1978 Голяма награда на Канада
 Гран При на Канада | |
.svg) | |
| Монреал | |
|---|---|
| Дължина писта | 4.410 km |
| Обиколки | 72 |
| Състезание | 317.520 km |
| Дата | 8 октомври 1978 |
| Време | Облачно |
| Победител | |
| Пилот – време | Жил Вилньов 1:57:49.196 |
| Полпозишън | |
| Пилот – време | Жан-Пиер Жарие 1:38.015 |
| Най-бърза обиколка | |
| Пилот – време | Алън Джоунс 1:38.072 (70) |
1978 Голяма награда на Канада е 11-о за Голямата награда на Канада и шестнадесети последен кръг от сезон 1978 във Формула 1, провежда се на 8 октомври 1978 година на пистата Монреал, Монреал в Канада.
Репортаж
[редактиране | редактиране на кода]За първи път Голямата награда на Канада домакинства на трасето Ил Нотр-Дам в Монреал, след като в предишните издания ГП на Канада се е провело в Моспорт и Монт Треблан.
Единствените промени в стартовия лист са, че Нелсън Пикет се включва като трети пилот на Брабам, след неуспешните си стинтове в Инсайн и БС Фабрикейсънс, заедно с Ники Лауда и Джон Уотсън (за когото това е последно състезание като пилот на Брабам) и Рикардо Патрезе, който се завръща в отбора на Ероуз, след като пропусна предишното състезание поради наказание.
Лошото време и дъжда в петък сутринта принуди организаторите да отложат началото на квалификациите с 20 минути. Жан-Пиер Жарие с Лотус взе пола с време 1:38.015. До него стартира Джоди Шектър с Волф, следван от местния герой Жил Вилньов и Уотсън с Брабам. Топ 10 допълват Алан Джоунс с Уилямс, Емерсон Фитипалди, Лауда, Ханс-Йоахим Щук, Марио Андрети и Жак Лафит. Карлос Ройтеман, победителя от Уоткинс Глен стартира на разочороващото 11-о място.
Жарие запази лидерството си, но Джоунс направи добър старт, което го отведе до 2-ра позиция. Андрети също мина с две позиции, изпреварвайки Лауда и Щук. Фитипалди е първият отпаднал след като запрати своя болид в калта. На следващата обиколка Щук също запрати своя Шадоу на същото място. Брабам имаха ужасен ден, след като Лауда имаше повреда по спирачките, а след това Уотсън се прибра в бокса със счупено окачване. Следващият отпаднал е Боби Рехал, карайки старият болид на Волф WR1, с проблем по горивната система в 17-а обиколка.
Жарие вече имаше 20 секунди преднина пред Уилямс-а на Джоунс, който водеше битка за второто място с Шектър и Вилньов. В 18-а обиколка южно-африканеца намери пролука и успя да мине пред Джоунс, след което Вилньов също мина пред Уилямс-а обиколка по-късно. В същото време Патрик Депайе (стартирайки 13-и) загуби много позиции след като е 5-и, поради механически проблеми. Това прати с позиция напред Ройтеман и Дерек Дейли с Инсайн в зоната на точките. Малко по-късно ирландеца е изпреварен от Ероуз-а на Рикардо Патрезе.
В 25-а обиколка Вилньов излезе пред Шектър, който от следващата година ще е съотборник на канадеца, за втора позиция. Две обиколки по-късно Ройтеман изпревари бавно-каращия Уилямс на Алан Джоунс за четвърто място. Дейли отново се върна в Топ 6, след проблемите на Джоунс, но ирландеца е атакуван от втория Тирел, каран от Дидие Пирони. Депайе изпревари и двамата след като проблемите на неговия Тирел бяха отшумяли. В същото време Жан-Пиер Жарие е изпреварен от затворения с обиколка Жак Лафит, преди Лотус-а да напусне състезанието три обиколки по-късно с теч в маслото. Това прати Жил Вилньов на първа позиция пред Шектър, Ройтеман, Патрезе, Депайе и Дейли. Джеймс Хънт, който вървеше зад съотборника си от Макларън Патрик Тамбей, завърши последното си състезание за британския отбор в калта след завъртане. Лафит също отпадна с проблем в трансмисията.
