Црешново

Тази статия е за селото в България. За поречкото село в Северна Македония вижте Црешнево (община Брод). За велешкото вижте Црешнево (община Чашка).

---

Црешново
Црешново 42.323407, 22.442583 Црешново
Общи данни
Население	1 човек (15 март 2024 г.) 0,121 души/km²
Землище	9,899 km²
Надм. височина	1008 m
Пощ. код	2567
Тел. код	07935
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	78543
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община    – кмет	Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023)

Црешново е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География

Село Црешньово е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от 1570-1572 г. под името Церешнова. Под същото име се среща и в Списъка на джелепкешаните от 1576-1577 г. към нахия Ълъджа, Кюстендилски санджак. Името произлиза от изчезналото лично име Црешньо, получено от името на плода црешня = череша.

Селото изцяло е разположено в Чудинска планина, по източните склонове на рида Рудина, в северната част на географска област Каменица.

Надморската височина при Трънярска махала 1008 м.

Климатът е преходно-континентален, с полупланински характер.

Селото отстои на 25 км запад-северозападно от гр. Кюстендил. Землището му се простира от държавната граница със Сърбия до река Коприва. Две махали – Керимовска и Дълга драйка – и част от землището на селото, след 1920 г., съгласно Ньойския договор, остават на територията на днешна Сърбия към село Долно Тлъмино като махала Црешньово.

Село Црешньово е разпръснат тип селище. И по територия, и по население то е едно от най-малките в Каменица.

Основни махали са: Белячка, Ристина, Кюрчинска, Трънярска, Присойска и Дедо Иванова.

Селото е бедно, с малко обработваема площ, особено след като част от земите остават в сръбска територия.

След Ньойския договор стопаните, на които имотите са останали в Сръбско били задължени да плащат данък в сръбската община Бистър за „прелазница“ – документ, който им дава право да обработват земята си. Това продължило до 1949 г., като се изключат годините на Втората световна война (1941-1944 г.). След Ньойския договор започва изселване главно в Ескиджумайско и Тузлука.

Население по години

1866 г- 197 д.; 1880 - 222; 1900 - 269; 1910 - 304; 1926 -245; 1946 - 224; 1956 -163; 1975 - 49; 1985 - 22; 2001 - 14; 2010 - 9; 2020 - 1.

Към 2021 г. няма нито един целогодишно живеещ.

Административна принадлежност

От 1883 г.. до 1934 г. – към Бобешинска община

От 1934 г. до 1978 г. – към Долноселска община

От 1978 г. до 1983 г. – към кметство Бобешино от Гюешевска селищна система

От 1983 г. до 1987 г. – към кметство Бобешино от Гърлянската селищна система

След 1987 г. селото е към кметство Бобешино, община Кюстендил.

Образование

Начално училище е построено през 1920 г. Функционира до 1958 г. Децата са учили в прогимназиите в Бобешино или в Долно село.

Икономика

Поминъкът е главно земеделие и животновъдство.

През 1957 г. е основано ТКЗС „Граничар“, заедно със селата Бобешино, Жеравино и Коприва.

От 1960 г. селото е към ДЗС, Кюстендил, филиал Долно село

От 1963 г. – към ДЗС Раненци

От 1971 г. – към АПК Кюстендил, филиал Долно село

От 1979 г. – към АПК „Румена войвода“, Гърляно.

След 1991 г. – ликвидация, връщане на земята на бившите собственици и земята масово запустява.

Селото е електрифицирано през 1969 г.

С вода се снабдяват от местни източници.

Литература

Анастасов, Благой.. Същинска Каменица. Издание за миналото и настоящено на Географска област Каменица, Кюстендилско, София, 2011 г., стр. 208-211

Външни препратки

• Официален сайт на община Кюстендил Архив на оригинала от 2007-10-09 в Wayback Machine.
• Радио и телевизия в Кюстендил

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.