Направо към съдържанието

Каменичка Скакавица

Каменичка Скакавица
Панорамен изглед от село Каменичка Скакавица
Панорамен изглед от село Каменичка Скакавица
България
42.2332° с. ш. 22.5103° и. д.
Каменичка Скакавица
Област Кюстендил
42.2332° с. ш. 22.5103° и. д.
Каменичка Скакавица
Общи данни
Население50 души[1] (15 март 2024 г.)
2,02 души/km²
Землище25,07 km²
Надм. височина1024 m
Пощ. код2572
Тел. код07925
МПС кодКН
ЕКАТТЕ35835
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Кюстендил
Огнян Атанасов
(Партия на зелените; 2023)
Каменичка Скакавица в Общомедия

Каменичка Скакавица е село в Западна България. Намира се в община Кюстендил, област Кюстендил.[2]

Името си води от водопада, наричан някога Скакавица, на рекичката Каменчица. Намира се на около 500 м южно от Дудевска махала. Водата скачала от височина 4 м - от скала, която по-късно е била разбита за строителен материал. Така водопадът бил унищожен от местните хора. Селото било наречено Каменичка Скакавица, за да се различава от другото кюстендилско село Полска Скакавица.

Село Каменичка Скакавица се намира в планински район, в географската област Каменица, по северните склонове на Осоговската планина и по възвишението Ротец, между реките Канадзирица и Каменчица Надморска височина при центъра /шосето за Гюешево/ 980 м.

Селото отстои на 18 километра западно от град Кюстендил. През Каменичка Скакавица минава международния път Е 871, който през Велбъждския проход свързва Кюстендил с Крива паланка.

Разпръснат тип селище, съставено от махали: Дудувска, Павлевска, Мустракийска, Пилищарска, Шельовска, Чакмаджийска, Гьоларска, Куртинска, Белавска, Чифутска, Център.

Климат: умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: От 1883 г. е към Преколнишка община; от 1934 г. - към община Раненци. От 1978 г. е кметство към Селищна система Гюешево, а от 1983 г. - към Селищна система Гърляно. От 1987 г., след закриването на селищните системи, селото е кметство към Кюстендилска община.

Есен в Каменичка Скакавица

Към есента на 2021 г. целогодишно живеят 35 души.

Година 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1978 1984 1985 1992 2001 2009
Население 311 440 506 482 488 440 379 386 264 209 239 194 149 105

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от античен некропол и късносредновековно селище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

Село Каменичка Скакавица е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570 – 1572 г. под името Скакавица като султански хас към нахия Ълъджа (Кюстендил) на Кюстендилския санджак с 28 домакинства, 33 ергени и 2 бащини. В регистър от 1576 г. се споменава с името Искакавиче.

През 1866 г. има 22 домакинства със 142 жители. В началото на ХХ век селото има 26397 декара землище, от които 3167 дка ниви, 12548 дка гори, 9556 дка пасища, 1106 дка ливади, 20 дка зеленчукови градини и се отглеждат 443 глави едър и 372 глави дребен добитък. Основен поминък на селяните са земеделието, животновъдството и дърводобива. Развиват се домашните занаяти. В селото имало 2 воденици, 2 кръчми, бакалница и 4 шивачи.

Забележителна историческа личност е ЯКОВ КРАЙКОВ , роден между 1520-1530 г. Във Венеция, в продължение на шест години - 1566-1572 г., отпечатва на КИРИЛИЦА четири книги:„Часосолов“, „Псалтир“, „Молитвеник“ и „Различни потреби“ - сборник. Крайков е име непознато за мнозина българи. Работи извън етническите граници на своето завладяно от османските турци Отечество. Будител в най-мрачните времена от първите столетия на осмонското иго.

През 1892 г. е открито училище, което се е помещавало в частна къща. а от 1904 г. е в собствена сграда. Училището функционира до 1970 г. Сега в сградата се помещава Кметството..

През 1938 г. са залесени 60 дка с бор в местността „Мартиница“. През 1950 г. е основано читалище „Светлина“, като през 1960 г. е изграден нов читалищен дом.

Селото е електрифицирано през 1946 г. и водоснабдено през 1960 – 1980 г.

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Победа“, което от 1960 г. до 1963 г. е към ДЗС Кюстендил, филиал Гюешево, от 1963-1971 г е към ДЗС Раненци, от 1971-1979 г. - към АПК Раненци, от 1979 г. е включено в състава на АПК „Румена войвода“ – с.Гърляно. След 1991 г. се извърши ликвидация и връщане на земята на бившите собственици и техните наследници. Голяма част от имотите запустяха.

В Каменичка Скакавица съществуват някои екологични проблеми, въпреки от десетилетие преустановеното дългогодишно извозване на руда със самосвали от Сребърно коло до флотационната фабрика в с. Гюешево. Вреден сив прах се разнася при вятър от близките нерекултивирани хвостохранилища „Гюешево 2,3 - обединено“. Но периодично взиманите почвени проби не показват повишени съдържания на вредни елементи и могат да се отглеждат характерните за района селскостопански култури.

В началото на XXI век, в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция, населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с овощарството и развитието на селски туризъм и екологично земеделие и животновъдство.

Село Каменичка Скакавица принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Исторически, културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]
Осоговската планина и ждрелото на река Каменчица в околностите на Каменичка Скакавица
  • Градището – останки от римска крепост – на около 3 км югоизточно от селото
  • Осоговската планина,
  • Ждрелото на река Каменчица
  • Извор „Светената вода“
  • на 24 май – събор с курбан в двора на училището;
  • на Митровден (Димитровден) – постен курбан.

Родени в Каменичка Скакавица

[редактиране | редактиране на кода]
  1. www.grao.bg
  2. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 282.
  • Юбилеен сборник „Българско село“, 1930 г.
  • Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., СбНУ XL, с.369 – 373;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.25 и 41 – 42;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.с. 26, 79, 84, 85, 87 и 130;
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица, Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с.24;
  • Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора – Кюстендил, с.119 – 124;
  • Анастасов, Благой. Същинска Каменица. Издание за миналото и настоящето на Географска област Каменица, Кюстендилско. София, 2011 г.
  • Анастасов, Благой. Геоложки обект „Осогово“. София , 2019 г., стр. 158.