Не настъпиха никакви промени в класирането, и Жил Вилньов постигна първата си победа и то на родна земя. Джоди Шектър завърши втори с Волф, следван от Карлос Ройтеман, на около 13 и 19 секунди зад канадеца. Патрезе завърши 4-ти, пред Депайе и Дейли, който постига първите си точки за Инсайн и за себе си.
Класиране
[редактиране | редактиране на кода]| Поз | No | Пилот | Конструктор | Обиколки | Време/Отпадане | Място | Точки |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 | 12 |  Жил Вилньов
|
Ферари | 70 | 1:57:49.196 | 3 | 9 |
| 2 | 20 |  Джоди Шектър
|
Волф-Форд | 70 | +13.372 | 2 | 6 |
| 3 | 11 |  Карлос Ройтеман
|
Ферари | 70 | +19.408 | 11 | 4 |
| 4 | 35 |  Рикардо Патрезе
|
Ероуз-Форд | 70 | +24.667 | 12 | 3 |
| 5 | 4 |  Патрик Депайе
|
Тирел-Форд | 70 | +28.558 | 13 | 2 |
| 6 | 22 |  Дерек Дейли
|
Инсайн-Форд | 70 | +54.476 | 15 | 1 |
| 7 | 3 | Дидие Пирони
|
Тирел-Форд | 70 | +1:21.250 | 18 | |
| 8 | 8 | Патрик Тамбе
|
Макларън-Форд | 70 | +1:26.560 | 17 | |
| 9 | 27 |  Алън Джоунс
|
Уилямс-Форд | 70 | +1:28.942 | 5 | |
| 10 | 5 |  Марио Андрети
|
Лотус-Форд | 69 | +1 Об. | 9 | |
| 11 | 66 |  Нелсон Пикет
|
Брабам-Алфа Ромео | 69 | +1 Об. | 14 | |
| 12 | 15 | Жан-Пиер Жабуй
|
Рено | 65 | +5 Об. | 22 | |
| НКл | 10 |  Кеке Розберг
|
АТС-Форд | 58 | +12 Об. | 21 | |
| Отп | 26 | Жак Лафит
|
Лижие-Матра | 52 | Трансмисия | 10 | |
| Отп | 7 |  Джеймс Хънт
|
Макларън-Форд | 51 | Завъртане | 19 | |
| Отп | 55 | Жан-Пиер Жарие
|
Лотус-Форд | 49 | Теч-масло | 1 | |
| Отп | 18 | Рене Арну
|
Съртис-Форд | 37 | Двигател | 16 | |
| Отп | 21 | Боби Рехал
|
Волф-Форд | 16 | Горивна система | 20 | |
| Отп | 2 | Джон Уотсън
|
Брабам-Алфа Ромео | 8 | Инцидент | 4 | |
| Отп | 1 |  Ники Лауда
|
Брабам-Алфа Ромео | 5 | Спирачки | 7 | |
| Отп | 16 |  Ханс-Йоахим Щук
|
Шадоу-Форд | 1 | Инцидент | 8 | |
| Отп | 14 | Емерсон Фитипалди
|
Фитипалди-Форд | 0 | Инцидент | 6 | |
| НКв | 17 |  Клей Регацони
|
Шадоу-Форд | ||||
| НКв | 19 | Бепе Габиани
|
Съртис-Форд | ||||
| НКв | 37 | Артуро Мерцарио
|
Мерцарио-Форд | ||||
| НКв | 25 |  Ектор Ребаке
|
Лотус-Форд | ||||
| DNPQ | 36 | Ролф Щомелен
|
Ероуз-Форд | ||||
| DNPQ | 9 |  Михаел Блеекемолен
|
АТС-Форд |
Класиране след състезанието
[редактиране | редактиране на кода]
|
|
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- The Official Formula 1 website // Посетен на 27 януари 2013.
| Предходно състезание: 1978 САЩ |
ФИА Формула 1 Световен Шампионат, Сезон 1978 |
Следващо състезание: 1979 Аржентина |
|
| ||
| Предходна година: 1977 |
Голяма награда на Канада | Следваща година: 1979 |
