1976 Голяма награда на Канада
 Гран При на Канада | |
 | |
| Моспорт | |
|---|---|
| Дължина писта | 3.957 km |
| Обиколки | 80 |
| Състезание | 316.560 km |
| Дата | 3 октомври 1976 |
| Време | Топло, сухо |
| Победител | |
| Пилот – време | Джеймс Хънт 1:40:09.626 |
| Полпозишън | |
| Пилот – време | Джеймс Хънт 1:12.389 |
| Най-бърза обиколка | |
| Пилот – време | Патрик Депайе 1:13.817 (60) |
1976 Голяма награда на Канада е 9-о за Голямата награда на Канада и четиринадесети кръг от сезон 1976 във Формула 1, провежда се на 3 октомври 1976 година на пистата Моспорт, Боуманвил в Канада.
Репортаж[редактиране | редактиране на кода]
Голямата награда на Канада не се проведе през сезон 1975 във Формула 1, поради неразбирателство с ФОКА относно наградните фондове. Проблемите обаче са решени и Гран При-то отново се завърна в календара за сезон 1976. Ферари участват с Ники Лауда и Клей Регацони (който от сезон 1977 във Формула 1 ще бъде заменен от Карлос Ройтеман), което леко раздразни световния шампион. В Брабам, Бърни Екълстоун продължи с назначаването на заместници за аржентинския пилот като Лари Пъркинс е следващия, който ще партнира на Карлос Паче за последните три състезания за сезона. Волф Уилямс участват с двама пилоти за първи път след ГП на Франция 1976 като Крис Еймън е нает за съотборник на Артуро Мерцарио. Макларън решиха да оставят новия M26 болид в Англия, докато в Лотус се носеха слухове че отборът ще пусне в употреба новия Лотус 78, но Колин Чапман обяви че ще продължи със 77 за остатъка от сезона.
Квалификация[редактиране | редактиране на кода]
Джеймс Хънт отново е в добра форма и спечели пола с четири десети по-бърз от Рони Петерсон. Виторио Брамбила потвърди чудесното си представяне в квалификациите с трето време пред Патрик Депайе, Марио Андрети, Лауда, Джоди Шектър (обявен за пилот на Волф от сезон 1977), Ханс-Йоахим Щук, Жак Лафит и Йохен Мас. Харалд Ертъл и Еймън бяха въвлечени в тежък инцидент и двамата отпаднаха от по-нататъшно участие както и твърде бавния Ото Щупахер.
Състезание[редактиране | редактиране на кода]
Както е и в Холандия и в Италия новата стартова процедура е отново в употреба, но Гунар Нилсон не успя да потегли и загуби почти обиколка, преди да хване края на групата със състезателна скорост. Петерсон потегли по-добре от Хънт, който обаче не остави Марч-а да се откъсне. В осмата обиколка болида на шведа отново му създаде проблеми, което даде шанс на Хънт да го изпревари в деветата обиколка. След като Макларън-а се откъсна напред Депайе настигна Петерсон, но му отне четири обиколки за да изпревари Петерсон, следвани от Андрети и Шектър. Пъркинс загуби контрол върху Брабам-а и се озова на опашката, докато Мерцарио излезе от трасето и аут от състезанието.
Лауда е следващият който изпревари Марч-а на Петерсон в 18-а обиколка, но Регацони се мъчеше да изпревари Паче. Щук оцеля след завъртане причинено от лошото управление на неговия Марч, а Емерсон Фитипалди спря за смяна на една от гумите. Депайе започна да атакува Хънт в 20-а обиколка и в 30-а изяде две секунди от преднината на Хънт. Андрети е на самотната трета позиция пред Шектър и Лауда, докато Регацони успя да изпревари Паче. Щук стана следващия отпаднал от надпреварата с продължаващите проблеми по управлението следвани от Фитипалди със счупен ауспух и Лафит с проблем в горивното налягане в опит да изпревари Петерсон.
Лауда също имаше проблеми, след като част от задното му окачване се откъсна причинявайки нестабилност на болида в правите. Това даде шанс на Мас, Регацони и Паче да минат пред австриеца, докато Петерсон вече имаше зад гърба си Джон Уотсън и Том Прайс (който е пред Пенске-то преди съотборника му в Шадоу, Жан-Пиер Жарие да блокира уелсеца, което даде шанс на северно-ирландеца да го задмине). Депайе продължи с атаките срещу Хънт, преди теч в горивото на неговия Тирел да принуди французина да намали скоростта.
