Николичевци

Николичевци
Николичевци 42.322855, 22.718465 Николичевци
Общи данни
Население	357 души (15 март 2024 г.) 62,5 души/km²
Землище	5,719 km²
Надм. височина	508 m
Пощ. код	2599
Тел. код	07920
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	52400
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община    – кмет	Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023)
Кметство    – кмет	Николичевци Спаска Методиева (независим)

Николичевци е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География

Село Николичевци се намира в Кюстендилската котловина, северно от град Кюстендил, в югозападните поли на хълма Спасовица, по левия бряг на река Бистрица, на шосето между Копиловци и Кюстендил.

Махали: Долна, Средна и Горна.

Климат: умерен, преходно континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: община Кюстендил (1949 – 1958), община Жиленци (1958 – 1959), община Соволяно (1959 – 1978), община Драговищица (1978 – 1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.).

От 1970 г. до 1990 г. е квартал на село Скриняно.

Население

Година	1866	1880	1900	1920	1926	1934	1946	1956	2010
Население	139	194	296	346	389	384	439	513	426

История

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от тракийско, антично и средновековно селище и средновековна църква в селското землище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

Село Николичевци е старо средновековно селище, възникнало вероятно около Х век. На 28 юли 1330 г. в околностите му става Велбъждската битка между българската войска, водена от цар Михаил III Шишман Асен (1323 – 1330) и войската на Сръбското кралство, предвождана от крал Стефан Урош III Дечански (1321 – 1331). В тази битка българите претърпяват тежко поражение, а българския цар е тежко ранен и три дни по късно умира.

Селото е регистрирано в турски данъчни регистри като Николич, Горно Николичево и Николичево (1570), Горна Николина, Горно Николене, Горно Николиче (1576). В руска триверстова карта от 1878 г. е записано като Никуличевци.

През 1866 г. селото има 20 домакинства със 139 жители. Преди Освобождението селската земя е владение на осем турци-чифликчии: Дестан Дреник, Шаамед ефенди, Тиро Мустафа, Мустафа Шишко, Молла Мехмед, Молла Куртиш, Мехмед ефенди и Молла Осман. След Руско-турската война (1877 – 78) всички турци се изселили в гр. Бурса, Мала Азия. Чифлишките земи били изкупени от местното население и от пришълци от Кюстендилското Краище.

В края на ХІХ век Николичевци има 4033 дка землище, от които 3021 дка ниви, 152 дка естествени ливади, 370 дка овощни и зеленчукови градини, 240 дка лозя, 250 дка мера и др. и се отглеждат 317 овце, 162 говеда и 39 коня. Основен поминък на населението са земеделие, овощарство, скотовъдство и домашни занаяти.

През 1921 г. е основано читалище „Спасовица“, в сградата на училището-стара турска стражева кула. През 1923 г. е създаден воден синдикат „Бистрица“, който решава въпросите с напояването на землището на селото. През 1933 г. – Кредитна кооперация „Самопомощ“. Построена е нова училищна сграда (1947). През 1954 г. в землището на селото започва разработка на лигнитни въглища.

През 1956 г. се създава ТКЗС „Бистрица“, което от 1968 г. преминава към Института по овощарство – гр. Кюстендил

По време на втората фаза на Втората световна война, в състава на Тринадесети пехотен рилски полк, при боевете за Страцин са загинали трима жители на Николичевци: Васил Ненков Петрунов-учител, Георги Велинов Стоянов и Николай Илиев Иванов.

Селото е електрифицирано преди 1944 г. и водоснабдено 1965 – 1970. Построени са много нови къщи. Главната улица е асфалтирана, а селото – благоустроено.

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с овощарството и развитието на селски, културен и църковен туризъм.

Исторически, културни и природни забележителности

• Средновековна църква „Свето Възнесение Господне“ (1330 – 1331), известна още като „Свети Спас“ и „Спасовица“. Развалините на църквата се намират на върха на хълма „Спасовица“. Издигната е в чест на победата на сърбите в битката при Велбъжд. Църквата е запазена до 1913 г., когато е разрушена от българската армия.
• Езерото – водоем, заобиколен с тръстика на около 400 метра южно от селото. Това е наводнен с извираща вода изкоп на изоставен открит рудник. Посещава се от любители на риболова.

Религии

Село Николичевци принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие. Нов храм „Възнесение Господне“.

Обществени институции

• Кметство Николичевци.
• Читалище „Спасовица“ – действащо читалище, пререгистрирано под номер 3381 в Министерство на културата на Република България през 2008 г. В действителност читалище „Спасовица“ е създадено през 1921 г.

Личности

Стоян Ненков Петрунов /роден 1925 г. в с. Николичевци / агроном-селекционер, създава първия български ябълков сорт „Стоянова красавица“, дюля „Албена“ и други ябълкови сортове. Дългогодишен специалист в Института по овощарство – Кюстендил

Христо Тодоров Брестнички (1880 – 1964), агроном – завършва Висше земеделско училище в Лайпциг и специализация в няколко европейски страни. През 1921 г. създава в с. Николичевци на площ 45 декара овощен разсадник и модерно за времето плодохранилище. За представен овощен посадъчен материал на първия български мострен панаир в Горна Оряховица /1925/ е награден със златен медал. Автор на „Упътване за основаване и ръководене на скотовъдни сдружения“.

Литература

• Иванов, Йордан, Старински църкви в Югозападна България, В: ИБАД, ІІІ, 1912 – 1913 г. с.53 – 73.
• Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с.220 – 224;
• Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт, с.150.

Външни препратки

• Разрушената църква „Свето Възнесение“ – с. Николичевци