Локомотивите серия 19.00 са строени и доставени от локомотивна фабрика Ханомаг с активното участие на специалисти от Главната дирекция на железниците при избора на параметрите и конструктивното им оформление. Първата партида от 15 машини е доставена през 1913 г. След двугодишна експлоатация и убеждавайки се в добрата им работа се правят следващите три доставки през 1916, 1917 и 1918 г. локомотивите са означени със серия 900, а след 1936 г. – серия 19.00.
Предназначението им е било да возят пътнически и товарни влакове по главните жп линии в участъци с големи нагорнища. След 09.01 това е първата серия локомотиви в БДЖ с прегрята пара. Те са и локомотивите с най-голям котел в БДЖ и първите с водеща колоос без реборди.
Локомотивите са оборудвани с двустъпална въздушна помпа, с автоматична и допълнителна въздушна спирачка. Спирателни са всички сцепни и тендерни колооси. Ръчната спирачка действа само върху тендера. Той е триосен, с цяла листова рама, ресорното окачване е единично – горно.
Локомотивите са в експлоатация средно 54 години. Дълго време са били най-мощните локомотиви в БДЖ. До 1952 г., когато са доставени локомотивите серия 16.00 са основна обслужваща серия в депа Горна Оряховица и Стара Загора на товарните влакове по планинските участъци помежду им. второстепенни линии и леки крайградски влакове. Част от локомотивите са отделени за маневрена и развозна работа, за обслужване на работни влакове и отопляване на пътнически влакови композиции в началните гари. Първият локомотив в БДЖ, на който е монтирано електрическо осветление е 17.32. Между 1963 и 1965 г., повечето локомотиви са извадени в студен резерв, а през 1976 г. са бракувани всички (29 останали) машини. За музейната колекция на БДЖ е запазен локомотив 19.25, а 19.62 се намира в Музея на транспорта в Русе.