1983 Голяма награда на Великобритания
Гран При на Великобритания | |
Силвърстоун | |
---|---|
Дължина писта | 4.719 km |
Обиколки | 67 |
Състезание | 316.173 km |
Дата | 18 юли 1983 |
Победител | |
Пилот – време | Ален Прост 1:24:39.780 |
Полпозишън | |
Пилот – време | Рене Арну 1:09.462 |
Най-бърза обиколка | |
Пилот – време | Ален Прост 1:14.212 (32) |
1983 Голяма награда на Великобритания в Общомедия |
1983 Голяма награда на Великобритания е 34-то за Голямата награда на Великобритания и девети кръг от сезон 1983 във Формула 1, провежда се на 16 юли 1983 година на пистата Силвърстоун близо до град Силвърстоун, Великобритания.
Репортаж
[редактиране | редактиране на кода]1983 Голяма награда на Великобритания, маркира пълния дебют за Спирит Ф1, след участието им в Състезанието на шампионите в Брандс Хетч. Техният пилот Стефан Йохансон се завръща във Формула 1 след само две участия през сезон 1980, тогава карайки за отбора на Шадоу. Лотус са с нов болид дело на френския дизайнер и бивш пилот Жерар Дюкаруж. Болидът 94T е тестван няколко дни преди уикенда, а Рено както винаги обеща да достави двигатели за Елио де Анджелис и за Найджъл Менсъл. Това означава, че болидите на британския тим задвижвани с двигатели Косуърт бяха пенсионирани. Още един отбор които пенсионираха двигателите Косуърт за употреба е Осела, които дадоха шанс на Корадо Фаби да кара FA1E, заедно със съотборника си Пиеркарло Гинзани. Ферари са с новия си 126C3, което е всъщност модифицирана версия на предшественика си.
Квалификация
[редактиране | редактиране на кода]Последната квалификационна сесия отново се оказа битка между Рено, Ферари и Брабам с двигатели БМВ, като и трите отбора регистрираха скорост от с близо 150 мили в час. В края Рене Арну е най-бърз, постигайки трета последователна пол-позиция, побеждавайки съотборника си Патрик Тамбей със седем десети от секундата. Ален Прост с Рено се нареди трети пред де Анджелис с новия Лотус. Пилотите на Брабам, Нелсън Пикет и Рикардо Патрезе окупираха трета редица пред Еди Чийвър, Манфред Винкелхок с АТС, Андреа де Чезарис с Алфа Ромео и Дерек Уорик с Толеман. Менсъл имаше трудна квалификация и постига само 18-и резултат с Лотус 93T, след електрически проблеми по новия болид го попречиха да регистрира по-добър резултат, докато Стефан Йохансон в своето завръщане се класира 14-и със своя Спирит пред, Уилямс-а на Кеке Розберг. Джони Чекото с Теодор, Корадо Фаби с Осела и Кени Ахейсън, който прави своя дебют във Ф1 за РАМ Марч са пилотите които не намериха място за състезанието.
Състезание
[редактиране | редактиране на кода]След рекордните температури в събота, главната битка е между производителите на гуми, Гудиър и Мишлен вместо трите водещи отбора, като Пирели също не са за подценяване поради факта, че де Анджелис е най-бърз в загрявачната сесия преди състезанието. Тамбей поведе към завоя Копс изпреварвайки Арну, а Прост, Патрезе, Чийвър и Пикет окупираха следващите четири места. Отличната квалификация на де Анджелис, се оказа напразна, след като само обиколка по-късно двигателя на неговия Лотус го предаде, заради счупено бутало. Същият проблем сполетя и Рено-то на Еди Чийвър, две обиколки по-късно заедно с втория Толеман, управляван от Бруно Джакомели, докато Тамбей увеличи преднината на секунда пред Арну. Дебютът на Спирит приключи след само пет обиколки като Йохансон се прибра с проблем в горивната система. Прост и Пикет, които са с гуми Мишлен скоро намалиха преднината на Ферари-тата. След като Патрезе отпадна с повредено турбо, де Чезарис зае петата позиция пред Винкелхок и Уорик, които по-късно бяха прихванати от единствения в състезанието Лотус, управляван от Менсъл.
Прост поведе в 20-а обиколка, след като изпревари и двете Ферари-та чийто гуми започнаха да се износват, а 10 обиколки по-късно Пикет вече е втори. Изглеждаше че Уорик ще е първият от пилотите които ще посети своите механици, преди скоростната кутия на неговия Толеман да се счупи. В реалността Винкелхок е първия който спря в бокса, след което последваха и лидерите. Менсъл се оказа печеливш като от 18-а се добра до 4-то, преди той да направи своя стоп, след като е втори преди това. След стопа Менсъл с лекота изпревари Ферари-то на Арну, докато Пикет е над 20 секунди зад лидера Прост. Последните жертви бяха Гинзани с повредена горивна система, Раул Боесел със счупено окачване и Винкелхок с гръмнат двигател, след като е шести.
