Доспат (река)

Доспат
Δεσπάτης
	Доспат Δεσπάτης
	Река Доспат след дъжд ; край село Борово (Потами) в Гърция
	Местоположение; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България; Област Пазарджик; Област Смолян; Област Благоевград; Гърция; Област Източна Македония и Тракия
Дължина	110 km
Водосб. басейн	633,5 km²
Отток	5,21 m³/s
Начало
Място	Велийшко-Виденишки дял; Западни Родопи; на 800 m ЮЗ от връх Гюлтепе
Координати	41°53′42″ с. ш. 23°47′53.16″ и. д. / 41.895° с. ш. 23.7981° и. д.
Надм. височина	1610 m
Устие
Място	ляв приток на Места → Бяло (Егейско море)
Координати	41°23′26.16″ с. ш. 24°05′15″ и. д. / 41.3906° с. ш. 24.0875° и. д.
Надм. височина	366 m
	Доспат в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Доспат.

Доспат (Доспатска река, Доспат дере, Рата и Сура) (на гръцки: Δεσπάτης, Деспатис) е река в България, области Пазарджик, Смолян и Благоевград и Гърция, област Източна Македония и Тракия, ляв приток на река Места. Дължината ѝ е 110 км, от които на българска територия – 96,2 км, която ѝ отрежда 29-о място сред реките на България. Названието Сура е тракийско и означава „река“.^[1]^[2]

Географска характеристика

Извор, течение, устие

Река Доспат извира на 1610 м н.в., на около 800 метра югозападно от връх Шипоко (Гюлтепе, 1643 м) във Велийшко-Виденишки дял на Западните Родопи. Първите 6 – 7 км протича в южна посока, след което завива на югоизток, като долината ѝ е дълбока, праволинейна и добре залесена. След село Побит камък навлиза в Доспатската котловина, голяма част от която е залята от водите на язовир „Доспат“. В този участък коритото ѝ е широко 6 – 8 м, с множество меандри, долината ѝ – 1,5 – 2 км, а дълбочината 1 – 1,5 м. След изтичането си от язовира реката завива на юг, преминава през къса теснина и навлиза от север в малката Барутинска котловина. След устието на най-големия си приток Сърнена река (Караджадере) Доспат завива на югозапад и навлиза в тесен пролом със стръмни и голи склонове. При разклона за селата Црънча и Бръщен прави завой на запад, след 3 км – на северозапад, а при устието на Осинска река – остър завой на юг. Оттук нататък долината ѝ добива проломен характер. На 1 км след устието на Кочанска река (Жижевска река), при гранична пирамида № 180 река Доспат достига до държавната граница и на протежение от 2 км по нея преминава границата между България и Гърция. На 1,6 км източно от село Туховища, Община Сатовча реката напуска границата и изцяло навлиза в гръцка територия като долината до устието ѝ запазва проломния си характер. До 1997 г. се е вливала отляво в река Места, на 366 м н.в., на 700 м югозападно от гръцкото село Борово (Потами), но сега при високи води на изградения на река Места язовир Черешовско езеро се влива в него северно от селото.

Водосборен басейн, притоци

Площта на водосборния басейн на река Доспат на българска територия е 633,5 км², което представлява 22,89% от водосборния басейн на река Места, само на българска територия.

На югозапад и запад водосборния басейн на Доспат граничи с водосборните басейни на реките Бистрица, Канина и Златарица, леви притоци на Места и с още няколко по-малки нейни притоци.
На север – с водосборния басейн на Чепинска река, десен приток на Марица.
На североизток и изток – с водосборния басейн на река Въча, десен приток на Марица.
На югоизток – с водосборните басейни на реките Памайр и Музден, леви притоци на Места.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

→ Бичково дере
← Бригадирско дере
→ Широк дол
→ Шовардере
→ Дермендере
→ Усойна
→ Оджово дере
→ Тахталийско дере
→ Сребрев дол
→ Караасаново дере
→ Кутленска дере
→ Буков дол (влива се в язовир „Доспат“)
→ Зимни дол (влива се в язовир „Доспат“)
← Кърваво дере (влива се в язовир „Доспат“)
→ Катачорлудере (влива се в язовир „Доспат“)
→ Богданов дол
→ Сърнена река (Караджадере, най-голям приток)
→ Младово дере
← Осинска река
← Кочанска река (Жижевска река)
→ Милу Рема (в Гърция)
→ Цацани Рема (в Гърция)
→ Керазлик (в Гърция)
→ Вати Рема (в Гърция)
→ Мелисомандрас (в Гърция)

Хидроложки показатели

Подхранването на реката се разпределя както следва: подземно подхранване – 37%, дъждовно подхранване – 33%, снежно подхранване – 30%. Среден годишен отток при ХМС № 260 при град Доспат – 5,21 m³/s, като максимумът (около 85% от оттока) е в периода от декември до март, а минимумът – август.

