Долно Кобиле

Долно Кобиле
Долно Кобиле 42.545151, 22.534348 Долно Кобиле
Общи данни
Население	13 души (15 март 2024 г.) 2,08 души/km²
Землище	6,387 km²
Надм. височина	910 m
Пощ. код	2556
Тел. код	07927
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	22650
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община    – кмет	Трекляно Радко Петрунов (БСП – Обединена левица; 2011)

Долно Кобиле е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.

География

Село Долно Кобиле (по местния изговор Кобилье) се намира в планински район, в северозападната част на Кюстендилското Краище, в югоизточните склонове на Милевска планина, по поречието на Кобилска река. Срещу селото, над махалите Козарска и Кушинци е Кобилската планина. Най-високият връх е Бели камик – 1362 м. Старият първенец, Чардак, е 1312 м.

Асфалтирани пътища водят през с. Средорек и с. Уши, съответно за гр. София (110 км) и гр. Кюстендил (50 км). Съседни села са Горно Кобиле, Киселица, Чешлянци, Средорек и Уши. От другата страна на сегашната българо-сръбска граница е с. Извор – център на някогашната Изворска околия. Селото се намира, по сегашното административно деление, в община Трекляно, която граничи с община Босилеград, която след Ньойския договор от 1919 г. е в Сърбия.

Селото е образувано от махали: Ковачева, Динева, Момчилова, Станчова, Аврамска и Козарска.

Население

Година	1880	1900	1926	1934	1946	1956	1965	1975	1984	2008
Население	214	260	334	339	291	214	177	89	58	41

История

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от праисторическо и късноантично селище и укрепление свидетелстват, че районът е населяван от дълбока древност. В землището на селото има останки от стара крепост – „Градище“, до местността Рупе и стражева кула на Горно Градище (1091 м) в Кобилската планина.

Село Долно Кобиле е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от 1570 – 1572 г. под името Долна Кобила (Долне Кубле) като зиамет към нахия Сирищник на Кюстендилския санджак с 30 домакинства, 26 ергени и 1 бащина. В стари турски регистри е записвано като Кобиле зир. Зир означава „долно“. Съседното Горно Кобиле е изписвано като Кобиле баля. Баля означава „горно“.

В края на XIX век селото има 2491 декара землище, от които 1123 дка гори, 1121 дка ниви и 247 дка естествени ливади.

Основен поминък на селяните са земеделието (основно овес, ръж, ечемик, царевица, цвекло, тикви и картофи) и животновъдството. Развити са домашните занаяти. В селото е имало няколко воденици. Сега е останала една, недействаща. Това е така наречената Чикина воденица, по прякора на собственика ѝ Йордан Стойков. Воденицата е продадена на нов собственик.

През 1911 г. е открито училище, а през 1933 г. е основано читалище „Наука“.

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Н. С. Хрушчов“, което от 1961 г. преминава в ДЗС – Трекляно, от 1979 г. в АПК „Краище“, което от 1983 г. е в състава на ЦКС. Селото е електрифицирано (1949) и водоснабдено (1967). Стопанските постройки са разрушени, с изключение на склада за зърнени храни. Разрухата е постигната с „усилията“ на примитивни и безкнижни хора.

Селото е агроекологичен район – липсват промишленост и замърсители.

Религии

Село Долно Кобиле принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие. Останки от средновековна църква в местността Св. Петка, в района на местностите Блато и Кремици, в близост до Славчето. Останки от средновековна църква в местността Цръквище до крепостта Градище.

Обществени институции

Читалище „Чавдар“, слято с читалище „Наука“ в с. Средорек. Сградата се ползва за селски магазин. В миналото тук се е помещавала селската радиоуредба. Има салон за театрални представления. До края на шестдесетте години на Двадесети век салонът е ползван за кинопрожекции.

Начално училище „Св. св. Кирил и Методий“ – закрито през 70-те години на XX век. В сградата е канцеларията на кметския наместник.

Културни и природни забележителности

• Оброк „Свети Георги“. Намира се на около 200 метра североизточно от селските гробища, в местността Ридо.(Неточност. Няма как да се локализира такъв обект, поради теренните особености. Населението няма памет за такъв оброк.)
• Оброк „Света Троица“. Намира се на около 800 метра североизточно от селските гробища, в местността Църквище (над валявиците).
• Чешми: Стубъл – зад Ковачева махала, Добрил – махала Козарска, Момчилов кладенъц – под селските гробища, Плоча – на пътя за с. Средорек, Чешма-паметник пред селското читалище. На чешмата Плоча е поставена паметна плоча, посветена на поета Емануил Попдимитров, който е роден в близкото с. Груинци. Партизански паметник, посветен на основаването на Средоречкия партизански отряд – изграден в местността Оресите. Войнишки паметник в местността Славчето – посветен на загиналите за България.

Редовни събития

В землището на селото е местността Славчето, където се провежда ежегоден събор.

От незапомнени времена селският празник (собор) е на „Св. Дух“. Провеждал се е в местността Котлене под Градище, между извора Топлик и сливането на Кобилска река с Киселичка река.

Личности

• Стефчо Димитров Стойков. Род. 1951 г. – философ и писател („Адресът на дедите“, „Островът“, „Тътен вековен прошепва“, „Чаровният въртоп на суетата“, „Ветрогонът“).
• Михаил Стефчов Стойков. Род. 1985г. Сътрудник на Службите в страната спряган е и като агент на Руските служби. Кандидат за народен представител през 2024-та година в Коалиция Център. Председател и създател на Политическа партия Доверие Уважение Лоялност Отговорност (ДУЛО).Известен е под псевдонима Малополски.

Литература

• Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН., с.475 – 477;
• Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.678 – 680;
• Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.17;
• Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.;
• Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с.25 – 2619;
• Стойков, Михаил и Стойков, Стефчо. Адресът на дедите, ИК „Екопрогрес“, София, 2007 г.
• Стойков, Стефчо – Островъ Ф, ИК Колбис, София 2009
• Стойков, Стефчо – „Тътен вековен прошепва“ роман, ИК Колбис, София 2011.
• Стойков, Стефчо – „Чаровният въртоп на суетата“ роман, ИК „Екопрогрес“, София 2014.
• Стойков, Стефчо – „Ветрогонът“ – половин роман, ИК „Екопрогрес“, София, 2017.