1984 Голяма награда на Канада
Гран При на Канада | |
Жил Вилньов | |
---|---|
Дължина писта | 4.410 km |
Обиколки | 70 |
Състезание | 308.700 km |
Дата | 17 юни 1984 |
Време | Сухо |
Победител | |
Пилот – време | Нелсон Пикет 1:46:23.748 |
Полпозишън | |
Пилот – време | Нелсон Пикет 1:25.442 |
Най-бърза обиколка | |
Пилот – време | Нелсон Пикет 1:28.763 (55) |
1984 Голяма награда на Канада е 17-о за Голямата награда на Канада и седми кръг от сезон 1984 във Формула 1, провежда се на 17 юни 1984 година на пистата Жил Вилньов, Монреал в Канада.
Репортаж
[редактиране | редактиране на кода]Спорът относно спирането на ГП на Монако след само навършени 31 обиколки, преди две седмици се разнесе из падока по време на уикенда в Монреал. От ФИЗА обявиха че няма да настъпят промени относно резултатите от това състезание.
Поради факта че ГП на Канада и 24-те часа на Льо Ман се провеждат в една и съща седмица, Джонатан Палмър е освободен само за това състезание от екипа на РАМ. На негово място трябваше да бъде тест-пилота на Рено Филип Стрейф, но французина отказа след като и той също трябваше да кара в Льо Ман. В крайна сметка, Майк Такуел е назначен на мястото на Палмър за състезанието в Монреал. Спирит също трябваха да сменят техния пилот Мауро Балди, с 29-годишния холандец Хуб Ротенгатер, правейки своя дебют във Формула 1.
За трети път този сезон, Нелсън Пикет класира своя Брабам на пол-позиция. До него на първа редица се нареди Ален Прост с Макларън-ТАГ, въпреки повредата по двигателя в събота. След тях са Елио де Анджелис с Лотус-Рено, Дерек Уорик със заводския отбор на Рено, Ферари-тата на Рене Арну и Микеле Алборето, Найджъл Менсъл, Ники Лауда, Аертон Сена с Толеман и Андреа де Чезарис с Лижие. Патрик Тамбей направи само три бавни обиколки по време на квалификациите след като, контузията получена в предишното състезание все още не е отшумяла, от което Рено решиха да участват само с Уорик.
Всички очакваха това състезание да е отново доминирано от пилотите на Макларън. Прост поведе след старта, но след само половин обиколка, Пикет излезе начело. След тях са Ферари-тата на Алборето и Арну, които изпревариха де Анджелис, Уорик, Менсъл, Лауда, Сена и де Чезарис. Лауда изпревари Менсъл след втората обиколка, след което в 14-а обиколка се намираше трети. Пилотите на Ферари отново изпитваха проблеми, първо Алборето отпадна с повреда по двигателя, а Арну загуби няколко позиции след като меките гуми на италианеца започнаха да се деградират. Двигателят на Прост не вървеше на високи обороти в някои части от трасето, което е и причината той да не се доближи до Пикет. С новите гуми Рене Арну си върна загубените позиции и се върна на четвърто място. Кеке Розберг който тръгна от 15-а позиция, изпревари Сена за седма позиция в 19-а обиколка.
С преполовяването на половината дистанция и двата Уилямс-а напуснаха състезанието. Първо Жак Лафит отпадна с повреда по турбото, след което Розберг също преполови участието си с проблем в горивната система. Майк Такуел в своето единствено участие за РАМ, завърши само 29 обиколки преди да получи повреда по турбото. Рикардо Патрезе водеше битка с Тирел-ът на Мартин Брандъл за 13-а позиция преди италианеца да я загуби, както и състезанието след като заби своето Алфа Ромео в огражденията. Притеснителното за Пикет дойде след като съотборника му Корадо Фаби (който заместваше брат си Тео поради ангажименти в КАРТ), както и пилота на Ероуз Тиери Бутсен, задвижван с БМВ, отпаднаха с едни и същи повреди по двигателя и по турбото. Бразилецът обаче нямаше пободни проблеми и все още водеше класирането с голяма преднина пред останалите. Все още изпитвайки проблем с недостатъчна скорост, Прост е изпреварен от съотборника си Лауда в 44-та обиколка.
