Ръсово

Вижте пояснителната страница за други значения на Хърсово.

---

Ръсово
Ръсово 42.275529, 22.538898 Ръсово
Общи данни
Население	24 души (15 март 2024 г.) 2,54 души/km²
Землище	9,508 km²
Надм. височина	853 m
Пощ. код	2568
Тел. код	07935
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	63608
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община    – кмет	Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023)

Ръсово (литературно Хърсово) е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил.

География

Село Ръсово е разположено между западните склонове на Лисец планина и река Бистрица. Част от землището му се намира покрай левия бряг на реката.

Отстои на 14 км западно от гр. Кюстендил.

С името Ръсово е споменато за пръв път в поп Стефановия поменик от 1774-1812 г.

Произлиза от личното име на основателя си Ръсо /Расо/, който бил брат на Рано - основателя на с. Раненци.

Климатът е преходно-континентален с полупланински характер. Слънцето огрява землището, докато надвечер се скрие зад Деве баир

История

Начално училище, което е било общо със село Гърляно, е открито през 1884 г. Самостоятелно начално училище селото има от 1936 г. и функционира до 1970 г. Сега сградата му е кметство.

През 1954 г. е основано читалище. Поради силно намалелия брой на жителите, не функционира.

Църква „Свето Рождество Богородично“.

Селто е електрифицирано през 1959 г.

Частично е водоснабдено през 1965 г.

Местните хора се оплакват при сушави години от недостиг на питейна вода.

Население

Към есента на 2021 г. постоянно живеят 16 души.

Селото се състои от 14 махали: Летеинска, Колевска, Големодолска, Реката, Ваклинска, Мошевска, Црешневска, Китовска, Доларска, Чергарска, Залангурска, Мечкина, Балтийска и Лисичка.

Вече има напълно обезлюдени махали.

През 1866 г. селото има 246 жители. 1900 г. - 580. Най-много са жителите - 654 души през 1910 г. 1934 - 571; 1956 - 392; 1985 - 132; 2001 - 71; 2010 - 55, 2021 - 16.

След Освобождението е към община Преколница; През 1934 г. преминава към Раненска община. От 1978 до 1983 г. е кметство към Гюешевска селищна система; 1983-1987 г. - кметство към Гърлянска селищна система. От 1987 г. е кметство към община Кюстендил. Обслужва се от кметския наместник на Долно село.

Поминък

Поминъкът е главно земеделие и скотовъдство. Преди около 50 години са били развити домашни занаяти: три шивачи, двама кацари, един ковач. Покрай река Бистрица са тракали доста воденици-караджейки, най-много в цяла Каменица, а също тепавица и две дъскорезници. От десетилетия вече няма нищо от гореизброеното.

През 1957 г. е образувано ТКЗС. От 1960 г. - към ДЗС Кюстендил; от 1963 г. - към ДЗС Раненци; от 1971 г. - към АПК Кюстендил, от 1979 г. - към АПК „Румена войвода“ Гърляно.

Основни отрасли: растениевъдство /пшеница, картофи, тютюн, фуражи/ и животновъдство. Построени са кооперативни сгради, сеновали.

След 1991 г. следва ликвидация, връщане на земята на бившите собственици и техните наследници, разпродажба на сгради и инвентар. Част от земята запустява.

Има арендуване на по-добрите земи. Увеличава се популацията на диви прасета. Лишеи нападат старите овошки и церовата дъбова гора.

В землището на село Ръсово, на левия бряг на река Бистрица, до пътя за Долно село, в началото на 80-те години на ХХ в., бе построена двуетажна административна сграда на Геоложки обект „Осогово“, авторемонтна работилница, складова база, оранжерия, и помещение - дробилка за смилане на геоложките проби. Сега Геоложката база е собственост на частна фирма, не се използва за нищо и сградата започна да се руши.

Религии

Християнската (източноправославна) религия е основна.

Литература

Анастасов, Благой. Същинска Каменица. Издание за миналото и настоящето на Географска област Каменица, Кюстендилско. София. 2011 г., стр. 137-141

Външни препратки

• Официален сайт на община Кюстендил Архив на оригинала от 2007-10-09 в Wayback Machine.
• Радио и телевизия в Кюстендил