Етимология

В европейски карти от XVIII и XIX век Родопите са отбелязани като Despoto dagh, Dospada Jailasi, Dozpat Jaïlassi. Според „Българския етимологичен речник“ името е производно от деспот с о вместо е – или под влияние на вокалната хармония в турския език или вероятно от *дêспат, акащ говор. Вероятно е по името на деспот Алексий Слав, владял Западните Родопи в началото на XIII век. Сравнимо е и засвидетелстваното име на Родопите Славееви гори.^[3]

Селища

По течението на реката в България са разположени 5 населени места, в т.ч. 2 града и 3 села, а в Гърция – 1 село:

България

Област Пазарджик

Община Сърница – Медени поляни, Побит камък, Сърница;

Област Смолян

Община Доспат – Доспат, Барутин

Гърция

Област Източна Македония и Тракия

ном Драма

дем Неврокоп – Борово (Потами)

Стопанско значение

Голяма част от водите на язовир „Доспат“ чрез подземен водопровод се прехвърлят във ВЕЦ „Тешел“ и след като се преработят се включват надолу в хидроенергийната каскада на река Въча.

През 2010 година стартира изграждането на каскада „Доспат“, която ще се състои от 8 язовира и ВЕЦа на територията на Община Доспат и Община Сатовча с обща мощност 7750 kW както следва:

ВЕЦ 1 с кота 578,8, височина на стената 15 метра, ширина 80 метра и мощност на турбината 375 kW;
ВЕЦ 2 с кота 595,0, височина на стената 15 метра, ширина 50 метра и мощност на турбината 375 kW;
ВЕЦ 3 с кота 620,0, височина на стената 15 метра, ширина 50 метра и мощност на турбината 375 kW;
ВЕЦ „Бръщен“ с кота 730 (водохващане) и кота 660 (ВЕЦ). Водата се отвежда до ВЕЦа посредством тръбопровод с дължина 2500 метра. Две турбини с обща мощност 1750 kW;
ВЕЦ „Црънча“ с кота 930 (водохващане) и кота 770 (ВЕЦ). Водата се отвежда до ВЕЦа посредством тръбопровод с дължина 3000 метра. Три турбини с обща мощност 3000 kW;
ВЕЦ 4 с кота 940,0, височина на стената 15 метра, ширина 50 метра и две турбини с обща мощност 625 kW;
ВЕЦ 5 с кота 963,0, височина на стената 15 метра, ширина 50 метра и две турбини с обща мощност 625 kW;
ВЕЦ 6 с кота 990,0, височина на стената 15 метра, ширина 50 метра и две турбини с обща мощност 625 kW.^[4]

По долината на реката преминават участъци от два пътя от Държавната пътна мрежа:

На протежение от 18,3 км от разклона за град Сърница до село Барутин участък от второкласен път № 37 Ябланица – Панагюрище – Пазарджик – Барутин;
На протежение от 26,9 км от ДГС „Селище“ до път № 37, по левия бряг на реката, участък от третокласен път № 843 Велинград – Сърница – Доспат.

В реката се среща балканска пъстърва, мряна, речен кефал и други по-малки риби, а преди построяването на Черешовското езеро се е срещала и европейска змиорка.

Бреговете на язовир „Доспат“ предоставят прекрасни условия за лагеруване и къмпингуване на хилядите любители на красивата и чиста природа в района.

Вижте също

Топографска карта

Лист от карта K-34-84. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-73. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-85. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

Енциклопедия „България“, том 3, Издателство на БАН, София, 1981.
Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 180.
Мишева, Десислава. Хидроложка характеристика на река Доспат Архив на оригинала от 2012-03-07 в Wayback Machine.
МОСВ – План за управление на речните басейни: Западнобеломорски район 2010 – 2015 г. Том IV Река Доспат

Бележки

↑ ((en)) Тракийски думи и имена – С Архив на оригинала от 2008-10-20 в Wayback Machine.
↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 288.
↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 414.
↑ Решение №СМ-02 – 03/2010 г.

[1] ((en)) Тракийски думи и имена – С Архив на оригинала от 2008-10-20 в Wayback Machine.

[2] Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 288.

[БЕР_414-3] Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 414.

[4] Решение №СМ-02 – 03/2010 г.

[1]

[2]

[3]

[4]