Направо към съдържанието

Брест (област Кюстендил)

Вижте пояснителната страница за други значения на Брест.

Брест
България
42.4617° с. ш. 22.609° и. д.
Брест
Област Кюстендил
42.4617° с. ш. 22.609° и. д.
Брест
Общи данни
Население4 души[1] (15 март 2024 г.)
0,687 души/km²
Землище5,964 km²
Надм. височина988 m
Пощ. код2558
Тел. код07927
МПС кодКН
ЕКАТТЕ06392
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Трекляно
Радко Петрунов
(БСП – Обединена левица; 2011)

Брест е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.[2]

Село Брест се намира в Западна България, в областта Кюстендилско Краище, по западните склонове на Земенска планина, на вододелното било между реките Драговищица и Треклянска, в началото на Брестов дол, западно от шосето Кюстендил – Трън. Селото е разпръснат тип селище. Състои се от махали: Мали Брест, Казаците, Бърдачка, Беловска и Знеполска.

Година 1880 1925 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2008
Население 79 183 179 167 97 64 30 20 2

Няма данни за възникването на селището. Село Брест е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от 1570 – 1572 г. под името Мали Брест като зиамет към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак с 28 домакинства и 19 ергени. В списъка на джелепкешаните от 1576 – 77 г. е записано селище Големе Браст към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 5 данъкоплатци.

В края на XIX век селото има 2011 декара землище, от които 1095 дка ниви, 503 дка гори, 213 дка ливади и 200 дка мера. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството.

През 1905 г. е открито училище. Селото е електрифицирано през 1950 г. и водоснабдено през 1964 г.

През 1950 г. е учредено ТКЗС „Първи май“, което от 1961 г. преминава в ДЗС – Трекляно, от 1979 г. в АПК „Краище“, което от 1983 г. е в състава на ЦКС.

Активни миграционни процеси.

Исторически, културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]
  • Оброк „Света Троица“ и „Свети Харалампий“. Намира се на 1200 метра югозападно от училището, в местността „Църквище“. На мястото има следи от стара църква.
  • Оброк. Намира се на 1 км югозападно от училището, в местността „Света вода“, до вековен изсъхнал бряст.

Село Брест принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Свещеник поп Георги Радойков Дойчинов – 1907 – 1978, ятак, общественик.

Радмила Симеонова Порожанова – мис „Пролет“ 1991 г., род.1972 г.

Севделин Атанасов- роден 1956 г., бивш председател на Общински съвет- Кюстендил, махала Беловска

  • Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН., с.422 – 424;
  • Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576 – 77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.689 – 690;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с.15 – 17;
  1. www.grao.bg
  2. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 73.