Направо към съдържанието

1978 Голяма награда на Канада

от Уикипедия, свободната енциклопедия
 Гран При на Канада
Карта на пистата
Монреал
Дължина писта4.410 km
Обиколки72
Състезание317.520 km
Дата8 октомври 1978
ВремеОблачно
Победител
Пилот
– време
Жил Вилньов
1:57:49.196
Полпозишън
Пилот
– време
Жан-Пиер Жарие
1:38.015
Най-бърза обиколка
Пилот
– време
Алън Джоунс
1:38.072 (70)

1978 Голяма награда на Канада е 11-о за Голямата награда на Канада и шестнадесети последен кръг от сезон 1978 във Формула 1, провежда се на 8 октомври 1978 година на пистата Монреал, Монреал в Канада.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

За първи път Голямата награда на Канада домакинства на трасето Ил Нотр-Дам в Монреал, след като в предишните издания ГП на Канада се е провело в Моспорт и Монт Треблан.

Единствените промени в стартовия лист са, че Нелсън Пикет се включва като трети пилот на Брабам, след неуспешните си стинтове в Инсайн и БС Фабрикейсънс, заедно с Ники Лауда и Джон Уотсън (за когото това е последно състезание като пилот на Брабам) и Рикардо Патрезе, който се завръща в отбора на Ероуз, след като пропусна предишното състезание поради наказание.

Лошото време и дъжда в петък сутринта принуди организаторите да отложат началото на квалификациите с 20 минути. Жан-Пиер Жарие с Лотус взе пола с време 1:38.015. До него стартира Джоди Шектър с Волф, следван от местния герой Жил Вилньов и Уотсън с Брабам. Топ 10 допълват Алан Джоунс с Уилямс, Емерсон Фитипалди, Лауда, Ханс-Йоахим Щук, Марио Андрети и Жак Лафит. Карлос Ройтеман, победителя от Уоткинс Глен стартира на разочороващото 11-о място.

Жарие запази лидерството си, но Джоунс направи добър старт, което го отведе до 2-ра позиция. Андрети също мина с две позиции, изпреварвайки Лауда и Щук. Фитипалди е първият отпаднал след като запрати своя болид в калта. На следващата обиколка Щук също запрати своя Шадоу на същото място. Брабам имаха ужасен ден, след като Лауда имаше повреда по спирачките, а след това Уотсън се прибра в бокса със счупено окачване. Следващият отпаднал е Боби Рехал, карайки старият болид на Волф WR1, с проблем по горивната система в 17-а обиколка.

Жарие вече имаше 20 секунди преднина пред Уилямс-а на Джоунс, който водеше битка за второто място с Шектър и Вилньов. В 18-а обиколка южно-африканеца намери пролука и успя да мине пред Джоунс, след което Вилньов също мина пред Уилямс-а обиколка по-късно. В същото време Патрик Депайе (стартирайки 13-и) загуби много позиции след като е 5-и, поради механически проблеми. Това прати с позиция напред Ройтеман и Дерек Дейли с Инсайн в зоната на точките. Малко по-късно ирландеца е изпреварен от Ероуз-а на Рикардо Патрезе.

В 25-а обиколка Вилньов излезе пред Шектър, който от следващата година ще е съотборник на канадеца, за втора позиция. Две обиколки по-късно Ройтеман изпревари бавно-каращия Уилямс на Алан Джоунс за четвърто място. Дейли отново се върна в Топ 6, след проблемите на Джоунс, но ирландеца е атакуван от втория Тирел, каран от Дидие Пирони. Депайе изпревари и двамата след като проблемите на неговия Тирел бяха отшумяли. В същото време Жан-Пиер Жарие е изпреварен от затворения с обиколка Жак Лафит, преди Лотус-а да напусне състезанието три обиколки по-късно с теч в маслото. Това прати Жил Вилньов на първа позиция пред Шектър, Ройтеман, Патрезе, Депайе и Дейли. Джеймс Хънт, който вървеше зад съотборника си от Макларън Патрик Тамбей, завърши последното си състезание за британския отбор в калта след завъртане. Лафит също отпадна с проблем в трансмисията.

Не настъпиха никакви промени в класирането, и Жил Вилньов постигна първата си победа и то на родна земя. Джоди Шектър завърши втори с Волф, следван от Карлос Ройтеман, на около 13 и 19 секунди зад канадеца. Патрезе завърши 4-ти, пред Депайе и Дейли, който постига първите си точки за Инсайн и за себе си.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 12 Жил Вилньов Ферари 70 1:57:49.196 3 9
2 20 Република Южна Африка Джоди Шектър Волф-Форд 70 +13.372 2 6
3 11 Карлос Ройтеман Ферари 70 +19.408 11 4
4 35 Рикардо Патрезе Ероуз-Форд 70 +24.667 12 3
5 4 Патрик Депайе Тирел-Форд 70 +28.558 13 2
6 22 Дерек Дейли Инсайн-Форд 70 +54.476 15 1
7 3 Дидие Пирони Тирел-Форд 70 +1:21.250 18
8 8 Патрик Тамбе Макларън-Форд 70 +1:26.560 17
9 27 Алън Джоунс Уилямс-Форд 70 +1:28.942 5
10 5 Марио Андрети Лотус-Форд 69 +1 Об. 9
11 66 Нелсон Пикет Брабам-Алфа Ромео 69 +1 Об. 14
12 15 Жан-Пиер Жабуй Рено 65 +5 Об. 22
НКл 10 Кеке Розберг АТС-Форд 58 +12 Об. 21
Отп 26 Жак Лафит Лижие-Матра 52 Трансмисия 10
Отп 7 Джеймс Хънт Макларън-Форд 51 Завъртане 19
Отп 55 Жан-Пиер Жарие Лотус-Форд 49 Теч-масло 1
Отп 18 Рене Арну Съртис-Форд 37 Двигател 16
Отп 21 Боби Рехал Волф-Форд 16 Горивна система 20
Отп 2 Джон Уотсън Брабам-Алфа Ромео 8 Инцидент 4
Отп 1 Ники Лауда Брабам-Алфа Ромео 5 Спирачки 7
Отп 16 Ханс-Йоахим Щук Шадоу-Форд 1 Инцидент 8
Отп 14 Емерсон Фитипалди Фитипалди-Форд 0 Инцидент 6
НКв 17 Клей Регацони Шадоу-Форд
НКв 19 Бепе Габиани Съртис-Форд
НКв 37 Артуро Мерцарио Мерцарио-Форд
НКв 25 Ектор Ребаке Лотус-Форд
DNPQ 36 Ролф Щомелен Ероуз-Форд
DNPQ 9 Михаел Блеекемолен АТС-Форд

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Марио Андрети 64
2 Рони Петерсон 51
3 Карлос Ройтеман 48
4 Ники Лауда 44
5 Патрик Депайе 34
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Лотус-Форд 86
2 Ферари 58
3 Брабам-Алфа Ромео 53
4 Тирел-Форд 38
5 Волф-Форд 24

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1978 САЩ
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1978
Следващо състезание:
1979 Аржентина

Предходна година:
1977
Голяма награда на Канада Следваща година:
1979