Направо към съдържанието

Жан-Пиер Жарие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жан-Пиер Жарие
Роден
Националност Франция
Кариера
Активност19711983
ОтбориМарч
АТС
Лижие
Шадоу
Тирел
Осела
Лотус
Пенске
Състезания141
Шампион-
Победи-
Подиуми3
Точки31,5
Първи позиции3
НБО3
Първи старт1971 ГН Италия
Последен старт1982 ГН ЮАР
Жан-Пиер Жарие в Общомедия

Жан-Пиер Жарие (на френски: Jean-Pierre Jarier) е френски автомобилен състезател, пилот от Формула 2, Формула 1 и др.

Роден е в Шарентан-льо-Понт, близо до Париж, Франция. След впечатляващи резултати във „Формула Франция“, Жарие се премества във френската Формула 3, завършвайки 3-ти в крайното класиране през 1970 г., преди да премине в Европейски шампионат Формула 2 през 1971 година, с болид на „Shell Arnold“. През следващата година се представя сравнително слабо, печелейки две 3-ти места, като дебютира в стартовете за Голямата награда на Италия, зад волана на Марч. Поради тежки финансови проблеми екипа отпада от надпреварите в средата на 1972 година.

Състезава се във Формула 2 с „Марч Формула 2“, като му е даден шанс да тества с болид от Формула 1. жарие предизвиква фурор във формула 2, печелейки безапелационно титлата с осем спечелени победи през сезона.

През 1974 г., се концентрира върху представянето си във Формула 1, подписвайки с тима на Шедоу, като втори пилот. На плещите му се стоварва отговорността да бъде първи пилот, след трагичната смърт на съотборника му Питър Ревсън, завършва 3-ти в Голямата награда на Монако и заема 14-о място в общото класиране за Световния шампионат.

През 1975 г. печели първия си пол позишън в състезанието за Голямата награда на Аржентина. Той повтаря подвига в Голямата награда на Бразилия, а след това доминира в състезанието, докато екипа се проваля при изчисляването на времето в което Жарие да влезе в бокса, като в крайна сметка горивото му свършва и той отпада от състезанието. Преследван е от лош късмет и слаба техника през целия сезон. Единствените му точки идват от спечеленото 4-то място в съкратеното състезание за Голямата награда на Испания.

В третата си година (1976), в която пилотира за Шудоу, Жарие се нарежда трети на старта и печели НБО в първото състезание за сезона в Бразилия, преди да се завърти на пистата и да отпадне, поради разлято от болида на Джеймс Хънт двигателно масло. през целия сезон Жарие е преследван от технически неизправности в машината.

В края на 1976 година подписва договор с новосъздадения тим АТС. През сезон |1977 печели точки още в първото си състезание. през годината се състезава и в други автомобилни състезания. Печели две състезания с Алфа Ромео T33, в екип с италианския пилот Артуро Мерцарио, завършва трети в крайното класиране в 24-те часа на Льо Ман с кола „Мираж“.

Неговата втора година в АТС (Световен шампионат на Формула 1 (1978)|1978) е пълен провал, и той е уволнен от собственика Ханс Гюнтер Шмит, след като не успява да се квалифицира в състезанието за Голямата награда на Монако. Има шанс да се завърне в тима за Голямата награда на Германия, но поради спорове с Шмит, завръщането се проваля. В края на сезона подписва договор с екипа на Лотус, където заема мястото на трагично загиналия на Монца шведски пилот Рони Петерсон. Постига НБО в състезанието за Голямата награда на САЩ, но отпада поради теч на гориво. Доминира в състезанието за Голямата награда на Канада, но отново отпада, този път поради теч на масло.

Тези му резултати не оставят незабелязани и той е привлечен в екипа на Кен Тирел. Редовно печели точки в двете години, прекарани в екипа на Тирел, като най-добри резултати са 3-тото място в ЮАР 1979 и на Силвърстоун, в състезанието за Голямата награда на Великобритания 1979.

В началото на 1981 година временно кара за екипа на Лижие, в две състезания, където замества контузения титулярен пилот Жан-Пиер Жабуйе. В средата на сезона сяда в болид на Озела, карайки до края на сезона за скромния тим.

Със Озела се състезава през сезон 1982, като Жарие осигурява най-доброто класиране за отбора в историята му, завършвайки 4-ти в Голямата награда на Сан Марино (което е бойкотирано от по-голямата част от британските отбори). Екипа рухва морално, поради гибелта на пилота Рикардо Палети, който загива нелепо в състезанието за Голямата награда на Канада, но жарие се опитва да се престави добре до края на сезона.

През следващата година изкарва пълен сезон с тима на Лижие, но след доброто начало, в старта за Голямата награда на САЩ, в Лонг Бийч, приключило със сблъсък с Кеке Розберг, той изглежда губи надежда, и завършва сезона без точки. След края на сезона обявява приключването на своята състезателна кариера.

