Направо към съдържанието

1976 Голяма награда на Италия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
 Гран При на Италия
Карта на пистата
Монца
Дължина писта5.793 km
Обиколки52
Състезание301.240 km
Дата12 септември 1976
ВремеСлънчево, сухо
Победител
Пилот
– време
Рони Петерсон
1:30:35.6
Полпозишън
Пилот
– време
Жак Лафит
1:41.35
Най-бърза обиколка
Пилот
– време
Рони Петерсон
1:41.3 (50)
1976 Голяма награда на Италия в Общомедия

1976 Голяма награда на Италия е 27-ото за Голямата награда на Италия и 13-и кръг от сезон 1976 във Формула 1, провежда се на 12 септември 1976 година на пистата Монца в Монца, Италия.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Голямата новина свързана за Голямата награда на Италия е завръщането на Ники Лауда в колоната. Ферари също така решиха да участват в състезанието с трети пилот редом с Лауда и Клей Регацони. Карлос Ройтеман напусна отбора на Брабам видимо недоволен от резултатите, които постигна с тях и Енцо Ферари му предложи място в Скудерията в случай че Лауда не успее да се възстанови навреме. Мястото му в Брабам е заето от Ролф Щомелен, след доброто си представяне на Нюрбургринг. Гай Едуардс и Брет Лънгър се завръщат в колоната, докато Ото Щупахер направи официално своя дебют във Формула 1. Също в колоната е Лари Пъркинс, който участва като частен пилот поради финансовите проблеми на Боро.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Жак Лафит постигна своята първа пол-позиция, както и за отбора на Лижие с три десети от секундата по-бърз от втория Джоди Шектър. Патрик Депайе се класира зад съотборника си в Тирел пред Карлос Паче. Лауда, който е с превръзка около главата успя да задоволи местните фенове с пето време. Ханс-Йоахим Щук, Ройтеман, Джон Уотсън, Джеймс Хънт и Рони Петерсон (който е номиниран като за съотборник на Депайе в Тирел за сезон 1977) окупираха останалите места в топ 10. Лънгър, Артуро Мерцарио и Щупахер останаха извън 26-те места, даващи право за участие в състезанието.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Часове преди началото на състезанието времената на Хънт, Йохен Мас и Уотсън от събота бяха премахнати заради неравности с максималното количество гориво. Така времената от петък ги пратиха зад Лънгър, Мерцарио и Щупахер. Австриецът обаче напусна трасето, което прати Хънт на 26-ра позиция. Отборът на Уилямс също напусна трасето, което остави Мерцарио без кола и Мас също е изпратен да участва в състезанието. Последната промяна дойде при Едуардс, който реши да се откаже за да може и Уотсън да участва.

Както е и в ГП на Нидерландия, пилотите трябваха да направят загрявъчна обиколка преди да заемат местата си за самия старт. Лафит и Шектър потеглиха отлично преди Тирел-а да поеме лидерството след първия завой. Лауда потегли бавно и е изпреварен от Петерсон, Регацони, Ройтеман и Щук. Видимо ядосания Мас успя набързо да задмине три или четири болида, преди края на първата обиколка. Германецът се прибира в бокса две обиколки по-късно с проблем в разпределителя. По това време Депайе изпревари Лафит за второ място, докато Уотсън се изкачи до 14-а позиция следван от Хънт. Гунар Нилсон влезе в бокса за смяна на носа, докато Паче отпадна с проблем в двигателя.

Регацони успя да се залепи до водещата група от Шектър, Петерсон, Депайе и Лафит в шестата обиколка, докато Ройтеман води следващата група заедно с Щук, Виторио Брамбила и Лауда. Няколко обиколки по-късно Лафит изостана от трите Тирел-а и Марч-а, а състезанието на Пъркинс приключи с повреда в двигателя. В 11-а обиколка Петерсон излезе начело в състезанието, а в същата обиколка Регацони изпревари Лафит за четвъртата позиция. Хънт стигна до 11-а позиция зад Инсайн-а на Джаки Икс, преди да загуби контрол върху Макларън-а след контра-атака на Том Прайс, пращайки англичанина извън трасето и до отпадане за радост на местните тифози.

