1975 г. | |
3007 | 49.07 | 7909/1917 | Бракуван 1973 г. | |
3008 | 49.08 | 7910/1917 | Бракуван 1976 г. | |
3009 | 49.09 | 7911/1917 | Бракуван 1967 г. | |
3010 | 49.10 | 7912/1917 | Бракуван 1975 г. | |
3011 | 49.11 | 7913/1917 | Бракуван 1975 г. | |
3012 | - | 7913/1917 | Бракуван 1934 г. | |
3013 | 49.12 | 7915/1917 | Бракуван 1972 г. | |
3014 | 49.13 | 7916/1917 | Бракуван 1977 г. | |
3015 | 49.14 | 7917/1917 | Бракуван 1975 г. | |
3016 | 49.15 | Schwarzkopff – Berlin |
6270/1917 | Бракуван 1975 г. |
3017 | 49.16 | 6271/1917 | Бракуван 1975 г. | |
3018 | 49.17 | 6272/1917 | Бракуван 1975 г. | |
3019 | 49.18 | 6273/1917 | Бракуван 1975 г. | |
3020 | 49.19 | 6274/1917 | Бракуван 1976 г. Музеен 1979 г. | |
3021 | 49.20 | 6275/1917 | Бракуван 1974 г. | |
3022 | 49.21 | 6276/1917 | Преустроен в локомотив 23.01 1941 г. | |
3023 | 49.22 | 6277/1917 | Бракуван 1973 г. | |
3024 | 49.23 | 6278/1917 | Бракуван 1975 г. | |
3025 | 49.24 | 6279/1917 | Бракуван 1972 г. |
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
- Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
- Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993);
- Димитър Деянов, Стефан Деянов:Локомотивите на Българските държавни железници, София (2008).
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Деянов, Борисова 1972, с. 238 – 239.
- ↑ Деянов, Д., Деянов Ст. 2008, с. 156.
|