Берсин

Берсин
Берсин 42.243665, 22.774375 Берсин
Общи данни
Население	131 души (15 март 2024 г.) 12,2 души/km²
Землище	10.74 km²
Надм. височина	529 m
Пощ. код	2587
Тел. код	07910
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	03962
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община    – кмет	Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023)

Берсин е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География

Село Берсин се намира в Западна България, в южната част на Кюстендилската котловина, югоизточно от град Кюстендил, на шосето за село Страдалово, в източните поли на планината Осогово. Разстояние до град Кюстендил – 8,3 km.

Махали: Горна (Хановете), Средна, Тасковска, Долна.

Климат – умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици:

• 1949 – 1955 – Община Берсин
• 1955 – 1978 – Община Граница
• 1978 – днес – Община Кюстендил

Население

Берсин
година	1880	1900	1920	1926	1934	1946	1956	1965	1975	1984	2009
население	554	864	788	850	850 -	815	658	551	452	312	151

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	178	100,00
Българи	173	97,19
Турци	0	0,00
Цигани	0	0,00
Други	0	0,00
Не се самоопределят	0	0,00
Неотговорили	4	2,24

История

Няма данни за възникването на селището. В самото село са открити останки от антично селище, а на 2 км югозападно от селото е разкрит и античен некропол.

В турски регистри селото е споменато като Берсино (1570), Берсин (1576), Берсиниче (1605).

В края на ХІХ век селото има 6694 дка землище, от които 4765 дка ниви, 694 дка гори, 636 дка лозя, 653 дка овощни и зеленчукови градини, 191 дка ливади и се отглеждат 1143 овце, 260 говеда и 98 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството.

През 1876 г. е открито училище, през 1886 г. е построена църквата „Свети Георги“, изписана от Евстатий Попдимитров.

През 1909 г. е учредено всестранно спомагателно дружество „Живот“, през 1920 г. – всестранно земеделско кооперативно сдружение „Слива“ и през 1923 г. – читалище „Васил Левски“.

При избухването на Балканската война четири души от Берсин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

През 1935 г. е открит лекарски участък, а през 1937 г. – пощенска станция.

Селото е електрифицирано през 1942 г. и водоснабдено през 1965 г.

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Георги Зарев“, което от 1979 г. е включено в състава на АПК „Осогово“ – град Кюстендил.

Изграден е здравен дом (1961), построена е помпена станция за напояване и водоснабдяване (1965).

Изграден е язовир „Берсин“.

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с лозарството и овощарството и развитието на селски и културен туризъм.

Исторически, културни и природни забележителности

• Църква „Свети Георги“ – построена е през 1886 г.
• Архитектурен паметник на загиналите 1915 – 1918 г.

Религии

Село Берсин принадлежи в църковно-административно отношение към Кюстендилската духовна околия на Софийската епархия на БПЦ. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции

• Кметско наместничество.
• Читалище „Васил Левски“ – действащо читалище, регистрирано под номер 127 в Министерство на Културата на Република България Дейности: библиотека – 7282 тома.

Редовни събития

През септември се провежда събор, прави се курбан на Димитровден.

Литература

• Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с.257 – 261
• Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт, с. 98.

Външни препратки

• Времето в с. Берсин
• Разстояния от село Берсин до други населени места в България
• Сайт на Община Кюстендил Архив на оригинала от 2007-10-09 в Wayback Machine.
• Радио и телевизия в Кюстендил