Кюстендил (община)

Кюстендил (община)
42.283, 22.683
	Кюстендил (община)
	Знаме
Общи данни
Област	Област Кюстендил
Площ	979.91 km²
Население	62 492 души
Адм. център	Кюстендил
Брой селища	72
Управление
Кмет	Огнян Атанасов ; (Партия на зелените; 2023)
Общ. съвет	37 съветници КП „Кюстендил“ (19); „За промяна“ (8); Зелена партия (3); АБВ (3); БДЦ (2); Коалиция за Кюстендил (2);
	Кюстендил (община) в Общомедия

Община Кюстендил се намира в Западна България и е една от съставните общини на област Кюстендил.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в западната част на област Кюстендил. С площта си от 979,915 km² е най-голямата община в областта, което съставлява 32,11% от територията на областта и една от най-големите в България (11-о място). Границите ѝ са следните:

на север – община Трекляно;
на юг – община Бобошево;
на североизток – община Земен и община Радомир, област Перник;
на изток – община Бобов дол;
на югоизток – община Невестино;
на югозапад – Северна Македония;
на северозапад – Република Сърбия.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на община Кюстендил е равнинен, хълмист и планински. Тя се намира в историко-географската област Краище.

Централната и източна част на общината е заета от обширната, равна и слабо наклонена на югоизток Кюстендилската котловина с надморска височина от 470 до 870 m. В най-югоизточната ѝ част, в коритото на река Струма, източно от село Нови чифлик се намира най-ниската точка на общината – 447 m н.в.

На запад от котловината, между десните притоци на Струма – реките Соволянска Бистрица и Банщица (Глогошка река) се издига куполообразната планина Лисец с връх Връшник (1500 m). Западно от нея е разположена малката и висока (800 – 1000 m) Каменишка котловина, която се отводнява от горното течение на река Соволянска Бистрица и нейните притоци.

Южно от двете котловини и планината Лисец се извисява високата Осоговска планина. Тя се свързва на север с планината Лисец чрез седловината Вратца В пределите на общината и на България попадат нейните крайни североизточни части с най-високия ѝ връх Руен (2251 m), разположен на границата със Северна Македония.

Между Каменишката котловина и планината Лисец на югоизток и долината на река Драговищица (десен приток на Струма) на север, по границата с Република Сърбия в пределите на община Кюстендил попада югоизточната част на Чудинска планина. Нейната максимална височина е връх Арамлия (1496 m), разположен на граничната бразда, на около 1 km северозападно от село Гурбановци.

Северно от река Драговищица и западно от нейния ляв приток Уйнешка река, отново по границата със Сърбия се простират югоизточните склонове на Изворска планина с връх Плазая (1087 m), разположен западно от с. Горно Уйно в близост до границата.

Между Земенския пролом на река Струма на изток, река Драговищица на юг и притокът ѝ Уйнешка река на запад в северната част на община Кюстендил попадат южните части на Земенска планина. Нейната максимална височина в пределите на общината е Силни връх (1245 m), издигащ се северозападно от пролома.

И накрая, на изток от Земенския пролом и северно от Кюстендилската котловина, в североизточната част на общината се простират югозападните части на Конявска планина с двата си най-високи дяла – Риша планина (връх Риш, 1443 m) и Централния (Виденски дял, връх Виден, 1487 m), разположен северно от села Таваличево.

Води

Основна водна артерия на община Кюстендил е река Струма, която протича през нея от север-северозапад на юг-югоизток с част от горното си течение. Реката навлиза в общината югозападно от град Земен и се насочва на юг през забележителния Земенски пролом. При село Раждавица излиза от пролома, завива на югоизток и прекосява централната част на Кюстендилската котловина. Източно от село Нови чифлик навлиза в община Невестино. При преминаването си през общината Струма получава един по-голям ляв приток – река Шегава (в Конявска планина) и шест по-големи десни притоци: Бресница, Драговищица (долното течение, води началото си от Сърбия), Соволянска Бистрица, Банщица (Глогошка река), Новоселска река и Берсинска река (цялите течения на последните четири реки са в пределите на общината).