Лауда успя да намери увереност в себе си и в 13-а обиколка изпревари Брамбила за шеста позиция. Шектър загуби контакт с Петерсон заради проблем в двигателя, което принуди Депайе да го изпревари. Марио Андрети и Щук се бореха за девета позиция, преди двамата да се ударят и отпадайки от надпреварата. Регацони мина пред бавния Тирел в 23-та, преди и Лафит да стори същото в 38-ата. Три обиколки по-късно южно-африканеца също загуби позиция от Лауда, докато Депайе също получи проблем в двигателя и той загуби позиции от Регацони и от Лафит. Щомелен приключи надпреварата от последна позиция с проблем в горивната система.

Петерсон успя да удържи на атаката на Регацони и шведа финишира на две секунди и три десети преднина за своята първа победа през сезона и трета на това трасе. Регацони и Лафит завършиха втори и трети пред Лауда, който обра погледите на всички след разумно и добро каране. Тирел-ите останаха на разочароващите 5-а и 6-а позиция, след като водеха състезанието в първите няколко обиколки пред Брамбила, Прайс, Ройтеман, Икс и Уотсън като и четиримата завършиха заедно с обиколката на победителя. Останалите финиширали са Алън Джоунс, Нилсон, Лънгър, Емерсон Фитипалди, Харалд Ертъл, Анри Пескароло, Алесандро Писенти-Роси и Жан-Пиер Жарие.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Оби. Време/Отпадане Място Точки
1 10 Рони Петерсон Марч-Форд 52 1:30:35.6 8 9
2 2 Клей Регацони Ферари 52 + 2.3 9 6
3 26 Жак Лафит Лижие-Матра 52 + 3.0 1 4
4 1 Ники Лауда Ферари 52 + 19.4 5 3
5 3 Република Южна Африка Джоди Шектър Тирел-Форд 52 + 19.5 2 2
6 4 Патрик Депайе Тирел-Форд 52 + 35.7 4 1
7 9 Виторио Брамбила Марч-Форд 52 + 43.9 16
8 16 Том Прайс Шадоу-Форд 52 + 52.9 15
9 35 Карлос Ройтеман Ферари 52 + 57.5 7
10 22 Джеки Икс Инсайн-Форд 52 + 1:12.4 10
11 28 Джон Уотсън Пенске-Форд 52 + 1:42.2 26
12 19 Алън Джоунс Съртис-Форд 51 + 1 Об. 18
13 6 Гунар Нилсон Лотус-Форд 51 + 1 Об. 12
14 18 Брет Лънгър Съртис-Форд 50 + 2 Об. 24
15 30 Емерсон Фитипалди Фитипалди-Форд 50 + 2 Об. 20
16 24 Харалд Ертъл Хескет-Форд 49 Полуоска 19
17 38 Анри Пескароло Съртис-Форд 49 + 3 Об. 22
18 37 Алесандро Писенти-Роси Тирел-Форд 49 + 3 Об. 21
19 17 Жан-Пиер Жарие Шадоу-Форд 47 + 5 Об. 17
Отп 7 Ролф Щомелен Брабам-Алфа Ромео 41 Горивна система 11
Отп 34 Ханс-Йоахим Щук Марч-Форд 23 Инцидент 6
Отп 5 Марио Андрети Лотус-Форд 23 Инцидент 14
Отп 11 Джеймс Хънт Макларън-Форд 11 Завъртане 24
Отп 40 Лари Пъркинс Боро-Форд 8 Двигател 13
Отп 8 Карлос Паче Брабам-Алфа Ромео 4 Двигател 3
Отп 12 Йохен Мас Макларън-Форд 2 Запалване 25
НСт 25 Гай Едуардс Хескет-Форд Отказва се
НСт 20 Артуро Мерцарио Волф-Форд Отказва се
НСт 39 Ото Щупахер Тирел-Форд Не присъства

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Ники Лауда 61
2 Джеймс Хънт 56
3 Република Южна Африка Джоди Шектър 38
4 Клей Регацони 28
5 Патрик Депайе 27
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Ферари 73
2 Макларън-Форд 61 (62)
3 Тирел-Форд 51
4 Лижие-Матра 20
5 Пенске-Форд 19

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1976 Нидерландия
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1976
Следващо състезание:
1976 Канада

Предходна година:
1975
Голяма награда на Италия Следваща година:
1977