Гюешево

Тази статия е за селото. За оловно-цинковото находище вижте Гюешево (находище).

---

Гюешево
Панорамен изглед от Гюешево
Гюешево 42.23877, 22.475813 Гюешево
Общи данни
Население	182 души (15 март 2024 г.) 10,6 души/km²
Землище	17,256 km²
Надм. височина	938 m
Пощ. код	2570
Тел. код	07925
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	18455
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община    – кмет	Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023)
Гюешево в Общомедия

Гю̀ешево е село в Западна България. Намира се в община Кюстендил, област Кюстендил и в момента е най-голямото в географска област Каменица.

Надморската височина при жп гарата е 944 m – най-високата от гарите на нормални жп линии в България.

То е гранично село с Република Северна Македония, с митнически пункт. Старата митница е била при Велбъждски проход (Деве баир). Новата е построена в местността Равна нива.

Жп гарата в Гюешево

География

Село Гюешево се намира в планински район, в географската област Каменица, в северните разклонения на Осоговската планина, на около 1016 m надморска височина. През него текат реките Ръжча и Лебница – ляв приток на река Бистрица. Селото се намира на 20,5 km по шосе и на 34 km по жп линия от град Кюстендил. Крайна гара е на жп линията от Кюстендил.

През Гюешево минава международният път Е871, който през Велбъждския проход свързва Кюстендил с Крива паланка. В по-ново време, в местността Равна нива, е изграден съвременен ГКПП „Гюешево“.

Селото е разпръснато, съставено от махали: Борнарска, Рекалци, Цървенджии, Гьошенска, Босачка, Торбанска, Чифличка, Село (център), Заревска, Тонева, Чачарска.

Климатът е умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: община Преколница (1883 – 1922), община Гюешево (1922 – 1934), община Раненци (1934 – 1978), кметство към Селищна система Гюешево (1978 – 1983), кметство към Селищна система Гърляно (1983 – 1987), кметство към община Кюстендил (от 1987 г.).

Население

Година	1880	1900	1926	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2010
Население	721	850	963	910	1004	915	893	719	958	493	279	258

През 1866 г. населението е 406 души.

Към есента на 2021 г. постоянно живеещите са 155 души.

История

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от тракийско и антично селище свидетелстват, че районът е населяван от дълбока древност.

Село Гюешево е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570 – 1572 г. под името Гувешево като султански хас към нахия Ълъджа (Кюстендил) на Кюстендилския санджак с 28 домакинства и 28 ергени. В регистър от XVII век Гюешево е посочено като рударско селище със 17 християнски семейства.

В края на XIX век селото има 12540 дка землище, от които 4325 дка ниви, 1702 дка ливади, 74 дка градини, 3000 дка пасища и мери, 3439 дка гори и др. и се отглеждат 1456 овце, 607 говеда, 280 кози и 155 коня. Основен поминък на селяните са земеделието, овощарството и животновъдството. Развити са шивачество, кацарство, терзийство и др. домашни занаяти. В селото има воденици, тепавици, 9 кръчми, 3 бакалници и фурна за хляб.

През 1871 г. е открито първото училище, в частни къщи. От 1880 г. има училище в Пашалийска (Заревска) махала. От 1912 г. е първата прогимназия в Каменица, в сгради на жп гарата. От 1950 г. е в голяма училищна сграда, впоследствие разширена. Училището съществува до 2001 г.

През 1903 г. е открита пощенска станция, през 1910 г. – аптека, през 1915 г. – участъкова ветеринарно-фелдшерска служба.

През 1910 г. има жп гара, строена и за митница, и за ГКПП. Сградата е по-голяма от кюстендилската. В началото на XXI в., съвсем близо до жп гарата, е построена нова сграда за жп митница, която десетилетия вече не се използва, тъй като Паневропейски транспортен коридор VIII не действа. Жп тунел е прокаран през българската част под Велбъждския проход през 1941 – 1944 г.

При избухването на Балканската война 4 души от Гюешево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

През 1921 г. е основано читалище „Просвета“.

