Направо към съдържанието

Орехово (община Битоля)

(пренасочване от Орехово (Община Битоля))
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Орехово.

Орехово
Орехово
— село —
Ктиторският надпис в църквата „Света Петка“, 1861 година, дело на Константинос Мануил от Селица
Ктиторският надпис в църквата „Света Петка“, 1861 година, дело на Константинос Мануил от Селица
40.9828° с. ш. 21.3117° и. д.
Орехово
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаБитоля
Географска областПелагония
Надм. височина1007 m
Население23 души (2002)
Пощенски код7000
МПС кодBT
Орехово в Общомедия

Орехово или Горно Орехово (изписване до 1945 година: Орѣхово; на македонска литературна норма: Орехово или Ореово) е село в община Битоля на Северна Македония.

Селото се намира на 970 m, в така наречената Ореовска долина, в планината Пелистер, на 8 km от Битоля. Землището му е гористо с дъбове, орехи и иглолистни дървета.[1]

Орехово в 1903 година

Селото се споменава в османски дефтер от 1468 година с 30 християнски семейства, а в 1568 година – с 27 християнски семейства.[2] В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир от 1611 – 1612 година селото е отбелязано под името Рахова с 23 джизие ханета (домакинства).[3]

В ΧΙΧ век Орехово е село в Битолска кааза на Османската империя. В XIX век Орово е чисто българското село в Битолска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииОрево като българско село.[4] Църквата „Света Петка“ е от средата на XIX век.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Орѣхово e чисто българско село с 260 жители.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ореово е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 9 къщи.[6] Същевременно Бугарско Ореово е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 31 къщи.[7]

Според Христо Силянов след Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия,[8] но по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Орехово има 240 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[9]

Къщите изградени в началото на XX век са каменни, двуетажни, с малки прозорци и балкон. Печалбарите строят големи каменни къщи. Емиграцията от Орехово започва в началото на XX век.[1]

На 3 май 1942 година Битолският народоосвободителен партизански отряд „Пелистер“ е открит от български военни части в корията край селото и разбит.

В 1961 година селото има 279 жители. Емиграцията е основно към Битоля, Европа и презокеанските земи.[1]

Според преброяването от 2002 година Орехово има 23 жители[1] всички северномакедонци.[10]

Националност Всичко
северномакедонци 23
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0
Теодора Стефанова, 7 март 1909 г.[11]
Родени в Орехово
Починали в Орехово
  1. а б в г Горно Орехово // Мој роден крај. Архивиран от оригинала на 2022-01-01. Посетен на 29 юли 2018.
  2. а б Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 157.
  3. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 181.
  4. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 26. (на македонска литературна норма)
  7. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 11. (на македонска литературна норма)
  8. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 125.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 4 октомври 2007 
  11. The American School of Classical Studies (ASCSA)
  12. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 448, л. 6