Ники Лауда
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 2022-08-31. |  |
| Ники Лауда | |
 | |
| Роден | 22 февруари 1949 г. Виена, Австрия |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Австрия |
| Кариера | |
| Активност | 1971 – 1979 1982 – 1985 |
| Отбори | Марч БРМ Ферари Брабам Макларън |
| Състезания | 172 (171) |
| Шампион | 3 – 1975, 1977, 1984 |
| Победи | 25 |
| Подиуми | 54 |
| Точки | 420,5 |
| Първи позиции | 24 |
| НБО | 24 |
| Първи старт | 1971 ГН Австрия |
| Първа победа | 1974 ГН Испания |
| Последна победа | 1985 ГН Нидерландия |
| Последен старт | 1985 ГН Австралия |
| Ники Лауда в Общомедия | |
Андреас Николаус „Ники“ Лауда (на немски: Andreas Nikolaus „Niki“ Lauda) e австрийски състезател от Формула 1, професионален пилот и предприемач. Роден е на 22 февруари 1949 година, във Виена, Австрия.
Участва в състезания от 1971 до 1979 и от 1982 до 1985. Има 172 старта, от които 54 са били с подиум, а 25 са завършили с победа. На 1 август 1976 Лауда катастрофира на пистата Нюрбургринг и бива блокиран в горящия си автомобил. Той е спасен от трима други пилоти и въпреки че веднага след катастрофата е в съзнание и може да стои прав, впоследствие изпада в кома. Ники Лауда получава тежки изгаряния на кожата и белите дробове, но въпреки това се завръща на пистата шест седмици след катастрофата си. Той е собственик на авиокомпаниите Lauda Air и NIKI.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Започва състезателната си кариера през 1968 г. в рали с автомобил „Мини-Купър“, собственост на състезателя с туристически автомобили Фриц Баумгартнер, а по-късно го заменя с „Порше 308“, също негов. През 1969 г. се състезава във Формула 3.
През 1971 г. след няколко неуспешни опита от страна на Лауда да сключи договор с тим от Формула 1, получава утвърдителен отговор от отбора на „Марч“ за участие в световния шампионат срещу 35 000 марки.
Във Виена първа Австрийска банка обещава да спонсорира младия пилот, но след като той се завръща в страната разбира, че банката е отказала заема. Баща му и неговият приятел Маутнер Ракхоф (фабрикант на бира), членове на управителния съвет в касата, решили, че е по-добре младият Ники да постъпи в промишлеността, отколкото в прекалено опасния тогава спорт.
Години по-късно в свое интервю австрийският пилот споделя: „Имах само три седмици за изплащане на дълга и се намирах в абсолютна безизходица. В Райфайзен директорът на банката ми заяви, че е лудост да се даде такава сума без покритие. Накрая с мъка успях да получа заем с петгодишен срок, но с много голяма лихва от 6% и то срещу гаранция за моя живот. За целта сключих със Застрахователно дружество „Алианц“ застраховка живот. Застрахователната премия обаче беше изнудваческа – 10 000 марки годишно. Бях длъжен да успея, в противен случай щях да потъна в дългове за цял живот“.
Кариера във Формула 1
[редактиране | редактиране на кода]Дебютът на Ники Лауда във Формула 1 с кола „Марч 711-Форд“ е през 1971 г. в Австрия. В края на 1972 г. „Марч“ повече не може да финансира отбор във Формула 1. С дългове и без автомобил, Лауда е принуден да се състезава с туристически автомобили и да работи в дискотека.
През 1973 г. преминава при Луис Стенли в отбора от Формула 1 „БРМ“, който често го заплашва, че ако не бъде достатъчно бърз, ще го замени със съотечественика на Лауда – Щупан. Този сезон донася на австриеца първите му две спечелени точки на пистата Спа (Белгия). На Нюрбургринг чупи ръката си, а на Монца претърпява тежка катастрофа.
През 1974 г. сключва договор с отбора на Ферари и заема четвърто място в генералното класиране, а следващата година му донася световната титла. В свое интервю Лауда споделя „През 1974 бях ученик. Учех се от всички мои допуснати глупави грешки. Имах най-добрата кола и през този сезон (1975) бях без особени проблеми, за да достигна до короната на световното първенство“.
През 1976 г. става вицешампион, само с една точка разлика от световния шампион Джеймс Хънт, след като във Фуджи (Япония), при проливен дъжд веднага след първата обиколка излиза от колата си и се качва на първия самолет за Европа. Екипът на Ферари омаловажава станалото с обяснението за повреда в двигателя. Лауда признава откровено и смело, че се е изплашил: „При такива условия не се състезавам“. Шест месеца по-рано същата година разбива своето Ферари в предпазните огради на Нюрбургринг и автомобилът му избухва в пламъци. Пилотът едва се измъква жив от ламарините и получава множество сериозни изгаряния по лицето и тялото, след като е останал обгърнат от пламъците в продължение на 55 секунди при температура от 800 градуса. По-късно в болницата през цялото време до австрийския пилот е имало свещеник, който се е молил за неговото оздравяване. Белезите по лицето на световния шампион личат и до днес. „Не минава и ден без да се сещам за този ужасен ден“, „Когато свещеникът ми даде последно причастие, изпитвах такава ярост, такава жажда за живот, че реших да се боря, за да оздравея“ – коментира Лауда. След завръщането си на пистата Монца същата година завоюва четвърто място.
През 1977 г. отношенията на пилота с тима на Ферари значително се влошават. Вторият пилот на отбора – швейцарецът Регацони е заменен от аржентинеца Карлос Ройтеман, а дългогодишният механик на австриеца Ермано Коужи е уволнен. Това окончателно кара пилота да напусне отбора, като отказва и последното състезание в Канада, след като вече е двукратен световен шампион.
1978 г. донася само две сезонни победи на Лауда в Швеция и Италия с отбора на Брабам Алфа Ромео.
През 1979 г. Лауда се сдобива със син. Същата година се отказва от надпреварите като заявява: „Да пилотираш при такива условия не е смелост, а неокачествима глупост“. През този период се занимава с частната си авиокомпания.
През 1982 г. отново се завръща във Формула 1, като приема чак шестата покана на спортния директор на Макларън, Рон Денис, за пробни изпитания като гост. За кратко време австрийският пилот отново е завладян от страстта към колите, пистите и скоростта. През този сезон се класира на пето място с отбора на Макларън. Следващата година е несполучлива и Лауда се нарежда едва на осмо място.
През 1984 г. в борба със своя съотборник Ален Прост до последния 16-и старт на пистата Ещорил (Португалия), завоюва шампионската титла само с половин точка пред вицешампиона: „Не съм и мислел, че Ален Прост и аз така победоносно ще доминираме. Въпреки това цялата ми мотивация почиваше на една основа – трябва да надвия Прост. Много ме ядоса пресата, която представяше вицешампиона като по-добър пилот от мен. Трябва да е ясно на всички, че в последното състезание, когато спечелих необходимите ми точки, нямах намерение да атакувам безразсъдно. При финала в Ещорил се молех в последните обиколки така: „Мила моя скапана кола, изкарай докрай!“
1985 г. е неуспешна за трикратния Световен шампион, той печели само 1 победа, завършва в точките общо 3 пъти и има актив от 14 точки. След този злополучен сезон решава, че е време да се откаже окончателно.
Резултати от Формула 1
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Ники Лауда, профил в ESPN F1 // Архивиран от оригинала на 2013-10-17. Посетен на 24 ноември 2013.
| ||||||||||||||
|
