Евстатий Попдимитров
| Евстати Попдимитров | |
| български иконописец | |
| Роден |
1857 г.
|
|---|---|
| Починал | 1915 г.
|
| Евстати Попдимитров в Общомедия | |
Евстатий (Евстати, Евстрати, Страти) Попдимитров (изписване до 1945 година: Евстатий попъ Димитровъ) е български иконописец, представител на Дебърската художествена школа.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Евстатий Попдимитров е роден в 1857 година в мияшкото малореканско село Осой, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Учи при Исая Джиков.[1] След 1878 година емигрира в Свободна България и през 1880 – 1893 година работи в Кюстендил и Кюстендилско, като изписва иконите и стенописите в много църкви в региона.[1]
В 1882 – 1883 година Попдимитров изписва стенописите в „Св. св. Петър и Павел“ в брезнишкото село Мещица, които обаче в 1926 година са прерисувани с маслени бои и унижощени от Илия Зографски при поправката на храма.[2]
В 1885 година със Спиро Смилев от Осой изписват стенописите и иконите на църквата „Успение Богородично“ в село Скриняно,[1] изградена в 1889 година и разрушена по-късно от свлачище.[3] В 1886 година Попдимитров изписва стенописите и някои от иконите на църквите „Свети Мина“ и „Успение Богородично“ в Кюстендил.[1] Изписва църквите „Свети Йоаким Осоговски“ в Кутугерци, „Свети Илия“ в Горни Коритен, „Свети Никола“ в Жиленци, „Свети Йоан Кръстител“ в Бобешино, „Свети Димитър“ в Злогош (1883 г.), „Свети Никола“ в Неделкова Гращица (1884 г.), „Свети Георги“ в Берсин (1887 г.), „Свети Димитър“ в Ямборано и „Света Троица“ в Горановци (1886 г.).[4][5] В 1886 година изписва и новите стенописи в „Свети Никола“ в Слокощица.[6]
Попдимитров рисува стенописите в „Свети Архангел Михаил“ в Шишковци. На иконата на Свети Георги оставя подпис: „1895 Ик. писец Ев. п. Димитров“.[2] В 1893 година отново работи в „Свети Мина“ в Кюстендил.[1]
След 1893 година работи в Пиротско и Нишко.[1]
Умира в Осой в 1915 година.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 257.
- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 258.
- ↑ Вдигат параклис в центъра на село Скриняно // Дарик News, 28 октомври 2010. Посетен на 31 декември 2015.
- ↑ Регионален исторически музей Кюстендил
- ↑ Десислава Страхилова. За някои особености на състоянието на състоянието на църковната живопис в Кюстендил и Кюстендилско през епохата на Националното Възраждане
- ↑ Църква „Св. Никола“ – село Слокощица // kustendil.com. Посетен на 18 май 2016.