Най-южната част на общината, землищата на селата Сажденик, Цървена ябълка и Савойски се отводняват от най-горното течение на друг голям десен приток на Струма – река Елешница.

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[1]

	Численост	Дял (в %)
Общо	60 681	100,00
Българи	52 496	86,51
Турци	30	0,05
Цигани	5 210	8,59
Други	178	0,29
Не се самоопределят	315	0,52
Неотговорили	2 952	4,86

Населени места

Общината има 72 населени места с общо население 49 080 души към 7 септември 2021 г.^[2]

**Списък на населените места в община Кюстендил, население и площ на землищата им**
Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km²	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km²	Забележка (старо име)
Багренци	581	8,137		Лелинци	16	5,633
Берсин	170	10,740		Леска	-	7,778
Блатец	9	7,459		Лисец	-	7,501
Бобешино	8	14,506		Лозно	706	11,610
Богослов	286	31,243		Ломница	2	13,534
Буново	23	20,437		Мазарачево	32	17,937
Вратца	185	18,103	Вратица, Враца, Мирово	Николичевци	362	5,719
Гирчевци	139	2,563		Нови чифлик	159	3,050
Горановци	81	20,486		Ново село	14	33,724
Горна Брестница	50	7,724		Пиперков чифлик	813	3,564
Горна Гращица	295	12,153		Полетинци	6	9,877
Горно Уйно	15	27,057		Полска Скакавица	19	33,333
Грамаждано	283	6,935		Преколница	72	17,977
Граница	478	14,300		Радловци	107	11,545
Гурбановци	1	5,721		Раждавица	224	15,562	Ръждавица
Гърбино	6	15,796		Раненци	88	43,962	Ранинци
Гърляно	77	11,851		Режинци	-	3,790	Ръжинци
Гюешево	168	17,256		Ръсово	18	9,508
Дворище	128	5,823		Савойски	-	18,283	Ат кория
Дождевица	-	8,554	Дъждевица	Сажденик	2	31,241
Долна Гращица	77	4,998		Скриняно	204	7,265
Долно село	33	21,738		Слокощица	1437	15,043
Долно Уйно	11	10,748		Соволяно	585	15,067
Драговищица	446	43,524		Стенско	124	6,698
Жабокрът	595	3,735		Таваличево	269	25,262
Жеравино	1	6,079		Търновлаг	91	2,878
Жиленци	896	25,797	Жилинци	Търсино	11	4,372
Ивановци	1	14,843		Церовица	12	9,899
Каменичка Скакавица	46	25,070	Каменишка Скакавица	Црешново	3	4,959
Катрище	100	12,054		Цървена ябълка	2	23,293
Коняво	740	13,102		Цървендол	-	4,196	Цървени дол
Копиловци	550	3,454		Цървеняно	31	29,678
Коприва	1	9,471		Чудинци	3	9,698
Кутугерци	6	12,228		Шипочано	70	7,283
Кършалево	5	6,464	Кръшалево	Шишковци	399	7,749
Кюстендил	35888	18,720		Ябълково	820	2,578
				ОБЩО	49080	979,915	няма населени места без землища