Така Хънт победи с шест секунди пред Депайе като с това англичанина си върна загубените точки в Англия, след дисквалификацията му в септември. Андрети за втори път се класира на подиума пред Шектър и Мас. Екълстоун протестира позицията на Регацони, заради инцидент между швейцареца и Паче с надеждата бразилеца да бъде класиран шести, но стюардите обявиха инцидента за изцяло състезателен и Клей запази шестата позиция. Лауда завърши последен пълната дистанция на осма позиция пред Петерсон, Уотсън, Прайс, Нилсон, Джаки Икс, Брамбила, Брет Лънгър, Алън Джоунс, Пъркинс, Жарие, Анри Пескароло и Гай Едуардс.
Класиране[редактиране | редактиране на кода]
| Поз | No | Пилот | Конструктор | Обиколки | Време/Отпадане | Място | Точки |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 | 11 |  Джеймс Хънт
|
Макларън-Форд | 80 | 1:40:09.626 | 1 | 9 |
| 2 | 4 |  Патрик Депайе
|
Тирел-Форд | 80 | + 6.331 | 4 | 6 |
| 3 | 5 |  Марио Андрети
|
Лотус-Форд | 80 | + 10.366 | 5 | 4 |
| 4 | 3 |  Джоди Шектър
|
Тирел-Форд | 80 | + 19.745 | 7 | 3 |
| 5 | 12 |  Йохен Мас
|
Макларън-Форд | 80 | + 41.811 | 11 | 2 |
| 6 | 2 |  Клей Регацони
|
Ферари | 80 | + 46.256 | 12 | 1 |
| 7 | 8 |  Карлос Паче
|
Брабам-Алфа Ромео | 80 | + 46.472 | 10 | |
| 8 | 1 |  Ники Лауда
|
Ферари | 80 | + 1:12.957 | 6 | |
| 9 | 10 | Рони Петерсон
|
Марч-Форд | 79 | + 1 Об. | 2 | |
| 10 | 28 | Джон Уотсън
|
Пенске-Форд | 79 | + 1 Об. | 14 | |
| 11 | 16 | Том Прайс
|
Шадоу-Форд | 79 | + 1 Об. | 13 | |
| 12 | 6 | Гунар Нилсон
|
Лотус-Форд | 79 | + 1 Об. | 15 | |
| 13 | 22 |  Джеки Икс
|
Инсайн-Форд | 79 | + 1 Об. | 16 | |
| 14 | 9 |  Виторио Брамбила
|
Марч-Форд | 79 | + 1 Об. | 3 | |
| 15 | 18 | Брет Лънгър
|
Съртис-Форд | 78 | + 2 Об. | 22 | |
| 16 | 19 |  Алън Джоунс
|
Съртис-Форд | 78 | + 2 Об. | 20 | |
| 17 | 7 | Лари Пъркинс
|
Брабам-Алфа Ромео | 78 | + 2 Об. | 19 | |
| 18 | 17 | Жан-Пиер Жарие
|
Шадоу-Форд | 77 | + 3 Об. | 18 | |
| 19 | 38 | Анри Пескароло
|
Съртис-Форд | 77 | + 3 Об. | 21 | |
| 20 | 25 | Гай Едуардс
|
Хескет-Форд | 75 | + 5 Об. | 23 | |
| Отп | 26 | Жак Лафит
|
Лижие-Матра | 43 | Налягане-масло | 9 | |
| Отп | 30 | Емерсон Фитипалди
|
Фитипалди-Форд | 41 | Ауспух | 17 | |
| Отп | 34 | Ханс-Йоахим Щук
|
Марч-Форд | 36 | Управление | 8 | |
| Отп | 20 | Артуро Мерцарио
|
Волф-Уилямс-Форд | 11 | Инцидент | 24 | |
| НСт | 24 | Харалд Ертъл
|
Хескет-Форд | Инцидент-тренировка | |||
| НСт | 21 |  Крис Еймън
|
Волф-Уилямс-Форд | Инцидент-тренировка | |||
| НКв | 39 | Ото Щупахер
|
Тирел-Форд |
Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]
|
|
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- The Official Formula 1 website // Посетен на 20 януари 2013.
- A Second A Lap website // Посетен на 13 март 2016.
| Предходно състезание: 1976 Италия |
ФИА Формула 1 Световен Шампионат, Сезон 1976 |
Следващо състезание: 1976 САЩ |
|
| ||
| Предходна година: 1974 |
Голяма награда на Канада | Следваща година: 1977 |
