Горни Коритен

Вижте пояснителната страница за други значения на Коритен.

---

Горни Коритен
Горни Коритен 42.504544, 22.573003 Горни Коритен
Общи данни
Население	47 души (15 март 2024 г.) 3,16 души/km²
Землище	14,887 km²
Надм. височина	1008 m
Пощ. код	2557
Тел. код	07927
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	16554
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община    – кмет	Трекляно Радко Петрунов (БСП – Обединена левица; 2011)

Горни Коритен е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.

География

Село Горни Коритен се намира в планински район в северозападната част на Кюстендилското Краище, в източните склонове на Кобилска планина, в долината на Горнокоритенския поток (приток на река Драговищица). Горни Коритен е на 33 км от Кюстендил в посока с. Трекляно. До селото се стига или по третокласен път № 601 – Кюстендил – Драговищица – Долно Уйно – отклонение за Горни Коритен (11 км) или по отклонението Драговищица – Злогош – отклонение Долни Коритен.

Името на селото идва от релефа, просечен от сухи каменисти долини напомнящи на „корита“, със стръмни склонове. Селото е образувано от 13 махали: Село, Цоневци, Мазгарска, Ралоква, Паунова, Попова, Петкова, Богданова, Спасова, Расова, Любенова, Лозанова и Леярска.

Население

Година	1880	1900	1926	1934	1946	1956	1965	1975	1984	2008
Население	422	517	637	611	566	392	218	178	117	40

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	25	100,00
Българи	24	96
Турци	0	0,00
Цигани	0	0,00
Други	0	0,00
Не се самоопределят	0	0,00
Неотговорили	1	4

История

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично селище и некропол свидетелстват че района е населяван от дълбока древност.

Село Горни Коритен е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от 1570 – 1572 г. под името Горно Коритино като зиамет към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак с 35 домакинства, 19 ергени и 1 бащина. В списъка на джелепкешаните от 1576 – 77 г. е записано селище Горно Коритне към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 2 данъкоплатци.

През 1865 г. е построена църквата „Свети Илия“.

След Освобождението (1878) селото е в рамките на Княжество България – Краишка околия (до 1889 г.) със седалище с. Извор. След Съединението (1886) е в Босилеградска околия до 1901 г., след това в Кюстендилска околия. През Сръбско-българската война (1885) в района действа Изворския отряд под командването на капитан Стефан Тошев, като при с. Трекляно има решителна битка с Моравската/сръбска/дивизия.

В края на XIX век селото има 4278 декара землище, от които 2202 дка ниви, 987 дка гори, 569 дка естествени ливади, 520 дка мери и се отглеждат 1459 овце, 123 кози, 208 говеда и 69 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (основно овес, ръж, тютюн, царевица, цвекло, тикви и картофи) и животновъдството.

През 1884 г. е построено основно училище „Васил Левски“. През 1928 г. е основано читалище „Христо Ботев“, а през 1944 г. – Потребителна кооперация „Нов живот“.

През 1957 г. е учредено ТКЗС „Балкан“, което от 1961 г. преминава в ДЗС – Трекляно, от 1979 г. в АПК „Краище“, което от 1983 г. е в състава на ЦКС. Селото е електрифицирано (1952), няма действащо водоснабдяване и канализация.

През последните десетилетия се наблюдават активни миграционни процеси.

Селото е агроекологичен район – липсват промишленост и замърсители. Съгласно Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 част от землището влиза в защитена зона „Долни Коритен“. В плана за регионално развитие на Община Трекляно е предвиденно да се работи за откриване в местността „Славчето“ на ГКПП, което би допринесло за оживяване на връзките със Западните покрайнини в Република Сърбия. Перспективите за развитие на селото са свързани и с развитието на селски и църковен туризъм.

