Електрическите мотрисни влакове (ЕМВ) са строени в немската фирма Siemens AG през 2007 и 2008 г. Доставени са като 3-вагонен вариант (серия 30.000) и 4-вагонен (серия 31.000). Те са оформени в еднакъв стил с доставените по-рано за БДЖдизелови мотрисни влакове серия 10.000, известни и с названието Сименс Дезиро.
Според мястото им в композицията и монтираното в тях оборудване, 3-вагонните ЕМВ серия 30.000 са комплектовани от следните единици: главен челен тракционен и команден вагон (А), втори челен и тракционен команден вагон (В) и междинен вагон (С). При ЕМВ серия 31.000 междинните вагони са два (С и D). В експлоатационни условия единиците на мотрисните влакове са неделими. Всеки от командните вагони има по една двуосна талига под кабината на машиниста и общи талиги между тях и прикачните вагони. Общият брой на местата за сядане в серия 30.000 е 333 (143 седящи), а в серия 31.000 – 438 (184 седящи). Всяка от двете колооси на двигателната талига е със собствено задвижване. Тяговите двигатели са променливотокови трифазни, асинхронни, с накъсо съединен ротор. Спирачките са дискови.
Експлоатационното означение включва серията и поредните номера от 001, като вагоните А са с нечетните номера, а вагоните В – четните. За междинните вагони поредните номера започват от 401 нагоре, като вагоните С са с нечетните номера, а вагоните D – четните. Освен това пред серията и номера на всеки вагон е изписано с по-малък размер числото 9452. Съгласно фиш 438-3 на UIC (Международния съюз на железниците) това означава: 9 – тракционен подвижен състав, 4 – тракционен и междинен вагон в състава на ЕМВ и 52 – кодът на българските железници. От 9-те цифри на този стандартизиран номер се изчислява контролната цифра, също изписвана с по-малък размер и отделена с точка от останалите.
Експлоатационни и фабрични данни за мотрисните влакове[1]