Административно-териториални промени

след Освобождението 1878 г. – с. Турско село е преименувано на с. Бистрица от населението без административен акт;
МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Ат кория на с. Савойски;
МЗ № 1640/обн. 20.06.1939 г. – заличава с. Колуша и го присъединява като квартал на гр. Кюстендил;
МЗ № 716/обн. 21.05.1945 г. – признава н.м. Пиперков чифлик (от с. Слокощица) за отделно населено място – с. Пиперков чифлик;
МЗ № 2350/обн. 27.10.1945 г. – признава н.м. Кошарите (от с. Жабокрът) за отделно населено място – с. Ябълково;
Указ № 949/обн. 08.12.1949 г. – преименува с. Вратца (Вратица, Враца) на с. Мирово;
през 1946 г. – осъвременено е името на с. Кръшалево на с. Кършалево без административен акт;
между 1946 и 1956 г. – заличени са селата Ресен и Рибарци без административен акт поради изселване;
Указ № 21/обн. 27 януари 1953 г. – заличава с. Въртешево и го присъединява като квартал на с. Грамаждано;
указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Гирчевци и го присъединява като квартал на с. Жабокрът;
Указ № 148/обн. 29.05.1956 г. – отделя кв. Гирчевци от с. Жабокрът и го признава за отделно населено място – с. Гирчевци;

– обединява селата Перивол и Ямборано в едно населено място – с. Драговищица;

– признава н.м. Щърбец (от с. Горановци) за отделно населено място – м. Щърбец;

Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава с. Бистрица и го присъединява като квартал на с. Долно село;
Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Дъждевица на с. Дождевица;

– осъвременява името на с. Жилинци на с. Жиленци;

– уточнява името на с. Каменишка Скакавица (Скакавица-каменишка) на с. Каменичка Скакавица;

– уточнява името на с. Ранинци на с. Раненци;

– уточнява емето на с. Ръжинци на с. Режинци;

– уточнява името на с. Цървени дол на с. Цървендол;

Указ № 1840/обн. 24.11.1970 г. – заличава с. Николичевци и го присъединява като квартал на с. Скриняно;
Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава с. Жедилово поради изселване;

– заличава м. Долна Брестница и я присъединява като квартал на с. Жиленци;

– заличава м. Щърбец и я присъединява като квартал на с. Ломница;

Указ № 1580/обн. 26.05.1987 г. – отделя кв. Въртешево от с. Грамаждано и го присъединява като квартал на гр. Кюстендил;
Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Гърляно и община Драговищица и заедно с включените в състава им населени места ги присъединява към община Кюстендил;
Указ № 2153/обн. 13.10.1989 г. – уточнява името на с. Ръждавица на с. Раждавица;
Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отделя кв. Николичевци от с. Скриняно и го признава за отделно населено място – с. Николичевци;
Указ № 13/обн. 29 януари 1993 г. – възстановява старото име на с. Мирово на с. Вратца.

Транспорт

През територията на община Кюстендил преминава последният участък от 59,4 km от трасето на жп линията София – Кюстендил – Гюешево.

През общината преминават изцяла или частично 14 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 215,8 km:

началният участък от 42,3 km от Републикански път I-6 (от km 0 до km 42,3);
началният участък от 10,4 km от Републикански път II-62 (от km 0 до km 10,4);
целият участък от 27,9 km от Републикански път III-601;
началният участък от 11,5 km от Републикански път III-602 (от km 0 до km 11,5);
последният участък от 7,3 km от Републикански път III-621 (от km 1,4 до km 8,7);
последният участък от 10,7 km от Републикански път III-637 (от km 57,5 до km 68,2);
целият участък от 19,7 km от Републикански път III-6001;
целият участък от 15 km от Републикански път III-6003;
целият участък от 15 km от Републикански път III-6005;
началният участък от 6,9 km от Републикански път III-6012 (от km 0 до km 6,9);
целият участък от 20,7 km от Републикански път III-6202;
целият участък от 8 km от Републикански път III-6203;
последният участък от 6,7 km от Републикански път III-6222 (от km 19,5 до km 26,2);
последният участък от 13,7 km от Републикански път III-6224 (от km 33,6 до km 47,3).

Топографска карта

Лист от карта K-34-57. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-34-58. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-34-69. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-34-70. Мащаб: 1 : 100 000.

Външни препратки

Източници

↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ

Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

[pop-stat.mashke.org-1] Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)

[2] НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ

[1]

[2]