В последната една-трета от състезанието Пикет въртеше обиколки със същата скорост каквато караше и Прост, но дори това не помогна и бразилеца реши да си осигури втората позиция. За Ален Прост това е осма победа и трета за този сезон като с това увеличи преднината си пред Пикет в класирането при пилотите. Тамбей завърши трети, въпреки сериозното темпо острана на Менсъл, който със своето си представяне си осигури най-доброто си класиране за този сезон. Арну и Ники Лауда с Макларън-Косуърт допълниха топ 6.
След края на състезанието, шефът на Тирел, Кен Тирел се оплака относно системата за изпръскване на водата към болидите на Рено и Ферари (но не и Лотус-а на Менсъл, който използва същата система каквато имат и от заводския отбор), че е нелигитивна. Стюардите обаче отхвърлиха оплакването на Кен и резултатите останаха същите.
Класиране
[редактиране | редактиране на кода]Поз | No | Пилот | Конструктор | Обиколки | Време/Отпадане | Място | Точки |
---|---|---|---|---|---|---|---|
1 | 15 | Ален Прост | Рено | 67 | 24:40.2 | 3 | 9 |
2 | 5 | Нелсън Пикет | Брабам-БМВ | 67 | +19,161 | 6 | 6 |
3 | 27 | Патрик Тамбе | Ферари | 67 | +26,246 | 2 | 4 |
4 | 12 | Найджъл Менсъл | Лотус-Рено | 67 | +38,952 | 18 | 3 |
5 | 28 | Рене Арну | Ферари | 67 | +58,874 | 1 | 2 |
6 | 8 | Ники Лауда | Макларън-Форд | 66 | + 1 Об. | 15 | 1 |
7 | 23 | Мауро Балди | Алфа Ромео | 66 | + 1 Об. | 11 | |
8 | 22 | Андреа де Чезарис | Алфа Ромео | 66 | + 1 Об. | 9 | |
9 | 7 | Джон Уотсън | Макларън-Форд | 66 | + 1 Об. | 24 | |
10 | 25 | Жан-Пиер Жарие | Лижие-Форд | 65 | + 2 Об. | 25 | |
11 | 1 | Кеке Розберг | Уилямс-Форд | 65 | + 2 Об. | 13 | |
12 | 2 | Жак-Анри Лафит | Уилямс-Форд | 65 | + 2 Об. | 20 | |
13 | 3 | Микеле Алборето | Тирел-Форд | 65 | + 2 Об. | 16 | |
14 | 4 | Дани Съливан | Тирел-Форд | 65 | + 2 Об. | 23 | |
15 | 30 | Тиери Бутсен | Ероуз-Форд | 65 | + 2 Об. | 17 | |
16 | 33 | Роберто Гереро | Теодор-Форд | 64 | + 3 Об. | 21 | |
17 | 29 | Марк Сюрер | Ероуз-Форд | 64 | + 3 Об. | 19 | |
Отп | 9 | Манфред Винкелхок | АТС-БМВ | 49 | Двигател | 8 | |
Отп | 26 | Раул Боесел | Лижие-Форд | 48 | Окачване | 22 | |
Отп | 32 | Пиеркарло Гинзани | Осела-Алфа Ромео | 46 | Горивна система | 26 | |
Отп | 35 | Дерек Уорик | Толеман-Харт | 27 | Ск.кутия | 10 | |
Отп | 6 | Рикардо Патрезе | Брабам-БМВ | 9 | Турбо | 5 | |
Отп | 40 | Стефан Йохансон | Спирит-Хонда | 5 | Горивна система | 15 | |
Отп | 16 | Еди Чийвър | Рено | 3 | Двигател | 7 | |
Отп | 36 | Бруно Джакомели | Толеман-Харт | 3 | Турбо | 12 | |
Отп | 11 | Елио де Анджелис | Лотус-Рено | 1 | Турбо | 4 | |
ДКФ | 34 | Джони Чекото | Теодор-Форд | ||||
ДКФ | 31 | Корадо Фаби | Осела-Алфа Ромео | ||||
ДКФ | 17 | Кени Ахейсън | РАМ-Форд |
Класиране след състезанието
[редактиране | редактиране на кода]
|
|
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- The Official Formula 1 website // Архивиран от оригинала на 2014-10-21. Посетен на 31 януари 2013.
Предходно състезание: 1983 Канада |
ФИА Формула 1 Световен Шампионат, Сезон 1983 |
Следващо състезание: 1983 Германия |
| ||
Предходна година: 1982 |
Голяма награда на Великобритания | Следваща година: 1984 |