Свети Илия (Горни Коритен)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Илия.
| „Свети Илия“ | |
 Местоположение в Трекляно | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Горни Коритен |
| Религия | Българска православна църква |
| Епархия | Софийска |
| Архиерейско наместничество | Кюстендилско |
| Изграждане | 1865 г. |
| Статут | действащ храм |
„Свети Илия“ е възрожденска българска църква в село Горни Коритен, община Трекляно.
Църквата се намира в центъра на селото. Построена е през 1865 г. Представлява еднокорабна постройка с полукръгла олтарна апсида. Пред западната стена са издигнати четири колони, свързани с арки. Тези колони поддържат отделението за хора. Иконостасът е с дъсчена направа без резба, изпълнен с растителни орнаменти и е от 1873 г. Иконите са от 1865 г. и са дело на самоковските зографи Захари и Васил Христови Радойкови. В един псалтир, руско издание, от 1858 г. е оставена преписка, че изписването на храма в олтара, свещите и Ширшая небес и небесни вседържател са дело на живописеца Евстатий Попдимитров от село Осой, сега в Северна Македония. В двора на църквата са селските гробища.
Църквата празнува на Илинден, 20 юли.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Василиев, Асен – В.Кюстендил и Кюстендилско. Сборник. София, изд. ОФ, 1973 г., с.307-8;
- Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Десислава Страхилова, За някои особености на състоянието на църковната живопис в Кюстендил и Кюстендилско през епохата на националното Възраждане
- Десислава Страхилова, Традиция и новаторство в творчествотоо на третото поколение потомствени самоковски зографи (в светлината на църковната им живопис за възрожденски църкви в Кюстендилския край)