Изкушен е да се завърне в мотоспорта през 1994 година, когато кара в „Порше Суперкъп“. Състезава се във френския „GT“ шампионат, като става шампион през 1998 и 1999 година.

Участва като каскадьор (управлява един от автомобилите в зрелищно преследване), във филма на режисьора Джон Франкенхаймър – „Ронин“, с участието на звезди като Робърт де Ниро и Жан Рено.

Резултати от Формула 1

[редактиране | редактиране на кода]
Година Отбор Шаси Двигател 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 WDC Тчк.
1971 Shell Arnold Марч 701 Форд V8 RSA ESP MON NED FRA GBR GER AUT ITA
NC
CAN USA НК 0
1973 STP March Racing Team§ Марч 721G Форд V8 ARG
Ret
BRA
Ret
RSA
NC
ESP НК 0
Марч 731 Форд V8 BEL
Ret
MON
Ret
SWE
Ret
FRA
Ret
GBR NED GER AUT
Ret
ITA CAN
NC
USA
11
1974 UOP Shadow Racing Team Шадоу DN1 Форд V8 ARG
Ret
BRA
Ret
RSA 14-и 6
Шадоу DN3 Форд V8 ESP
Ret
BEL
13
MON
3
SWE
5
NED
Ret
FRA
12
GBR
Ret
GER
8
AUT
8
ITA
Ret
CAN
Ret
USA
10
1975 UOP Shadow Racing Team Шадоу DN5 Форд V8 ARG
DNS
BRA
Ret
RSA
Ret
ESP
4
MON
Ret
BEL
Ret
SWE
Ret
NED
Ret
FRA
8
GBR
14
GER
Ret
USA
Ret
18-и 1.5
Шадоу DN7 Матра V12 AUT
Ret
ITA
Ret
1976 Shadow Racing Team Шадоу DN5B Форд V8 BRA
Ret
RSA
Ret
USW
7
ESP
Ret
BEL
9
MON
8
SWE
12
FRA
12
GBR
9
GER
11
AUT
Ret
NED
10
ITA
19
CAN
18
USA
10
JPN
10
НК 0
1977 ATS Racing Team Пенске PC4 Форд V8 ARG BRA RSA USW
6
ESP
DNQ
MON
11
BEL
11
SWE
8
FRA
Ret
GBR
9
GER
Ret
AUT
14
NED
Ret
ITA
Ret
19-и 1
Shadow Racing Team Шадоу DN8 Форд V8 USA
9
CAN
Ligier Gitanes Лижие JS7 Матра V12 JPN
Ret
1978 ATS Racing Team АТС HS1 Форд V8 ARG
12
BRA
DNS
RSA
8
USW
11
MON
DNQ
BEL ESP SWE FRA GBR GER
DNQ
AUT NED ITA НК 0
Джон Плеър Лотус Лотус 79 Форд V8 USA
15
CAN
Ret
1979 Candy Tyrrell Team Тирел 009 Форд V8 ARG
Ret
BRA
Ret
RSA
3
USW
6
ESP
5
BEL
11
MON
Ret
FRA
5
GBR
3
GER
AUT
NED
Ret
ITA
6
CAN
Ret
USA
Ret
11-и 14
1980 Candy Tyrrell Team Тирел 009 Форд V8 ARG
Ret
BRA
12
13-и 6
Тирел 010 Форд V8 RSA
7
USW
Ret
BEL
5
MON
Ret
FRA
Ret
GBR
5
GER
15
AUT
Ret
NED
5
ITA
13
CAN
7
USA
NC
1981 Equipe Talbot Gitanes Лижие JS17 Матра V12 USW
Ret
BRA
7
ARG SMR BEL MON ESP FRA НК 0
Osella Squadra Corse Осела FA1B Форд V8 GBR
8
GER
8
AUT
10
NED
Ret
Осела FA1C Форд V8 ITA
9
CAN
Ret
CPL
Ret
1982 Osella Squadra Corse Осела FA1C Форд V8 RSA
Ret
BRA
9
USW
Ret
SMR
4
BEL
Ret
MON
DNQ
DET
Ret
CAN
DNS
NED
14
GBR
Ret
FRA
Ret
20-и 3
Осела FA1D Форд V8 GER
Ret
AUT
DNQ
SUI
Ret
ITA
Ret
CPL
DNS
1983 Лижие Житанс Лижие JS21 Форд V8 BRA
Ret
USW
Ret
FRA
9
SMR
Ret
MON
Ret
BEL
Ret
DET
Ret
CAN
Ret
GBR
10
GER
8
AUT
7
NED
Ret
ITA
9
EUR
Ret
RSA
10
НК 0

§ STP се отказа като главен спонсор след 1973 Голяма награда на Франция.
За ГП на Германия и Австрия Шадоу бе спонсориран от Вилигер Зохе Табатип която е цигарена компания.
Кенди спонсорира на Тирел от 1979 Голяма награда на Белгия.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jean-Pierre Jarier в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​