През 1930 г. е построен храм-паметник „Света Троица“ с костница на загиналите войници и офицери в околностите на с. Гюешево, през войните между 1912 – 1913 и 1915 – 1918 г.

През 1932 г. е учредено Всестранно земеделско кооперативно сдружение „Руен“, което през 1960 г. се обединява с кооперация „Осогово“ – с. Раненци.

През 1955 г. са залесени 8204 дка в местностите „Деве баир“, „Лебница“ и др.

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Руен“, което от 1960 г. е към ДЗС „Кюстендил“, филиал Гюешево, от 1963 -1971 г. – към ДЗС „Раненци“, 1971 –1973 – към АПК „Кюстендил“, 1973 – 1979 г. е в състава на АПК „Раненци“, а от 1979 г. – към АПК "Румяна войвода“ – с. Гърляно. Честата смяна на посочените структури показва, че колективизацията в полупланинските райони е била неудачна.

Селото е електрифицирано (1945) и водоснабдено (1968). Изградени са 5 стопански сгради, нов младежки дом, както и дъждомерна станция.

Шосето и улиците са асфалтирани. Около гарата и шосето за Кюстендил селото има модерен вид с хубавите си масивни къщи и канализация.

В продължение на години е проведена геологопроучвателна дейност за проучване на находище „Лебница“. В близост до селото се намират рудник „Лебница“ и флотационната фабрика „Осогово“ (понастоящем закрити). Хвостохранилище „Гюешево-1“, близо до храм-паметника костница, е рекултивирано и самозалесено. Хвостохранилища „Гюешево-2“ и „Гюешево-3“ са обединени и не са рекултивирани – при сухо време и вятър близо до тях се разнася прах.

След демократичния преход към пазарно стопанство, в селото се наблюдават активни миграционни процеси.

Исторически, културни и природни забележителности

• Жп гара (1910 г.)
• Храм-паметник „Света Троица“ (1930 г.)

Религии

Храм-паметник „Света Троица“

Село Гюешево принадлежи в църковно-административно отношение към Кюстендилската духовна околия на Софийската епархия на БПЦ. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции

• Кметство Гюешево
• Читалище „Просвета“ е действащо, регистрирано под номер 1175 в Министерство на културата на Република България. Дейности: библиотека – над 10 000 тома.

Редовни събития

• Събор на хайдушкото движение на 1 и 2 август („Хайдушка вечер“), а на другия ден – събор. Организира се от кметството на село Гюешево и е посветен на Румена войвода, действала с четата си в годините на османската власт в този район. Съборът продължава с концертна програма и народно веселие в центъра на селото.

Други

На Гюешево е наречена улица в София (Карта).

Личности

• Румена войвода (1829 – между 1862 и 1895), българска хайдутка.

Литература

• Бръчкова, Мария. Антични находки в Гюешево. В: Известия на Българското археологическо дружество, VII, 1919 – 1920 г., с. 138
• Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., МСбLX, с. 262 – 269;
• Манев, Владимир. Гюешево, 1973 г., 149 с. Ръкопис (Архив на РИМ – Кюстендил);
• Манев, Владимир. „Антични находки от Гюешево“, в-к „Звезда“ (Кюстендил), № 98, 23.08.1975 г.;
• Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – „Археологически паметници от Кюстендилски окръг“, София, 1978 г., с. 16;
• Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т. V, кн. I, Скопије, 1983 г., с. 25, 34 – 35;
• Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт, с. 116;
• Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с. 16 – 17;
• Манев, Владимир. Гюешево – кратка история. 2004 г., ДА-Кюстендил, ф. 271, оп. 1, а.е. 80;
• Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с. 40 – 47;
• Анастасов, Благой. Същинска Каменица. Издание за миналото и настоящето на Географска област „Каменица“, Кюстендилско, София, 2011 г., , стр. 156 – 164
• Анастасов, Благой. Геоложки обект „Осогово“, София, 2019 г., стр. 106

Външни препратки

• Гюешево
• Сайт на с. Гюешево Архив на оригинала от 2009-05-05 в Wayback Machine.