Локомотиви БДЖ серия 36.00
Локомотив 36.00 [1] | |
Производител | Fr. Krupp A.G. – Essen |
---|---|
Производство | 1941 |
Междурелсие | 1435 mm |
Предназначение | Тендерен |
Колоосна формула | 1'D2' h3t |
Период на експлоатация | до 1976 г. |
Запазени локомотиви | 36.01, 36.04, 36.05, 36.09 и 36.10 |
Спецификации | |
Дължина | 16 200 mm |
Височина | 4550 mm |
Макс. скорост | 100 km/h |
Служебно тегло | 110 930 kg |
Сцепно тегло | 62 600 kg |
Мин. диаметър в крива | 140 m |
Натоварване на ос | 15,65 t |
Диаметър на водещата колоос | 1000 mm |
Диаметър на задвижващите колооси | 1550 mm |
Налягане на парата в котела | 16 kg.f/m2 |
Нагревна повърхност | 241,0 m2 |
Скарна повърхност | 4,0 m2 |
Повърхност на димогарните тръби | 72,5 m2 |
Повърхност на огневите тръби | 88,0 m2 |
Брой на димогарните тръби | 127 |
Брой на огневите тръби | 38 |
Паропрегревател | да |
Парна машина | Дрилинг |
Брой цилиндри | 3 |
Диаметър на цилиндрите | 440 m |
Ход на буталото | 700 m |
Тип рама | гредова |
Тендер | |
Тип тендер | няма тендер |
Воден запас | 9 (на локомотива) m3 |
Запас гориво | 8000 (на локомотива) kg |
Локомотивите серия 36.00 са най-новите и модерни бързоходни тендерни локомотиви в нашите железници. Предназначени са за обслужване на бързи и пътнически влакове на къси разстояния. Особено подходящи са за там, където поради липса на съоръжения за обръщане локомотива се налага да измине едната посока на заден ход. Строени са в германската локомотивна фабрика „Fr. Krupp“ – Essen през 1931 г.
През 1962 г. всички локомотиви са приведени на смесено мазутно-въглищно горене. Оборудвани са с двустъпална въздушна помпа, монтирана е и автоматична и допълнителна въздушна спирачка, имат и ръчна спирачка. Всички колооси са спирателни, с изключение на предната свободна. Впоследствие е демонтирана и спирачката на задната свободна колоос. Ръчната спирачка действа на същата лостова система, респективно на същите колооси. Поради симетричността на ходовата си част локомотивът е в състояние да се движи и на преден и заден ход с конструктивната си скорост.
През време на експлоатацията си са показали много добри качества: бързо ускорение, спокоен ход при пътуване и др. Основният им недостатък са ограничените запаси от въглища и вода и от там невъзможност за обслужване на влакове на по-дълги разстояния (по-голям технически престой).
След навлизането на дизеловата и електрическата тяга остават в резерв, а през 80-те години са бракувани и първите машини от серията. От тях 36.01, 36.04, 36.05, 36.09 и 39.10 са обявени за музейни. Последният (36.10) е приведен в работно състояние през 1991 г. и прави атракционни пътувания по случай 125-годишнината на жп линия Русе – Варна.
Експлоатационни и фабрични данни за локомотивите серия 36.00[2][редактиране | редактиране на кода]
Експлоатационен номер | фабр. №/ година |
Бележки |
---|---|---|
36.01 | 2272/1943 | Бракуван 1979 г. Музеен 1979 г. |
36.02 | 2273/1943 | Бракуван 1982 г. |
36.03 | 2274/1943 | Бракуван 1993 г. |
36.04 | 2275/1943 | Бракуван 1995 г. Музеен 1993 г. |
36.05 | 2276/1943 | Бракуван 1996 г. Музеен 1993 г. |
36.06 | 2277/1943 | Бракуван 1986 г. |
36.07 | 2278/1943 | Бракуван 1986 г. |
36.08 | 2279/1943 | Бракуван 1984 г. |
36.09 | 2280/1943 | Музеен 1993 г. |
36.10 | 2281/1943 | Музеен 1993 г. |
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
- Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
- Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993);
- Димитър Деянов, Стефан Деянов:Локомотивите на Българските държавни железници, София (2008).
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Деянов, Борисова 1972, с. 209 – 210.
- ↑ Деянов, Д., Деянов Ст. 2008, с. 136.
|