Найджъл Менсъл водеше битка със своя съотборник де Анджелис. Въпреки опитите си на опитния италианец да блокира атаките на британеца, Менсъл излезе пред Елио в 42-рата обиколка като в същото време лидерите ги затвориха с обиколка. След като изпревари и Ферари-то на Арну за четвърта позиция, Менсъл започна да губи предавки и скоро е задминат от французина и от де Анджелис. Дерек Уорик е пред битката между Лотус-ите и Арну, преди да спре в бокса за проверка за спукана гума. Британецът спря отново след като управлението се е влошило след което се прибра в бокса за трети път, този път окончателно с повреда по долната част на шасито. Арну намали скоростта си поради счупен ауспух, което прати де Анджелис обратно на четвърто място.
Пикет контролираше състезанието прецизно и без никакви проблеми. Бразилецът дори намали скоростта си и до финала имаше преднина от две секунди и половина от Ники Лауда. Ален Прост завърши в обиколката на лидерите. След тях са де Анджелис, Арну, Менсъл, Сена, Манфред Винкелхок с АТС, Джони Чекото и Филип Алио. Еди Чийвър е на пета позиция, преди на отпадне осем обиколки до финала без гориво. След края на състезанието Пикет трябваше да махне дясната си обувка, след като кракът му е зачервен поради новия преден нос на Брабам BT53.
Класиране
[редактиране | редактиране на кода]Поз | No | Пилот | Конструктор | Обиколки | Време/Отпадане | Място | Точки |
---|---|---|---|---|---|---|---|
1 | 1 | Нелсон Пикет | Брабам-БМВ | 70 | 1:46:23.748 | 1 | 9 |
2 | 8 | Ники Лауда | Макларън-ТАГ-Порше | 70 | + 2.612 | 8 | 6 |
3 | 7 | Ален Прост | Макларън-ТАГ-Порше | 70 | + 1:28.032 | 2 | 4 |
4 | 11 | Елио де Анджелис | Лотус-Рено | 69 | + 1 Об. | 3 | 3 |
5 | 28 | Рене Арну | Ферари | 68 | + 2 Об. | 5 | 2 |
6 | 12 | Найджъл Менсъл | Лотус-Рено | 68 | + 2 Об. | 7 | 1 |
7 | 19 | Айртон Сена | Толеман-Харт | 68 | + 2 Об. | 9 | |
8 | 14 | Манфред Винкелхок | АТС-БМВ | 68 | + 2 Об. | 12 | |
9 | 20 | Джони Чекото | Толеман-Харт | 68 | + 2 Об. | 20 | |
10 | 9 | Филип Алио | РАМ-Харт | 65 | + 5 Об. | 26 | |
11 | 23 | Еди Чийвър | Алфа Ромео | 63 | Без гориво | 11 | |
ДКФ | 3 | Мартин Брандъл | Тирел-Форд | 68 | Дисквалифициран | 21 | |
Отп | 17 | Марк Сюрер | Ероуз-Форд | 59 | Двигател | 23 | |
Отп | 16 | Дерек Уорик | Рено | 57 | Шаси | 4 | |
НКл | 21 | Хуб Ротенгатер | Спирит-Харт | 56 | Не е класиран | 24 | |
ДКФ | 4 | Щефан Белоф | Тирел-Форд | 52 | Дисквалифициран | 22 | |
Отп | 26 | Андреа де Чезарис | Лижие-Рено | 40 | Спирачки | 10 | |
Отп | 2 | Корадо Фаби | Брабам-БМВ | 39 | Турбо | 16 | |
Отп | 18 | Тиери Бутсен | Ероуз-БМВ | 38 | Двигател | 18 | |
Отп | 22 | Рикардо Патрезе | Алфа Ромео | 37 | Инцидент | 14 | |
Отп | 6 | Кеке Розберг | Уилямс-Хонда | 32 | Горивна система | 15 | |
Отп | 5 | Жак Лафит | Уилямс-Хонда | 31 | Турбо | 17 | |
Отп | 10 | Майк Такуел | РАМ-Харт | 29 | Турбо | 25 | |
Отп | 24 | Пиеркарло Гинзани | Осела-Алфа Ромео | 11 | Ск.кутия | 19 | |
Отп | 27 | Микеле Алборето | Ферари | 10 | Двигател | 6 | |
Отп | 25 | Франсоа Хесно | Лижие-Рено | 7 | Турбо | 13 | |
НСт | 15 | Патрик Тамбе | Рено |
Класиране след състезанието
[редактиране | редактиране на кода]
|
|
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- The Official Formula 1 website // Посетен на 27 януари 2013.
Предходно състезание: 1984 Монако |
ФИА Формула 1 Световен Шампионат, Сезон 1984 |
Следващо състезание: 1984 Детройт |
| ||
Предходна година: 1983 |
Голяма награда на Канада | Следваща година: 1985 |