Исторически, културни и природни забележителности

• Възрожденска църква „Свети Илия“ Построена е през 1865 г. Представлява еднокорабна постройка с полукръгла олтарна апсида. Пред западната стена са издигнати четири колони, свързани с арки. Тези колони поддържат отделението за хора. Иконостасът е с дъсчена направа без резба, изпълнен с растителни орнаменти и е от 1873 г. Иконите са от 1865 г. и са дело на самоковските зографи Захари и Васил Христови Радойкови. В един псалтир, руско издание, от 1858 г. е оставена преписка, че изписването на храма в олтара, свещите и Ширшая небес и небесни вседържател са дело на живописеца Евстатий Попдимитров от село Осой, сега в Северна Македония.

Религии

Село Горни Коритен принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Редовни събития

Ежегоден събор-среща на границата със Сърбия в местността „Славчето“.

Занаяти

• тъкане на битови шарени черги – от парцалени изрезки, от вълнена прежда; дървен стан със совалка и „бърдо“
• предене на прежда от овча вълна – вретено, хурка, чекрък
• производство на опинци (цървули) от свинска кожа – материал свинска „щавена“ нестригана кожа
• производство на непечени тухли от глина и слама – дървени калъпи и сушене на слънце
• варене на ракия от джибри

Народни носии

• женска носия: вълнен сукман обшит със сърма, кенарена „кошуля“, „скутача“ – тъкана престилка, „метални или сребърни пафти“, „опинци“, „яшмак“ на главата
• мъжка носия:потури, кошуля, вълнен елек, навуща, опинци, овчи калпак

Кухня

• „мачкан“ – надробен хляб, запържен в масло със сирене;
• „лучена супа“ – прави се с пера от лук, прясно мляко;
• „каша с пилешко месо“
• „лучена яхния със сушени сини сливи“
• „спържа“ – късчета свинско месо и дреболии в мас;
• „печени гъби-лютици“ – вид местни гъби (лютива млечница-Lactarius piperatus), нямащи отровен двойник, люти на вкус;
• „свинско месо с праз лук и сухи червени чушки“
• „зелник“ – кръгла баница в средата със специална плънка от праз лук и др.
• „погача печена в подница и връшник на жар“
• „колак“ – печена питка в средата с цяло яйце (с черупката);
• „супа от коприва“
• „супа от зелени домати“
• „расол“ – супа от кисело зеле;
• „ермеева чорба“ – слаб оцет, разреден с вода със стрити печени люти сухи чушки и лук;
• „вариво“ – свинско месо със зеле;

Личности

• Емануил Попдимитров Попзахариев. (1885 – 1943) – известен български поет и писател, в периода 1904 – 1906 г. творил в района, докато е бил учител.
• Владимир Господинов Цеков – „Владе Американеца“ (1884 – 1979). Участник в битката при Булаир (1913 г.) и Одринската крепост.
• Петър Цветанов Любенов (1816 – 1905) – свещеник, фолклорист и етнограф – безспорно най-изявената личност от селото и Краище. Автор е на известния сборник „Баба Ега“, 1887 г. и на книгите „Самовили и самодиви“ с 9 раздела – София, 1891 г., „Сборник с разни народни умотворения из Кюстендилско“ – София, 1896 г. и „Сборник с разни умотворения и турски злодейства из Кюстендилско“ – София, 1902 г. Синовете му са също образовани и изявени личности – Димитър-възрожденец, Йосиф-лекар, публицист, общественик, писател, Григор-юрист. Йосиф е завършил медицина в Цариград. Преди Освобождението е работил като военен лекар в Турския гарнизон в Ниш, след това в Босна и далечния Йемен.

Литература

• Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН., с.434 – 437;
• Коняров, Георги. Принос към историята на рударството и металургията в България, София, 1953 г., с.118;
• Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576 – 77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.441;
• Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.661 – 662;
• Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.15;
• Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
• Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с.19;
• Пантелей Георгиев. Краище, библиотека „Краище“ 2003 г., печатница АСИ